Първанов е резервиран към фискалния съюз, договорен от европейските лидери

"Не бива да залагаме решения, които толкова ще "вържат" ръцете на бъдещите кабинети, че няма да им позволят да правят ефикасна икономическа политика, която да скъси дистанцията между нас и останалите", заявява още държавният глава, цитиран от Агенция "Фокус".

Според президента конституционалистите ще трябва да преценят кое би било най-ефективно за България, за да не се случи това. До март пък ще трябва да тече интензивен дебат какво ще бъде "нашето национално решение". 

"Не можем да подминем с лека ръка въпроса за нашия ангажимент като част от ангажиментите на страните, които са се присъединили, без към този момент формално да са членове на еврозоната. Всички вече говорят за Европа на "две скорости", въпросът е Европа като цяло на каква скорост ще се движи. Дали ще бъде на първа, втора, макар и с пълна газ, което знаем до какво води, дали Европа ще има такава скорост, която ще я направи по-конкурентоспособна на онези региони и страни, които виждаме, че дори в условията на криза се развиват много интензивно", допълва той.

Първанов като Камерън...

Първанов критикува и сегашният начин, по който се взимат политическите решения в Европейския съюз – след договорки между Франция и Германия, след което се обявяват и това не прави Европа по-конкурентоспособна. 

"Българската позиция трябваше да бъде подготвена в условията на един широк и задълбочен експертен дебат. Това не стана, но така или иначе решенията са факт и това налага на всички възможни нива, с участието на научни институции, с участието на бизнеса в лицето на различните промишлени и стопански камари, на синдикатите, този дебат да се състои, за да се види каква е отговорността на България", казва още президентът, след което призовава да се оценят отговорностите, които България поема и как може те да се изпълнят.

Изказването на Първанов е историческо в известен смисъл, защото за първи път българските социалисти са на едно мнение с британските консерватори по ключов за Европейския съюз въпрос.

...или като Папандреу

Докато политическите съмишленици на БСП - британските лейбъристи, критикуват премиера Дейвид Камерън за ветото на проекта, довело до пълно изолиране на Великобритания в Европа, българският държавен глава (и спряган за евентуален нов-стар лидер на БСП) критикува постигнатото съгласие на 26-те страни за единна борба с кризата и индиректно подстрекава към подобна изолация на България.

Преди две седмици депутатът от БСП и бивш Вицепремиер Меглена Плугчиева заяви, че България ще се принуди да вдигне корпоративния данък, заради ангажиментите, които днес поема.

Финансовият министър Симеон Дянков пък неколкократно отхвърли тази теза с обяснението, че всички разговори, които българското правителство е водило до момента са завършвали с гаранции, че ще продължим да водим самостоятелна политика на ниски преки данъци.

Самият фискален пакт, за чието създаване се договориха вчера европейските лидери е задълбочаване на европейската интеграция. В момента тя е на ниво общ пазар и единна валута за част от държавите, но последните 10 години показаха, че този модел не е устойчив, ако не се гарантира, че всички държави ще спазват общи правила и във фискалната си политика.

Този проблем се изостри в последните 2 години, когато се наложи дисциплинираните държави да плащат сметката на онези, които са водили неразумна фискална политика и популистките действия на правителствата им са натрупали дългове, които днес не могат да се обслужват.

Разработването на фискалния съюз започна в началото на ноември след като пазарите бяха шокирани от решението на гръцкия премиер Георгиус Папандреу да подложи на референдум спасителния план за Гърция, включващ и тежки социални реформи. Днешните думи на Първанов много напомнят на действията на Папандреу (който също е социалист - бел.ред.).

Новият фискален пакт ще трябва да гарантира именно, че политиците на една държава няма да изненадват своите партньори в ЕС, а ще управляват държавите си по общи правила. Самите разпоредби на фискалния пакт трябва да са готови до март идната година.

Още миналата пролет ГЕРБ внесе предложения за промените в Българската Конституция, които да гарантират фискална стабилност и дисциплина. Те бяха одобрени на първо четене от икономическата и бюджетната комисии към парламента, но гледането им в пленарна зала се отложи за след президентските избори.

Точно в седмицата между първия и втория тур на президентските избори пък дойде изказването на гръцкия премиер. Засега не е ясно дали новите инициативи на ЕС, ще наложат промяна и допълване на обсъдените до момента текстове.