Еднопосочен билет до вкъщи

Официалният срок за издаването на документа, обявен на сайта на Агенцията по граничен контрол (United Kingdom Border Agency), е до 99% от всички заявки в рамките на максимум 6 месеца. В някои случаи обаче процесът се проточва повече от половин година. В момента на сайта на Агенцията за граничен контрол е оповестено, че сега се разглеждат документите, подадени през август 2012 г. По думите на Боби обаче сайтът рядко се обновява. "В продължение на един месец се опитвах да си уговоря ден за интервю, но сайтът непрекъснато ми връщаше отговор, че няма свободни часове. Това не е възможно, защото постоянно някой си отменя часа и се освобождават нови", каза той.

Според отворено писмо, което българските студенти от Facebook групата "За равни права на българските и румънските студенти в Обединеното кралство" са изпратили до президента и премиера на България, официалният телефон, посочен на интернет страницата на агенцията (UKBA), е затворен от юни 2012 г. Липсва и адекватна възможност за информиране за статуса на заявлението за издаване на въпросното удостоверение.

Точка на кипене

Шумният анти-ЕС дебат в Обединеното кралство напоследък е повод да се изпишат тонове хартия в медиите на Острова, в България и в Румъния.  Румънският вестник Gandul пък отвърна на удара, като направи кампания "Защо не дойдете тук". С нея изданието покани британците да посетят страната със забавни призиви като тези, че половината жени в Румъния приличат на съпругата на принц Уилям - Кейт, другата половина – на сестра й, а освен това наливната бира в Румъния е по-евтина от бутилираната вода във Великобритания. Под повърхността на тези закачливи обществени брожения обаче българските и румънските студенти вече са достигнали крайната точка на своето търпение и са се обединили в обща група в социалната мрежа Facebook, където споделят своите истории и мнения.

От общуване към действия

Групата е създадена от Анна Димитрова и в момента членовете й са над 5 хил. души. Пред "Капитал" миналия месец тя разказа, че според нея пречките не са толкова административни, колкото политически и българските институции трябва да обърнат внимание на това. Тя лично например си обяснява промяната в работата на агенцията с изнесените миналата година факти, че звеното е пропуснало да проконтролира 33 хил. граждани на страни извън ЕС, които са влезли във Великобритания със студентска виза, но всъщност никога не са се регистрирали във висше учебно заведение.

Във Facebook групата има линк и към петицията за равни права на студентите от България и Румъния, която вече е подписана от над 2 хил. души. Младежите обсъждат и дали да предприемат правни действия, като вече дори са потърсили съвети от юристи, обясни пред "Капитал Daily" Филип Ангелов, един от администраторите на групата, който е завършил право в Обединеното кралство.

Големият проблем

"Големият проблем е, че в крайна сметка нашите студенти имат по-малко права от гледна точка на правото на труд от тези, които са извън ЕС", коментира Галина Костадинова. Всички студенти в Обединеното кралство имат право да работят по 20 часа седмично и на пълен работен ден през ваканциите. Според вътрешното право на Англия това се отнася за всички студенти, включително българските и румънските - те са лица с право на работа до 20 часа по силата на студентския им статут, обяснява тя.

"За да може обаче да контролира по-ефективно кой наистина има студентски статус и кой е просто работник, който работи без разрешително, за българските и румънските студенти страната изисквa удостоверение, че имат право на работа", разказа Галина Костадинова.

В случая не става дума за специално разрешително. Жълтата карта е просто документ, който показва, че наистина имаш право на работа. "По закон този документ трябва да се издаде веднага, дори по вътрешното право на Англия", обясни Костадинова. Официалният срок за издаването на документа от Агенцията по граничен контрол обаче е до 6 месеца, а понякога и повече. И така, докато студентите от трети страни могат да работят от деня, в който стъпят на английска земя по силата на студентските си визи, българските и румънските студенти на практика трябва да изчакат издаването на документа, преди да започнат работа.

Още затруднения

Студентите от групата "За равни студентски права на български и румънски граждани в Обединеното кралство" сигнализират за още едно изискване, което се прилага само за двете нови държави членки.  Въпреки че имат право на безплатни здравни грижи като студенти на Острова, за да си издадат жълта карта, те трябва да платят и за "частна здравна осигуровка". Според Филип Ангелов застрахователните компании често не знаят каква е тази застраховка, която би свършила работа за целта, защото всички студенти в Обединеното кралство по принцип имат право на безплатна здравна помощ. По думите му цената на такава частна застраховка, която негови познати вече са си направили, е около 25-30 паунда на месец.

"Така се оказва, че целият този процес е дори по-скъп от издаването на студентска виза", пишат студентите в отвореното си писмо. Ако пък искат да ползват своята Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) като доказателство, че са осигурени в своята държава, Агенцията по граничен контрол изисква от студентите да представят декларация, че престоят им е временен и само за времето на обучение, обясняват студентите. Според Галина Костадинова обаче да се изисква подобна декларация от студентите е абсолютно недопустимо, защото решението дали да останат във Великобритания или не е тяхно фундаментално право. Студентите посочват още, че забавянето на жълтите карти може да означава и проблем със следването, защото често платеният стаж е задължителна част от учебния им план.

От британското посолство в София обясниха пред "Капитал", че проблемите със забавянето на документите от Агенцията по граничен контрол се дължат на това, че агенцията е получила по-голям брой от предвидените заявки. "Наехме допълнителен персонал в службата ни в Шефийлд, където обработваме тези заявки. Преквалифицирахме и служители на други отдели на британската гранична служба, за да увеличим капацитета си да обработваме заявки от български и румънски граждани. Тези заявки са основен приоритет за нас и затова предприехме стъпки да се справим със ситуацията, като целта ни е да се вместим в оповестените ни стандарти на обслужване", се казва още в отговора от агенцията.

Въпреки това част от студентите подозират, че забавянето е изкуствено. Дори да е фалшиво, това усещане неминуемо се засилва от популистките антиимиграционни изказвания на британски политици напоследък.

Камък в собствената градина

Всъщност ситуацията е абсурдна и по друга причина. Голяма част от българските студенти ползват специален студентски заем, който покрива таксата за обучение, и го връщат при определени условия. Едно от тях е да получават годишен доход над определени граници. Според информацията на сайта www.studentloanrepayment.co.uk., ако останат да работят във Великобритания, границата, над която започват да изплащат заема си, е около 15 800 паунда (ако са започнали да учат преди септември 2012 г.), докато границата за работещите в България възпитаници на английски университет е 6300 паунда. По данни, цитирани от BBC през ноември 2012 г., средната заплата в Обединеното кралство е 26 500 паунда годишно - доста над прага, при който започва изплащането на заема. В България пък средната заплата по последни данни на Националния статистически институт е около 9200 лв. годишно, или около 4000 паунда. Това означава, че ако студентът остане да работи в Англия, той има много по-голям шанс да започне да изплаща заема си, отколкото ако се върне да работи в България.

Статистиката показва, че  за Англия дори би било по-изгодно да насърчи завършилите там български студенти да започнат работа на Острова. Като висококвалифицирани работници те биха изкарвали поне средната работна заплата годишно, докато в България дори при средна работна заплата изплащането на заема няма да започне.

По темата работи и Люба Йорданова