Френското предложение за Скопие започва да намира подкрепа

Премиерът Кирил Петков обясни, че всички документи, свързани с предложения от френското председателство на Съвета на ЕС модел за решаване на спора, ще отиват директно към Народното събрание за одобрение или отхвърляне.

В петък пристигна и текстът на самото предложение, за което се смята, че може да сближи позициите между Скопие и София и да доведе до сваляне на ветото на България над преговорния процес. В него са отчетени почти всички български настоявания, а Брюксел се ангажира да следи дали Македония спазва ангажиментите си.

Френското председателство приключва с изтичането на тази седмица. И отговор какво ще реши България не изглежда, че може да има в този срок.

Въпросът се усложнява и от факта, че на практика в парламента няма процедура, която да урежда гласуването на "документи", пристигнали от чужбина, защото те не са оформени нито като позиция на НС, нито като решение. Без санкция от депутатите пък премиерът Петков каза, че не би вдигнал ветото.

Ето защо управляващите, които вече са с малцинство в парламента и очакват в сряда да бъдат свалени от новото мнозинство на ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане", обмислят все пак възможни варианти за действие.

Вариант 1: Внасяне на проект за декларация

Единият вариант е на базата на получените във външната комисия документи с предложения, някоя от парламентарните групи да внесе проект за декларация, с която се определят параметри на действие по казуса със Северна Македония и се препоръчва Кирил Петков да свали ветото на последния Европейски съвет в рамките на френското председателство.

Опциите тук не са особено много. "Има такъв народ" няма да внесе такъв вариант, както и БСП, които останаха в правителството, но са против сваляне на ветото, без да са изпълнени българските условия. Така остават "Продължаваме промяната" и "Демократична България". От ПП твърдят, че на този етап не смятат да участват в каквито и да било инициативи по темата.

Възможно е "Демократична България" да се нагърби с тази задача, но в коалицията обсъждат и щетите, които могат да понесат от такъв ход.

Отделно и ПП, и ДБ не са особено убедени, че декларация, с която се потвърждават предложенията на Франция за решаване на спора между София и Скопие, ще се приеме от Народното събрание. Все пак двете партии очакват, че за този вариант в крайна сметка може да гласуват и от ГЕРБ. Лидерът им Бойко Борисов, който през 2018 г. като премиер обяви присъединяването на Западните Балкани към ЕС за приоритет на българското председателство, а после наложи вето над Северна Македония, в събота отново се обяви за разширяване на ЕС.

Въпросът кой ще предложи такава проектодекларация в дневния ред на парламента през тази седмица ще се решава тепърва.

Вариант 2: Да се ползва позицията на МВнР

Той предвижда на базата на получените документи от френското председателство да бъде извикана за изслушване във външната комисия на НС министърът в оставка Теодора Генчовска.

Аргументът в този случай е, че МВнР вече потвърди официално в своя позиция, че предложението на Париж би следвало да е приемливо за България. "Нито един от тези документи самостоятелно не отговаря на българските изисквания. Като съвкупност обаче те биха могли да ги покрият", се казва в становището на външното министерство, което е все още в ресора на "Има такъв народ".

По този начин всъщност и МВнР опроверга твърденията за "национално предателство", отправени от Слави Трифонов към премиера Петков.

От ведомството обаче отбелязват, че основното предизвикателство е факторът време. И че дори да се приеме предложението, до края на френското председателство няма как РСМ да изпълни изискванията.

Все по-вероятно е, че дори и да приеме идеите на Париж, България също би ги подкрепила след края на председателството на Франция. Това обаче не е проблем, защото във всеки един момент страната ни може да декларира, че се отказва от ветото при тези условия.

Логично е пред външната комисия Генчовска да преповтори позицията на ведомството си - че съвкупността от предложения, получени у нас, всъщност удовлетворяват интересите на София. Следващата стъпка според източници на "Капитал" е парламентът да приеме, че ще се произнесе по позицията на Министерството на външните работи, като становището на ведомството се ползва за условие на парламентарна декларация.

Който и вариант да бъде избран обаче, България ще успее да изнерви европейските си партньори, тъй като тази седмица премиерът няма какво друго да декларира, освен че няма санкция от НС и не може да се произнесе по въпроса. Очаква се това да обяви и на срещата на лидерите на ЕС в четвъртък, ако дотогава НС не е направило нищо по темата.

Вот и програмирани "сблъсъци"

Според управляващите обаче позицията на София може да се промени и другата седмица, тъй като тази едва ли парламентът би имал време да измисли как да изработи декларация, да съгласува текста и да я приеме.

Още повече че всичко това се случва на фона на предстоящото обсъждане на вота на недоверие към кабинета, внесен от ГЕРБ. Той ще се обсъди във вторник, а гласуването ще бъде в сряда.

Изходът от вота ще предопредели и дали евентуална нова позиция на България ще бъде съобщена в Брюксел от министър-председател или министър-председател в оставка.

На този етап не е ясно дали вотът ще мине, защото в петък Кирил Петков декларира, че до последния момент ще търси още независими депутати, които да подкрепят кабинета. До този момент не е известно да са намерени. В свое изказване от уикенда лидерът на ИТН Слави Трифонов допусна обаче, че от партията му могат да се отделят още хора.

За сряда, когато ще се гласува внесеният вот на недоверие и подкрепящите правителството организират митинг в негова подкрепа, се подготвят и два контрамитинга. Единият е на "Възраждане" срещу кабинета, за който се очаква пристигането на автобуси от цялата страна. И още един - на ДПС, пак срещу кабинета, за който също местните организации на партията засега неофициално организират придвижването им до София.

Очевидно е, че подобни начинания е силно вероятно да доведат до сблъсъци между различните политически симпатизанти.