Българската позиция

1. България е за силен политически и икономически съюз

На това изявление рядко се обръща внимание, тъй като е типичен евроспийк. То обаче означава, че София застава зад по-нататъшната интеграция ЕС. Т.е. решението на кризата е не дезинтеграция, а повече общи европейски решения.

2. Винаги с Германия

Макар и елементарно формулирана, позицията на правителството е по принцип правилна. Берлин е против разделянето на ЕС на групи и иска промените в ЕС да засягат всички страни. Това е изгодно за България, тъй като в противен случай има опасност да се формира група страни с по-висока интеграция, както предлага Франция. При една тясно интегрирана еврогрупа сегашните проблеми с влизането в Шенген ще изглеждат като детска игра. Идеите на Париж за тясно евроядро на практика могат да оставят малките страни - във и извън еврозоната, като безгласни букви.

Проблем обаче ще има, ако все пак промените в Договора за ЕС не се осъществят и Германия склони на френската идея напред да продължат само страните, които искат по-тесни връзки. Тогава с кой застава България - с опозицията за обособяване на групи или с Берлин който иска отделен договор за еврозоната. В крайна сметка беше избран вариантът да се стои твърдо зад Германия.

3. Твърдо не на хармонизацията на данъците

Ако една страна постига добри резултати, едва ли е важно с какви данъци става това. Единствено нейните граждани могат да кажат дали нивото на социалните услуги или сигурността, които те им предлагат, са достатъчни ли не. До този момент няма предложение за уеднаквяване на данъчните ставки с изключение на данъчната основа на корпоративните данъци. Като се има предвид, че България може само да свива основата си (като примерно дава данъчни отстъпки за различни бизнеси), за да се запазят приходите, неизбежно ставките трябва да се вдигнат.

Тук обаче има силна инерция. Например априорното отхвърляне на идеята за въвеждане на данък върху финансовите транзакции - този данък няма да окаже почти никакво влияние на България, тъй като София не е финансов център. Според запознати с хода на дискусиите в кабинета тази опозиция се дължала на принципното възражение на Дянков срещу новите данъци, както и върху въвеждането на такива налози, които не съществуват никъде другаде. Този данък обаче действа от десетилетия във Великобритания, САЩ и Полша и до този момент не е оказал някакво кой знае колко негативно въздействие върху тях. Важно е каква ще бъде ставката по него.

4. Подкрепяме икономическата конвергенция, но само доколкото това не разделя съюза.

На по-прост език това означава, че София застава зад сближаване на страните, но само доколкото мерките са изгодни за всички. Франция постоянно предлага конвергенция на законодателството в зони, които тя счита, че са засегнали нейната конкурентоспособност. Например по-ниските данъци на други страни или пък техните по-либерални законодателства. Аргументите й не са много силни - страни като Швеция, които имат по-високи данъци от Франция, се справят доста по-добре с кризата. Т.е. едва ли точно това е проблемът на втората по големина страна в ЕС. С този аргумент обаче трябва да се внимава, тъй като постоянното отхвърляне на всякакви предложения може да постави България в групата на страните, които искат да са по-скоро в периферията, а не в центъра на съюза.

5. България е за повече собствени ресурси в евробюджета

Правителството все пак е намекнало, че би било склонно да подкрепи въвеждането на данък върху финансовите транзакции, ако приходите от него не се използват за наказване на финансовата индустрия, а отидат за попълването на собствените ресурси в бюджета на ЕС (той е разделен на собствени приходи, като например митата, и вноски на страните членки). Друго подобно предложение е за по-голям дял от ДДС, който да отива директно в Брюксел. Целта е собствените преходи да се увеличат за сметка на вноските на правителствата, което ще направи евробюджета по-стабилен. Това очевидно е в полза на България като голям получател на евросредства.

6. Не искаме автоматични наказания

Тук България е някъде между между Франция и Германия. Тезата на София е, че е трудно да се прецени дали 61% дълг спрямо БВП е лош показател или не - зависи от много неща. Именно затова и строгите правила на Пакта за стабилност и растеж (по-известен като маастрихтските критерии) бяха разводнени още през 2005 г. Българската позиция е, че автоматизъм трябва да има, но той да се базира на по-сложна система от индикатори, такива, каквито предлага Европейската комисия - да се отчита не само икономическият цикъл, но и цената на кредита, дали страната предприема правилните стъпки, дали се съобразява с препоръките на Брюксел и т.н.  7. Имаме съмнения върху реформаторските партньорства

Те биха изисквали консултации между страните в еврозоната, ако една от тях реши да предприеме значителни фискални реформи, които могат да се отразят на другите. София иска уточнение на това какво означава големи реформи (ако няма реформи, не трябва ли да се консултират).

 8. България е срещу еврооблигации, поне в краткосрочен план

Ако те се издават, то за страните, които са извън тях, вероятно ще стане по-трудно да издават свой собствен дълг. Така че има потенциална опасност финансирането за България да поскъпне.

9. Брюксел не може да дава задължителни препоръки за националните бюджети

София е срещу това сегашното предложение за въвеждане на възможност Европейската комисия да дава съвети за проектобюджетите на страните членки да се превърне в обвързващи препоръки. 85% от държавите  били против това германско предложение, което би означавало брюкселските чиновници да изземват ролята на националните власти.

10. Еврогрупата да не изключва страните без евро

България е против решенията в еврогрупата да се вземат без участието на останалите страни. София е за система подобна на "Евро плюс", в която желаещи страни могат да участват като наблюдатели и поне да бъдат консултирани за това какво става в еврозоната. В крайна сметка страните в еврозоната формират 50% от българския износ.