София строи планина от боклук на "Долни Богров" с отпадъци от завода за RDF

Години наред Столична община трупа тайно там по 100 хил. тона "продукти" от завода и сега иска да вдига билото на депото и да увеличи количествата

Депото в Долни Богров трябваше да приема боклука на София след затварянето на "Суходол" до поскането на завода и после да се рекултивира. Животът му обаче продължава

Калина Горанова

Депото в Долни Богров трябваше да приема боклука на София след затварянето на "Суходол" до поскането на завода и после да се рекултивира. Животът му обаче продължава © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Столичната община иска да вдига билото на депо "Долни Богров" и да трупа там по 146 хил. тона смет от завода за отпадъци.
Сметището и сега неофициално се използва като скрития пети елемент на системата, решаващ проблемите на града. За периода 2013 - 2020 г. там са влезли поне 1 млн. тона отпадъци.
Инсинераторът на София се превърна в тема за партиите на промяната, като се появиха предложения за спиране на проекта.

Дъждовен октомврийски ден. Жителите на софийските села Челопечене и Долни Богров блокират бул. "Ботевградско шосе" с искане изсипването на боклуци на депо "Долни Богров" да спре и най-накрая то да бъде закрито.

Ако имате усещане за дежа вю, грешката не е във вас. Всъщност това е едно доста старо обещание на Столичната община за старото сметище "Долни Богров". То трябваше да бъде рекултивирано още през 2015 г. с пускането на завода за отпадъци на столицата до Гара Яна.

Вместо обещания парк и 80 хил. дървета там продължават да циркулират камиони с боклук. За периода 2013 - 2020 г. на "Долни Богров" са влезли поне 1 млн. тона отпадъци, част от тях в неизпълнение на комплексното разрешително на депото. И в противоречие на цялата логика за управление на отпадъците и превръщането им в RDF гориво.

Нещо повече - в началото на есента общината излезе с инвестиционно намерение да вдигне кота било на клетки 1 и 2 на депо "Долни Богров" и така да узакони огромните количества, които идват от завода, иначе струващ 300 млн. лв. Или казано по друг начин - да направи камарата от отпадъци още по-голяма. И най-вече да я узакони за години напред.

Едно от обясненията за проекта за вдигане на билото е именно нуждата от изпиране на дългогодишните несъответствия, за да не се стигне до проблеми при новата контролна власт. Разбира се, причина е и невъзможност общината да се справи с отпадъците на града, като избраният преди 10 години подход среща все повече критики и изглежда все по-морално остарял. А новите документални обеми в депото просто ще осигурят спокойствие до смяната на кмета и боклукът ще се изсипе на главата на следващия.

Не липсват и предположения, че общината в даден момент може да използва кризата в Долни Богров, за да прокара по-бързо проекта си за инсинератор, поставяйки града пред тежки дилеми.

Заводът, който произвежда отпадъци

За да се разбере проблемът на сметището "Долни Богров", трябва да се тръгне от завода за отпадъци на София - т.нар. "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община - площадка "Садината". Тя има три компонента: инсталация за биологично третиране (където попадат зелени отпадъци), депо "Садината" и Инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ), по-популярна като завода за производство на RDF от боклуците.

В завода попада всичко от сивите контейнери за битова смет на столицата. Той работи от септември 2015 г. Капацитетът му е 410 хил. тона отпадъци на година, от които би трябвало да произвежда по 178 хил. тона RDF. Горивото пък трябваше да отива в инсинератора на "Топлофикация София" - последният, четвърти, елемент на завода, а до неговата поява да се изгаря в циментовите заводи.

Системата обаче не сработва както трябва и от 2015 до 2019 г. включително заводът успява да произведе едва една трета от планирания RDF. (Данните са от официалните доклади на предприятието към Изпълнителна агенция "Околна среда".).

А заради това започват да не излизат и всички останали сметки по веригата. Тъй като над 100 хил. тона от отпадъка не е станал на RDF, той си остава отпадък (с код 19 12 12, водещи се други отпадъци, включително смеси) и трябва да отиде на депо. За което би следвало да се заплащат и такси.

Закъде сме без "Долни Богров"

Така се стига до втория проблем - според разчетите отпадъците от завода за депо не бива да надвишават 75.6 хил. тона. Данните обаче показват, че още през 2016 г. те са 156 хил. тона и растат всяка следваща година, като за 2019 г. са близо 174 хил. тона.

Към завода има изградено с европейски пари депо - "Садината", което би следвало да приема разписаните до 75.6 хил. тона на година. Но главоломното им надхвърляне води до по-бързо запълване на капацитета.

Така се оказва, че около 100 хил. тона боклуци, минаващи всяка година през завода, няма къде да отидат. Там се появява петият елемент в картинката - депото в Долни Богров, което удобно се води в процес на вечна рекултивация.

Сметището е действало от 1972 до 1997 г. През 2012 г. са предвидени 36 млн. лв. за закриването и рекултивацията му, като година по-късно Столичната община успява да получи комплексно разрешително за "Инсталация по проект за закриване и рекултивация на сметоразтоварище - с. Долни Богров, чрез обезвреждане и оползотворяване".

Процесът трябваше да трае три години - до 2015 г., с цел да има къде да отиват отпадъците в междинния период след затварянето на "Суходол" и преди пускането на завода за отпадъци. (Това включва паралелно засипване с пръст, изграждане на системи за улавяне на инфилтратни води, газоулавяне, изолационни мембрани, оформяне на откоси и т.н.)

Обратно на обещанията и надеждите, най-силните години на депото започват именно с пускането на завода.

От данните се вижда, че то започва да прибира две трети от отпадъка на завода, или по над 100 хил. тона от въпросния отпадък 19 12 12. Останалата една трета от него отива на "официалното" европейско депо "Садината". Отпадъкът е един и същ по код и произход. Когато той отива на "Садината" обаче, се води за депониране, а когато се кара на "Долни Богров", се води за оползотворяване.

За без пари на сметището

Това решение води и до други плюсове за Столичната община. А именно в отчислянията за депониране, които декларира пред РИОСВ, поне според публичните справки на екоинспекцията за депонираните отпадъци на нейна територия по депа.

По Закона за управление на отпадъците са предвидени две такси при депониране (по сметки на РИОСВ). Едната е по 4.77 лв. на тон и отчислението е с цел бъдеща рекултивация на депото. Втората е по-висока и расте по години, като през 2020 г. е 69 лв./тон. (2022 г. ще е 95 лв./тон). Тя има за цел да действа възпиращо на общините и да ги провокира да управляват отпадъците по-добре и да намаляват количествата.

Разрешената норма на отпадъците за депониране на "Долни Богров" (което се води в рекултивация) е 260 хил. тона и за 4-5 години разрешеният капацитет от 1.195 млн. тона бързо би се запълнил. Данните от РИОСВ за отпадъците на "Долни Богров" за периода 2013 - 2020 г. показват как до 2015 г. включително там са отивали по над 160 хил. тона отпадъци за депониране (общо 442 хил. тона). Този поток секва през 2016 г. и оттогава досега за депониране отиват и се декларират отчисления за по едва 3-4 хил. тона на година (виж таблицата). Това най-вероятно позволява на общината да твърди пред публиката, че капацитетът на депото (1.195 млн. тона) бил запълнен в много малък обем и да предизвиква недоумение.

През 2016 г. обаче скача обемът на другите отпадъци - тези от завода (с код 19 12 12). До 2020 г. включително на "Долни Богров" са отишли 560.5 хил. тона от този тип. Те обаче не са видими в таблиците на РИОСВ с отчисленията за депониране (данните за тях на "Капитал" в таблицата са от докладите за депото към ИАОС). Причината за липсата им е неясна, като единственото обяснение би могло да бъде, че се водят за оползотворяване. Единственият плюс е че поне отпадъците от завода са преминали предварително третиране.

От Столичната община не отговориха на въпросите за "Капитал", включително и колко се плаща за тон отпадък от завода, попадащ на "Долни Богров". Сметка на "Капитал" показва, че ако Столичната община декларираше отчисления за реалното депониране на въпросните 560 хил. тона, това би и струвало около 30 млн. лв., а само за догодина по новите цени - около 10 млн. лв. за 100 хил. тона. Или наричането на отпадъците с различни имена магически явно спестява както място в депото (поне на хартия), така и пари на общината за отчисления за депониране. А и политическо напрежение.

Да заметем едни 100 хил. тона

Рекултивацията на "Долни Богров" с отпадъци от завода също не минава без нарушения в комплексното разрешително. Това се вижда този път от докладите на "Чистота Искър" (с ново име "Софекострой"), на която е възложен проектът. Според комплексното разрешително максималният размер на този тип отпадък (19 12 12) е 54 хил. тона. Или всяка година това количество се надхвърля двойно.

Това става със знанието на регионалната екоинспекция, както и на Столичната община, като всяка година през лятото се пускат уведомителни писма от "Чистота Искър" за това несъответствие, а следващата година ситуацията се повтаря.

В докладите до РИОСВ пише, че предаването на отпадъка за оползотворяване на депо "Долни Богров" е наложено от почти запълнения капацитет на първо ниво на клетка 2 на депо "Садината". Официалната теза на общината за пред публиката обаче е обратната - "необходимостта от осигуряване на материали за изпълнение на проекта за рекултивация на депо "Долни Богров". Все едно се изгражда нова планина и заводът е в услуга на депото, а не обратното.

Изпиране на депото

Сега общината използва същата обосновка и за проекта за вдигане на кота било - поради "констатирано недостатъчно добро уплътняване на депонираните отпадъци в някои участъци на тялото на сметоразтоварището и настъпили промени по време на експлоатацията на Клетка №1 и Клетка №2 се налага промяна на работния проект и технологията на обезвреждане на отпадъци в тези клетки".

Или въпреки хилядите тонове боклуци над нормата пак няма достатъчно добро уплътняване на "Долни Богров". Естествено предвижда се коригирането да е с огромно количество отпадък от завода, като се пораждала "необходимост от увеличаване на количествата на приемания за оползотворяване отпадък с код 19 12 12 от 54 хил. тона на 146 333 хил. тона на година". Или дори над това, което в момента отива там по документи.

Крайният срок на годност на депото в Долни Богров не става ясен. Преди няколко месеца по Закона за достъп "Капитал" получи отговор от общината, че повдигането на кота било е направено с оглед "гарантиране на експлоатационна сигурност на рекултивацията в дългосрочен план". На протестиращите пък кметът на столицата Йорданка Фандъкова обеща затварянето му да се случи през август 2023 г., като се отворят нови клетки на "Садината". Дали това ще се случи и как Столичната община ще реши цялостно казуса с боклуците все още не е ясно. През 2023 г. обаче има избори за местна власт.

Боклукът, който се задава

Подходът към боклуците, който София избра преди повече от десетилетие, срещна доста критики още тогава. С времето те се увеличават и технологията беше окачествена от екоорганизации начело със "За Земята" като "морално и идейно остаряла". Накратко, всеяден завод, захранван от сметосъбиращите фирми, който трябва да захранва голям инсинератор, няма как да доведе до изпълнение на йерархията при отпадъците и целите на ЕС. А именно - намаляване на създаването на отпадъците, повторна употреба, рециклиране, целите за които растат значително, и едва тогава - някакъв вид оползотворяване (каквото се води и изгарянето) и последна фаза депо.

Критики предизвиква и местоположението на инсинератора в ТЕЦ "София" зад централната жп гара, което предполага огромни разходи за транспорт и постоянно циркулиращи камиони през града. Градът има сериозни проблеми с качеството на въздуха. А технологията предполага и остатъчни опасни отпадъци. Цената на проекта е близо 300 млн. лв. без ДДС, като само 57.6% са безвъзмездно финансиране. През всички тези години Столичната община демонстрира и изключителна непрозрачност, а делата по решението по ОВОС продължават.

Работата на завода доведе до още въпроси, на които все така не се дава отговор. Защо той произвежда толкова малко RDF и това означава ли, че за да се запълни капацитетът на инсинератора, ще се внася боклук? Както и защо, ако заводът може да произвежда повече RDF, няма достатъчно желаещи да го купуват. И това означава ли, че в центъра на столицата ще се изгаря некачествен RDF.

Не на последно място остава и съмнението доколко общината има капацитет да се справи с подобен проект, след като заводът не изпълнява нормите си, ситуацията с депата се замита, а комплексни разрешителни не се спазват. Сложното съоръжение на инсинератора пък е поверено на "Топлофикация София", дружество с огромни дългове и с много неизвестни по отношение на бъдещата му собственост.

Общината обаче изглежда решена на всичко да прокара проекта, като дори назначения на финалната права зам.-кмет по околната среда Десислава Билева идва от надзорния съвет на "Топлофикация София". След като КЗК върна преразглеждането на офертите за инсинератора, в момента се избира между китайския кандидат и свързани фирми с Богомил Манчев и с Христо Ковачки, върнат в играта от комисията.

Темата с инсинератора се оформи като конфликтна между четирите преговарящи за съставянето на правителство партии. От "Демократична България" предложиха проектът да бъде спрян и да се помисли за изгарянето на отпадъците на други места, като например в държавния ТЕЦ "Марица-изток 2". От "Има такъв народ" и БСП обаче се обявиха за по-задълбочен подход по темата със спирането на проекта.