🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Янев, Манолова и неуспели министри от ИТН влезли в един бар

Какво освен погледа към Русия обединява изникналите само за 10 дни три нови партии

На този етап трите новопоявяващи се партии не търсят взаимодействие помежду си.
На този етап трите новопоявяващи се партии не търсят взаимодействие помежду си.
На този етап трите новопоявяващи се партии не търсят взаимодействие помежду си.    ©  Юлия Лазарова
На този етап трите новопоявяващи се партии не търсят взаимодействие помежду си.    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Ще постигаме леви цели с дясна политика" - това неотдавна обещаха настоящите премиер и вицепремиер Кирил Петков и Асен Василев. С тези думи те анонсираха по онова време бъдещия си проект "Продължаваме промяната". Впоследствие той стана първа политическа сила и основа на разноликата четворна коалиция, в която освен ПП влязоха и "Демократична България", "Има такъв народ" и БСП.

Правителството, обявявано предварително за центристко, всъщност до момента не успява да докаже политическата си ориентация най-малкото заради поредицата от кризи, които се налага да решава в движение. Така много време за идеология не остава.

На този фон социологическите агенции отчетоха спад в подкрепата за кабинета, а единствената партия в парламента, която бележи видим ръст, е антисистемната (и антизападна) "Възраждане" на Костадин Костадинов.

Междувременно само за 10-ина дни бяха направени стъпки за регистрацията на три нови формации. Две от тях се определят като "леви", а едната като "национално-консервативна". Самоопределянето им обаче не пречи на смесването на леви и десни заявки, което поставя новооформящите се партии в "центъра" именно защото засягат теми от целия спектър. Засега единствената коренна разлика на бъдещите формации от настоящото управление е геополитическата заявка.

В четвъртък бившият служебен премиер, а за кратко и военен министър в кабинета "Петков" Стефан Янев учредява партията си "Български възход". Тя се обявява за "суверенитет". Бившата социалистка Мая Манолова създаде поредна си формация "Изправи се, България", която се обяви срещу правителството, защото "прави сделки с оръжия на тъмно". Според нея също липсва и "социалният вектор" в политиката на управляващите. Малко преди това пък бивши кадри (в голямата си част неслучили се министри) от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" създадоха своя партия - "Развитие". Тя се обяви за "неутралитет".

Най-малкото общо кратно: Русия

Още с невъоръжено око се вижда, че всички новозаявили се проекти имат нещо общо - концентрират се върху темата Русия.

Така на учредяването на партията си Мая Манолова, която доскоро твърдеше, че дава кредит на доверие на кабинета "Петков", констатира, че "промяната стана подмяна". Част от аргументите ѝ за това бяха "сделките на тъмно за оръжия за Украйна" и за газ през посредници - отново тема, тясно свързана с Москва.

Освен "Изправи се, България" в център-ляво се позиционира и партия "Развитие". Неин председател е Десислава Димитрова, която миналото лято беше номинирана от Слави Трифонов за министър на икономиката, но правителството така и не беше гласувано. Освен нея в "Развитие" влизат още двама бивши проектни министри на ИТН - предложеният тогава за министър на културата Георги Султанов и предложената за министър на труда Теодора Пенева. В края на април те се обявиха за "неутралитет във външната политика".

"Ние сме против войната. Предоставянето на военна техника за Украйна само ще удължи агонията", казаха учредителите на партията на пресконференция.

Темата за Русия неизменно ще бъде и акцент при създаването на партията на Стефан Янев "Български възход". Подобен развой е очакван най-малкото защото именно заради руската инвазия в Украйна Янев се раздели с поста на военен министър в кабинета "Петков".

Това се случи след поредица негови изказвания по темата, които рязко се разминаваха с политическия курс на правителството. От началото на конфликта в различни свои изявления Янев наричаше нахлуването на руските войски в страната "специална операция" с обяснението, че руският президент Путин използва този термин, и посъветва журналистите да се въздържат от думата "война".

Сега, непосредствено преди да учреди своя формация, Янев се прицелва основно в българските ходове по повод войната в Украйна. Той няколко пъти се обяви за "суверенитет", като от думите му става ясно, че очевидно се съмнява кабинетът да взема решенията си по темата самостоятелно.

Общото между трите проекта

За разлика от проекта на Манолова и този на отломките от "Има такъв народ" обаче "Български възход" се обявява за консервативна партия, а от бъдещото ѝ ръководство обясняват, че голяма част от икономическите мерки, които ще предложат, ще са десни.

На практика тази разлика се оказва със съмнителна стойност, тъй като основните теми, които засяга новата извънпарламентарна опозиция, са сходни: бедността, демографските проблеми на България, енергийната политика, пенсионната политика и други.

И трите нови партии настояват външната политика на страната да се изготвя в България. Това пък е една от опорните точки на проруската пропаганда у нас. Сходни твърденията имат и президентът Румен Радев, и различни представители на БСП, която пък е част от правителството.

И въпреки че на пръв поглед възходът на "Възраждане" в комбинация със сформирането на три нови партии, стъпващи на еднакви тези, изглежда като консолидация на антизападна общност, темата е доста по-сложна.

Битката за електорат

На първо място защото подбудите, с които играчите по терена се обявяват за "неутралитет" или против "тайната продажба" на оръжия, са различни.

При Мая Манолова двигател в тази посока е, че тя до голяма степен се цели в електората на БСП. Обществена тайна е и че бившата социалистка се надява и на неформалната подкрепа на президента Румен Радев, който е в открита война с лидерката на социалистите Корнелия Нинова.

Случаят на "Развитие" също е сходен - прицелили се конкретно в левия електорат, от партията на отцепниците от ИТН говорят именно на онези около 250 000 души, подкрепили БСП на последните избори, както и на предполагаемата "по-широка лява периферия".

От своя страна обявяваният прибързано от медии и анализатори за ляв проект "Български възход" на Стефан Янев се оказва, че по-скоро търси разграничение от президента Румен Радев, комуто Янев дължи началото на политическата си кариера. Със заявките си бившият служебен премиер очевидно таргетира консервативния и патриотичен електорат. Нагласите на този електорат често са положителни към Русия. Така, от една страна, като критикува външната политика на кабинета, а от друга, като се обявява за десен консерватор, Янев търси излаз към широк кръг избиратели. На първо място към социалисти, които макар и леви, паднаха в капана на типично консервативното "антиджендър" говорене, което Корнелия Нинова от години налага в БСП. Друга цел на "Български възход" очевидно са гласоподавателите вдясно от центъра.

Битка в центъра на терена

По-детайлен преглед на заявките на новоизлюпващите се партии сочи и още нещо: без значение етикета, който си слагат, и темите, които засягат, те говорят, че се прицелват в центристки, разочарован електорат.

Причината според социолози, с които "Капитал" разговаря, е по-скоро "домашна", отколкото сложна, международна игра. А именно: либерално-дясното поле е заето от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Техните избиратели трудно коренно ще сменят прозападните си политически възгледи. Така свободният терен е центърът, в който нагласите на избирателите не са така категорични, а самите гласоподаватели са склонни да "наказват" доскорошните си любимци. Ето защо в случая теми като заплати, пенсии и демография са удобни.

Не на последно място възходът на настоящите управляващи "Продължаваме промяната" тръгна именно от центристки позиции. А бъдещите партии твърдят неофициално, че разочарованият електорат на ПП може да стане техен. Най-амбициозни в тази посока са хората около Мая Манолова, които се надяват на сглобка от два фактора:

  • разривът между ПП и президента Румен Радев да отблъсне част от подкрепилите Кирил Петков и Асен Василев на последните избори;
  • неформална подкрепа от страна на президента към "Изправи се, България" да тласне тези избиратели към Манолова.

Кой ще бъде донорът?

Затова, че очевидно центърът на терена в българската политика ще се пренасели, говорят и неофициалните коментари от страна на новите формации. Те виждат една в друга конкуренция, а не бъдещи партньорства. Валенциите, които очертават, по-скоро са към всички играчи въпреки критиките им и към настоящите, и към бившите управляващи.

Любопитно обаче е, че бъдещите формации и на Манолова, и на Янев категорично отричат да си сътрудничат помежду си, въпреки че в началото се смяташе, че такъв ще бъде най-вероятният развой на събитията.

В крайна сметка появата на всички нови играчи поставя един въпрос: дали те няма да дораздробят електората на БСП? Съмнението е основателно най-малкото защото геополитическите теми, които поставят новите партии, ги приближават именно до гласоподавателите на БСП и "Възраждане".

От тях БСП е партията във властта, която неминуемо губи от подкрепата си. Това означава отлив на избиратели, които биха искали да накажат избраниците си. "Възраждане" пък е опозиционна. И сред "Изправи се, България" и "Български възход" обаче се прокрадва идеята, че заради агресивните си позиции Костадин Костадинов може да загуби по-умерени избиратели, които да потърсят алтернатива в различни проекти.