Адмирал Емил Ефтимов: Подготвяме се за ротация на американски батальони у нас

Предстои да се вземе решение къде военноморският център ще започне да се домакинства в региона. Ние имаме тази амбиция. През юли обявихме начални способности в тази сфера в национален мащаб. Работим по подготовката за сертифицирането им в натовски. Надявам се това да се случи най-късно до средата на следващата година.

Основата е да осигурим опознаване на картината за морските пространства и да бъдем в състояние да предоставяме тази картина в реално време на военноморското командване в Нортууд.

Ако питате за връзката на Адаптираното предно присъствие и евентуално разполагане на американски сили в региона - няма пряка връзка. Нормативната база, която съществува в момента, е на основата на споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ от 2006 г. В него е описан статутът на т.нар. съвместни съоръжения: "Граф Игнатиево", "Безмер", "Ново село" и складовите райони в Айтос. Също така е определен броят на американските военнослужещи, които могат да бъдат разположени - до 2500 души и до 5000 по време на ротация на силите за три месеца.

Когато казвам, че няма пряка връзка, искам да бъда разбран правилно. Усилията и политиките за възпиране на НАТО и на европейското командване на САЩ са координирани. И ако се върнем към политиките на алианса и приетата миналата година военна стратегия и сега към концепцията за възпиране и отбрана, може да разгледаме тези събития като свързани. Резултатът им е комплекс от мерки, които водят до по-ефективно възпиране и, дай, Боже, да не се наложи отбрана.

Изграждането на този морски координационен център показва ли някаква промяна в стратегическата среда в Черноморския регион? Според някои анализатори Черно море се очертава едва ли не като по-невралгична точка, отколкото Балтийския регион.

Търси се баланс между югоизточния фланг и Балтийския регион и Полша. Засега намерението е да се приложи в пълна степен Адаптираното предно присъствие. В контекста на допълнителното разполагане на ротационен принцип на американски войски обаче е възможно да има допълване между двете инициативи.

Адаптираното предно присъствие в Румъния и България също така не е единственият инструмент на алианса. Ако се върнем по-назад към плана за готовност на НАТО, който беше приет на срещата в Уелс, оттогава датира мярката "усилен ер полисинг". Тя е приета точно за България и Румъния. Отчита се, че двете държави разполагат със свои ВВС, но с оглед на динамиката и чувствителността на региона алиансът реши да предприеме действия по увеличаване на наблюдението, евентуално възпирането, в нашия район.

По отношение на присъствието, ако реферирам към споразумението ни със САЩ, ние сме имали различни американски контингенти през последните години. Но ако поддържаме едно ниво от порядъка на батальон в тези съвместни съоръжения, мисля, че ще постигнем много добър ефект по отношение на ученията, тренировките и интегрирането на тези сили и способности в общата ни система за наблюдение, предупреждение и евентуално възпиране. В момента американското военно присъствие е под това ниво.

Споменахте "усиления ер полисинг". Доколкото разбирам, той е бил обсъждан и по време на последната ви среща с ген. Уолтърс. Ще подкрепи ли НАТО по някакъв допълнителен начин отбраната на въздушното ни пространство?

Тази мярка съществува още от 2016 г. Тя е изпълнявана и в България, и в Румъния. В Румъния са разполагани британци и канадци. При нас мярката е изпълнявана от страна на САЩ и Италия. За този процес е създадена схема за генериране на сили на доброволен принцип, т.е. страните, които не са от Черноморския регион, но имат способности, могат да заявят желание за участие в мисията по усилването на ер полисинга.

За да се осъществява тази мисия, трябва да се сключат ред технически споразумения. Също така да се съобразим с националните законодателства на приемащите страни. За изпълнението на такава мисия е нужно решение на Министерския съвет, каквото имаме от 2016 г., когато тук бяха американски изтребители. В момента започва учението "Тракийска пепелянка", което ще се проведе от средата до края на септември. Амбицията ни е американските ВВС да останат у нас до средата на октомври за изпълнението на мисията по ер полисинг.

В момента имаме нормативна база, която осигурява изпълнението на презгранични операции с Румъния и Гърция. Тоест български изтребител, ръководен от центъра на НАТО в Торехон, може да навлезе във въздушното пространство на тези две страни и да продължи изпълнението на мисията, както и обратното. За да направим нещо такова например с Румъния, ВВС на двете страни трябва да са в състояние в случай на аварийно кацане да окажат необходимата техническа помощ на български или румънски боен самолет.

Тоест, ако тук кацне румънски изтребител, нашият технически състав трябва да може да обезопаси самолета, оръжието и катапултната система. Ако това не стане, пилотът няма право да напуска кабината, докато не дойде подготвен екип. Ние имаме технически екипи за МиГ-21 Lancer, с които румънците летят сега, и за F-16, с които те вече започват да носят ер полисинг. Съответно те са способни да направят това за нашите МиГ-29.

В момента работим за разширяване на това споразумение за презгранични операции на трета страна, която носи дежурство в България или Румъния. По този начин изтребители на британци, канадци или американци, които са по-ново поколение и с по-голям радиус на действие, ще постигнат по-ефективно изпълнение на мисията и икономия на ресурси.

По отношение на американските изтребители в "Граф Игнатиево" - за колко самолета става дума и ще има ли перманентна ротация?

По време на "Тракийска пепелянка" ще дойдат 4 до 6 изтребителя. Не мога да гарантирам, че веднага след това ще пристигнат други американски изтребители на ротационен принцип, защото това вече зависи от възможностите на ВВС на САЩ в Европа.

Нашата идея е, изпълнявайки мярката "усилен ер полисинг" най-вече със САЩ, да имаме значително присъствие през годината, което ще ни даде възможност да се готвим за използването на новия ни тип самолети. Това е огромен скок в технологично отношение, смяна на модела на менажиране на тези способности. Иска ми се с американска помощ нашите ВВС да превключат на тази вълна, да свикнат с този тип самолети, с режима на използване, техническата поддръжка, с всичко, което е нужно тази сложна техника да бъде в оперативна готовност. Ако трябва, и мисленето да се промени.

В същото време трябва да продължат да се изпълняват задачите по ер полисинг по най-ефективен начин, така че да икономисваме ресурс за подготовка на летците. Защото проблемът във ВВС не е ер полисингът, а ниският нальот на авиацията.

Като говорим за съвместните съоръжения със САЩ: обсъждан ли е въпросът с тяхното разширяване, ротацията на сили и евентуално перманентно разполагане, с оглед на американското изтегляне от Германия?

По отношение на перманентно разполагане на сили конкретни предложения не бяха обсъждани по време на посещението у нас на командващия на Сухопътните сили на САЩ ген. Маконвил. Целта на визитата бе да се запознае с възможностите на УП "Ново село". По време на срещата бях с нашия командир на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов. Да кажем, че "Ново село" поради размера си и възможностите за тренировки не е достатъчен за батальонно учение в пълен обем. Но ние може да тренираме съвместно и на другите полигони на Българската армия.

Евентуалното постоянно разполагане на сили или друга схема ще бъде обект на политическо решение. Ние просто разгледахме какви са възможностите.

Интервюто взе Момчил Милев