Там, където има само ГЕРБ и ДПС: Феодалният Северозапад (част 2/4)

Който плаща...

"Който плаща, той печели. Ако щете, го пишете - тук нищо не се променя и нищо няма да се промени", казва Силвия, която през последните години е председател на секционната избирателна комисия в Габровница. След изборите през април обаче не смята отново да бъде такава. "40 часа не спахме на предните избори, докато си предадем протоколите в Монтана."

Проблемът е по-дълбок. Силвия знае, че това, което предава, са протоколи и бюлетини, пълни с купен вот. През април коалицията ГЕРБ-СДС печели внушителните 81.6% от гласовете - 413 от общо 506 гласа, от които точно един е направен през машина. От тях 271 са с преференция за втория в листата, Илия Лазаров, главен секретар на СДС. Общо в областта той събира 3251 преференции и влиза в парламента. На изборите през юли той отново ще бъде втори в листата на ГЕРБ-СДС.

"Тук е както се разберат. Някой път е ГЕРБ, друг път ДПС", добавя тя. Права е. През 2017 г. вотът в Габровница се печели от ДПС, но със значително по-нисък резултат - "едва" 38.2%. От 2019 г. насам обаче Габровница е крепост на ГЕРБ. Първоначално със скромни резултати - 37% и 38% съответно на евро и местните избори.

Деца в село Габровница Фотограф : Йоан Запрянов

Докато Силвия си говори с екипа на "Капитал", на площада има едва десетина души - повечето от тях деца, които настояват да бъдат снимани. През повечето дни е така, но не и в деня за избори. "Сега няма нищо тук, но в деня на изборите площадът е пълен с коли. Ужас е, не искам да се сещам. Започват да се редят още преди да сме залепили листа с номера на секцията."

И след Септемврийци, нови Септемврийци

В центъра на село Септемврийци, област Монтана, се издига огромен паметник, изобразяващ двама партизани и възпоменаващ общо 72 души, убити по време на Септемврийското въстание през 1923 г. Пред него днес обаче няма манифестации, чавдарчета или дори лозунги - има ромски пазар.

"Плащат, ами, 50 лв. чисто", казва Петко, жител на Септемврийци. "Те и на мен ми предлагаха, ама аз им казах - аз съм си от БСП. Ако искат да ми дадат пари - добре, ама да знаят, че ще си гласувам за БСП." Петко седи на пейка заедно с няколко негови приятели точно пред паметника. Говорят си за политика - защо Татяна Дончева не отишла при Корнелия Нинова и дали "Слави е същият като ония".

Фотограф : Йоан Запрянов

Едва на няколко километра от монтанското село се намира друго със същото име - Септемврийци, област Видин. Съпоставката между двете е повече от любопитна. В монтанското село вотът е разделен на три - 238 гласа за ДПС, 94 гласа за ГЕРБ и 116 за "Републиканци за България". Във видинското обаче конкуренция почти няма - ДПС печели 71.4% от гласовете.

Въпреки името Септемврийци и въпреки твърдата подкрепа на Петко в двете села има общо едва 60 гласа за БСП.

"Раздават парите седмица преди изборите. Попълват им предварително документите отвън", казва още Петко. Когато разговорът се насочва към това кой точно купува - и става дума за депутата от ДПС Димитър Аврамов, той с усмивка казва: "Виж как добре сте се насочили."

Аврамов е до голяма степен символ на ромския вот в Северозападна България. През 2009 г. той влиза в парламента като депутат от ГЕРБ. Три години по-късно е изгонен, защото е хванат с белязани пари, дадени му от друг местен герой - зърнопроизводителя Светослав Илчовски. През 2017 г. влиза отново в парламента, но този път от ДПС, като резултатът на партията в региона почти се удвоява с включването на Аврамов в листите. През 2014 г., когато той не е кандидат, партията има само 4928 гласа там. През април 2021 г. те вече са 8636. Същевременно делото срещу него все още е на първа инстанция.

Къща на влизане в село Тлачене. Иронично, но там БСП електорално не съществува Фотограф : Йоан Запрянов

Тлачене, Северна Корея

Ако изразът "забравени от Господ" бе село, то вероятно би било Тлачене, област Враца. С изключение на една нова беседка пред кметството всичко останало е в най-добрия случай на 20-годишна възраст. По малкото останали неразбити стъкла на сградите в центъра има плакати още от времето на НДСВ, а под сравнително по-новите агитационни материали си личат няколко пласта, които по всяка вероятност датират с десетилетия назад. От другата страна на кметството се намира италианската църква, построена през 1921 г. Доскоро рушаща се, сега тя има нова съдба - измазана е по начин, който би разплакал много реставратори, архитекти и дори обикновени минувачи.

"Никой не остана тук. Момичето отсреща я мързи да отвори магазина и не мога даже един сладолед да си взема", казва Евгения, която живее в селото със съпруга си. "Сами виждате какво е. Само църквата я оправи кмета, понеже е набожен, но и нея я измазаха като циганска къща. Избягаха децата, всички отидоха надалеч, да работят. Аз съм отгледала деца, внуци, сега и правнуци имам. Достатъчно отгледах, сега бабите да ги хванат."

Фотограф : Йоан Запрянов

На изборите през април и активността, и резултатите са като извадени от Северна Корея - от 285 души с право на глас, гласуват 251. От тях 218, или 86.9%, гласуват за ГЕРБ-СДС. Всички - 100% - са с преференция за Красен Кръстев. Преференциите са впечатляващи дори само защото няма "брак" - платени гласоподаватели, които не са си свършили работата.

"Идват по избори, агитират, купуват. Предимно цигански гласове, но има и българи, които си ги продават", казва Евгения. "Те са си пари, а от пари тук всеки има нужда."

Трудно може да се спори. Тлачене е едно от най-малките и най-бедни села в най-бедния регион на целия Европейски съюз. Еднократно плащане от 50 лв. тук има в пъти по-висока тежест, отколкото дори в ромските махали на големите градове. Разговорът с Евгения завършва с тъжен извод, изказан с усмивка: "Правилно ни викат Северозападнала България."

"Идват да агитират, нали знаеш - като дойдат избори и се сетят, че съществуваме", казва Цветан, друг жител на Тлачене. "Ама нас какво толкова да ни агитират. Те малцинството вече са повече от нас", добавя той, без видимо да осъзнава противоречието в изречението. Докато си говори с екипа на "Капитал", към него се затичва пощальонката на селото, която го е видяла и идва да му даде пристигнали сутринта писма. "Ето ви демокрация. Това там беше сладкарница, до него пивница, отгоре беше магазин за платове. Нищо няма вече, всичко отиде на кино, с все италианската църква", казва тя.

Църквата в село Тлачене. Отляво се вижда част от сградата на затвореното училище Фотограф : Йоан Запрянов

Част от ежедневието

Монтана и Враца са малки области, съответно купуването на гласове там е с непропорционално голяма тежест. Във Враца ГЕРБ печели 33% от гласовете и вкарва двама депутати. ДПС печели 8100 гласа и вкарва един депутат - по толкова вкарват и "Има такъв народ", БСП и "Изправи се! Мутри вън!" (ИСМВ), въпреки че последната има по-слаб резултат, отколкото "Демократична България". По същия начин, но без представител на ИСМВ, е разпределението на мандати в област Монтана.

Статистиката може да е стряскаща, но историите на хората са по-стряскащи. Стряскащо е и спокойствието, с което говорят за купуването на гласове и доколко са свикнали с него. През последните години то се банализира до степен, че едва ли някой помни - купуването и продаването на гласове е престъпление, което се наказва с между една и седем години затвор.

Това, което би било огромен скандал в центъра не само на всеки областен град в България, но и на немалко общински центрове, се възприема като нещо съвсем нормално в редица села в Северозападна България. Купуването на гласове далеч не е ограничено към тях - те са само онези с най-екстремни стойности, където пазаруването е на едро, безсрамно и цинично.

Въпросът е как е възможно подобна търговия да се случва толкова открито, че тарифата за глас да се крещи от младеж на центъра на село месец преди изборите. Отговорите са два. От гледната точка на продаващите отговорът е в бедността. За жителите на села, в които работеща икономика на практика няма, 40 или 50 лв. за едно ходене до секция е повече от добра сделка.

От гледната точка на купуващите това са евтини и лесни гласове. В някои от запазените територии няма нужда от агитация, разлепване на плакати и събития, има нужда само от организация и някой, който да направи сметката. Лесни са, защото веднъж щом е направена връзката, тя е трайна. И става със знанието на властите на всички нива.

Ако има лъч надежда, той е в хората, които са наясно, че това, което се случва, е нередно. Такива не липсват. Техният морален компас все още не е счупен. Проблемът е, че поне на пръв поглед изглежда, че те са новото малцинство. Повечето не са позитивно настроени към купуването на гласове, те са просто неутрални. За тях търговията с вот не е повод за гордост, нито повод за срам. Тя е просто част от ежедневието.