Типови сгради - типови решения

г. самоходен комбайн за събиране и сортиране на картофи.

Ако отговорът според вас е "б", най-вероятно сте възпитаник на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Ако е така, може да пропуснете следващия абзац.

Бс-2-64 и Бс-2-69 са имената на две от "модните" тенденции при панелното строителство. Системите са разработени за сгради до осем етажа в сеизмични райони. Модата на тези блокове се вихри в периода от 1964 до около 1980 г., като за това време само в София са "произведени" над 700 сгради. В каталога на социалистическото строителство има още десетина модела за модулни жилищни сгради, детски градини, работнически и студентски общежития. По специален "артикул" - Ос-68-Гл, са се сглобявали жилища за новобрачни семейства. Така за 30 години домостроителните комбинати в страната са избълвали близо 100 хил. стоманобетонни сгради. Появили са се над 120 жилищни комплекса с преобладаващо панелен вид.

Макар и строени типово, в момента всеки от блоковете претендира са своя индивидуалност — тук-там остъклен балкон, тук-там иззидан, на места разноцветни фасадни петна, на други зейнали фуги... Някои от тези панелни сгради демонстрират оригиналност, достойна да им осигури участие в някой от чудатите филми на Тим Бъртън. Дотук обаче със забавната страна на нещата.

Вместо държавата

"Нов живот за панелните комплекси". Така е озаглавен конкурс организиран от ArchModul — група от млади архитекти, които не са безразлични към заобикалящата ги среда. Това е първият им проект, а замисълът на създадената от тях платформа се простира доста по-далеч. Идеята е проектите за всички значими неща, които ни заобикалят, да минават през широко отворени обществени конкурси. Защо обаче първата им тема е за панелните сгради? "Проблемът е съществен и не е само при панелните сгради, но те са доста типизирани и могат да бъдат обновени по същия начин — с типови решения", казват от екипа на ArchModul.

За конкурсната задача с помощта на главния архитект на район "Младост" е подбран типичен блок в квартала, построен по широко застъпената в София строителна система Бс-2-64. "Целта е да се направи проект, който да даде решение не толкова конкретно за този блок, а всички строени по същата система", казват от ArchModul. Преди обявяването на конкурса архитектите са провели и няколко допълнителни проучвания на сградата, които да покажат състоянието й. Направени са термоснимки, от които се вижда какво реално се е случило с блока на местата, където има частични санирания или сменена дограма, и как изглеждат тези, които не са пипани, откакто панелните сглобки са излезли от завода. Задачата пред участниците е да предложат архитектурна концепция, при изпълнението на която, освен да се подобри физическото състояние на сградата и нейните енергийни характеристики, да предложи и визуално решение. "Според нас този аспект се подценява. Говори се основно за саниране - подмяна на дограма и пребоядисване, а не се мисли как всъщност градовете ни да имат един по-добър европейски вид. По света сме виждали комплекси от панелни сгради, които нямат нищо общо със старата номенклатура, с тази визия, която е разработвана в средата на миналия век", обясняват от ArchModul.

След приключването на конкурса избраните и наградени разработки ще бъдат предоставени на район "Младост", който се е ангажирал да ги представя на тези от етажните собствености, които проявяват желание да обновят сградата. Тези проекти естествено не биха могли да се приложат веднага, но са основа за работно проектиране. "Нашето огромно желание е темата да не приключи дотук — с няколко номинирани и наградени проекта, а да може да се развие нататък", обясняват от ArchModul. Убедени са, че все отнякъде процесът трябва да започне и е важно в него да се включат колкото се може повече хора. Трудно обаче може да се отговори на въпроса дали това ще се случи.

Жилището мое, сградата чужда

"Като цяло голяма част от хората имат желание да инвестират в обновяването на сградите. Ако допреди време проблемът процесът да не започва беше законодателен, сега основната пречка е нерешеният финансов модел", казва Николай Пехливанов, депутат от партия "Атака" и зам.-председател на комисията по местно самоуправление. Според него разнородният микс от хора в една сграда също е спънка в процеса. "Има социално слаби хора, които нямат възможност да участват и по този начин те несъзнателно блокират целия процес", допълва той.

"Откакто се занимаваме с проблематиката, ни се изясни, че причините в България нищо да не се случва в посока подобряване на сградния фонд не са една и две. До голяма степен проблемът опира в многото собственици на всяка от сградите, което не им позволява лесно да стигнат до споразумения", казват от ArchModul. Но като по-сериозни посочват проблемите с финансирането и с администрацията на общинско ниво, която трябва да бъде обучена и да е в състояние да менажира един такъв процес.

В пенсионна възраст

Състоянието, в което са сградите в България, по-често трябва да е повод за тревога, отколкото за усмивка. За разлика от доста други държави, които решиха проблемите си със занемарените и застаряващи постройки, ние вече 20 години само говорим - за реновиране, за саниране...

Създават се планове документи и стратегии, които остават само на хартия. Същевременно проблемът се задълбочава, а темата на разговора все повече се измества към спасяване. И ако пред 2005 г. направената оценка показва, че за обновяване на сградите са необходими малко над 4 млрд. лв., днес вече се говори за между 7 и 8 млрд. лв.

"Сградният фонд в България е много стар и изключително амортизиран. Трябва да се направи кампания и хората да разберат, че не може до безкрай само да се експлоатират сградите, а трябва и да се влага в тях. Ако това не се разбере тепърва ще падат не само парапети и балкони, но и цели панели", казва Пехливанов, депутат от партия "Атака" и зам.-председател на комисията по местно самоуправление. И наистина, ако се погледне възрастовата структура на сградите, се вижда, че близо 50%, или около 1 млн. постройки, са над 51-годишни. Като се изключат множеството разнородни кръпки, единици са тези сгради, които са случили на собственици, които да се грижат цялостно за тях. Така с годините кълбото на проблема се заплита, а решенията за разплитането му стават все по-трудни. И все пак отнякъде трябва да се започне. "Има успешни европейски модели, от които може да се заимства. Ние няма да откриваме топлата вода. Трябва да се разпише план за действие, да се избере финансов модел и да се изпълнява", казва Пехливанов. Като успешен модел за обновяване на сградния фонд той посочва този, работещ в Чехия. Там държавата е приела Закон за жилищната политика, към него е разработен финансов план, петнайсетгодишна стратегия и линеен график за изпълнението й. Държавата е направила широка разяснителна кампания, с която да мотивира хората, финансирала е обследването на сградите и разработването на проектите. По отношение на панелните сгради са били направени типови проекти, които впоследствие са адаптирани за всеки блок в зависимост от неговите нужди. В по-голямата си част процесът за техническата подготовка е дотиран от държавата, а самоучастието на собствениците е минимално. Така и самият процес на саниране излиза по-евтино.

Подобен е моделът и в Литва. От 2005 г. там има приета жилищна стратегия, като основен акцент в нея е подобряването на състоянието на 38 хил. многоетажни панелни сгради. И в Литва държавата финансира изготвянето на типови проекти за тези сгради. Също така субсидира и подготовката на процеса по обновяването им. Разработен е финансов модел, при който дела на тези от собствениците на жилища, които са социално слаби също се поема от държавата.

Автор : Капитал Преглед на оригинала