Реваншът на обръчите: Няма сделка, няма правителство

Поредният опит за промяна към европейски модел в България може да е препънат още в ранния си етап, но и предишният хибриден модел на ДПС и политическите му гарнитури едва ли ще възкръсне лесно в познатия си вид.

Това, което предстои, е още един рунд на опити за сделка и договаряне в рамките на сегашния парламент - ГЕРБ и ДПС се надяват, че след номера, който Слави Трифонов изигра с изкуственото раздухване на истерията с ветото за Северна Македония, отново ще си придадат "евроатлантически" вид. От друга страна появата на Делян Пеевски специално за вота в сряда трябваше да изпрати сигнал, че парите ще потекат отново по старите канали.

Вървим към нова изборна битка с голяма вероятност да даде същия патов резултат. А връщането назад вече започна - със спрените за пореден път реформи, които трябваше да извадят България от кремълската зона на здрача и да я поставят на светло при правовите държави.

Служебното правителство, което президентът Радев ще назначи, ще подскаже на кой от двата модела в противоборство ще бъде дадено рамо на изборите.

Корупционният пуч

В сряда със 123 гласа ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане" свалиха правителството на Кирил Петков с вот на недоверие, поискан от партията на Борисов. Така шест месеца след като беше създаден с мотото за "нулева толерантност към корупцията", кабинетът на практика падна жертва на новото мнозинство, споделящо "другата гледна точка" по този въпрос.

"Има такъв народ" се разкриха напълно като троянския кон на ГЕРБ и ДПС Фотограф : Цветелина Белутова

Това се случи и със специалното участие на санкционирания от САЩ за "значителна роля в корупцията в България" депутат от ДПС Делян Пеевски, който даде своя знаков глас за падането на кабинета точно девет години след безпрецедентните протести срещу избирането му за председател на ДАНС.

Сегашните събитията също са ознаменувани от силна гражданска активност - хиляди хора се събраха по времето на вота пред сградата на парламента, за да изразят подкрепата си към правителството на "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България". Докараните с автобуси симпатизанти на ДПС и "Възраждане" не успяха да променят атмосферата на площада, която показваше, че битката за промяна не само не е отложена, но на задаващите се поредни избори може да бъде още по-ожесточена.

"Беше чест за мен да водя правителство, което беше свалено от г-н Пеевски, г-н Борисов, Слави Трифонов и г-жа Митрофанова", каза премиерът в оставка Кирил Петко в пленарната зала веднага след като беше гласуван вотът на недоверие. И продължи: "Този вот е малка стъпка от един много дълъг път. Това, което те не разбраха, е, че така не могат да спечелят българския народ. Обещаваме да продължим да опитваме да отвоюваме държавата си."

И Петков, и коалиционните му партньори са наясно, че този път ще е дълъг, макар и да опитаха да потърсят парламентарна подкрепа от депутати, които не са напълно зависими от волята на лидерите си. Премиерът декларира, че не разчита на сделки, а на съвестта им. Защото стигне ли се до сделки, всяко следващо гласуване ще бъде изнудване. Шестима напуснаха партията на Слави Трифонов, но не бяха достатъчно.

Непостигнати сделки с правителството на Петков може да обяснят общите действия на ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане". Управляващата коалиция се разпадна непосредствено след отказаните няколко милиарда лева за групата фаворити в бизнеса с пътищата, разкритията за приватизирания контрол на Капитан Андреево и внесените промени за антикорупционната комисия КПКОНПИ с идеята да бъде оглавена от вътрешния министър Бойко Рашков. Тези и други ключови смени - като предстоящите в Комисията за защита на конкуренцията и във Висшия съдебен съвет, накараха прикриваното досега мнозинство в парламента да предизвика нови избори, от които доскоро изглеждаше незаинтересовано.

Депутатът от ДПС Делян Пеевски дойде на работа за първи път от месеци, за да гласува срещу кабинета Фотограф : Цветелина Белутова

Преди и след гласуването "Минчев"

Идеята правителството да бъде оставено да затъне в трудните обстоятелства не беше чужда на ГЕРБ и ДПС до гласуването срещу вече бившия председател на парламента Никола Минчев.

Кризите (някои от тях и добре дирижирани) връхлитаха една след друга правителство. Започна се с енергийна, която войната на Русия в Украйна задълбочи в целия свят с цените на горивата и инфлацията, а за капак проблемът с ветото, което правителството на ГЕРБ наложи върху преговорите на Северна Македония с ЕС, предизвика силно напрежение в ЕС и я постави в унизително положение сред международните й партньори.

В допълнение - покрай войната в Украйна "Възраждане" и лидерът ѝ Костадин Костадинов яхнаха притесненията на хората, за да всяват разделение и противопоставяне с манипулации и дезинформация.

С всеки изминат ден ставаха все по-видими и задълбочаващите се вътрешнокоалиционни проблеми. И ако за геополитическите разминавания с БСП можеше да се намери компромисен вариант, корупционният натиск от "Има такъв народ" се оказа непреодолимо препятствие пред стабилността на управлението.

В този смисъл за ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" нови избори обещаваха разширяване на електоралното им влияние. В тази посока бяха и социологическите проучвания. Това обаче не означава, че тези партии искаха бърз нов вот. Хората на Бойко Борисов искаха още няколко месеца, в които да се позабравят негативите от тяхното управление.

Спонтанният митинг пред парламента след свалянето на Никола Минчев обаче корено промени тези сметки. Видя се, че правителството на Кирил Петков може да разчита на обществена подкрепа, а управлението на ГЕРБ - ДПС не е забравено. И макар специалната политическа операция по свалянето на кабинета да успя - не е сигурно доколко ефектът ще бъде очакваният.

Малка вероятност за друго правителство

Това, за което все повече се говореше в последната седмица в парламентарните кулоари - съставяне на т.нар. експертно правителство от новото мнозинство, вече изглежда силно рисков план. Този формат е предпочитан от ДПС - изпробван с кабинета "Беров" с неговия мандат след свалянето на първото демократично правителство преди 30 години, беше лансиран многократно от движението и при управленията на Борисов. В момента обаче настроенията са такива, че подобен ход може да провокира протестна вълна като тази от 2013 г.

От изказванията на представители на ПП и ДБ веднага след падането на правителството се разбра, че е възможно да предложат нов кабинет при предстоящата въртележка с мандатите в този парламент. "Ще дадем още един шанс на депутатите със съвест, но ако не получим 121 гласа, по-скоро отиваме на избори", каза Кирил Петков.

От "Продължаваме промяната" не обмислят да предлагат различна фигура за премиер. Такъв вариант беше обсъждан по-рано, когато лидерът на БСП Корнелия Нинова предложи изход с програмно правителство между доскорошните партньори, включително "Има такъв народ".

Неофициално в левицата се обмисляше и възможността за участие и в друг коалиционен формат в сегашния парламент - тип "кабинет на националното спасение".

Начинът, по който беше свалено правителството обаче, дава малка вероятност за подобни комбинации. Пред хората на митинга в сряда Явор Божанков от групата на левицата заяви, че Борисов и Пеевски са превъплъщения на едно и също задкулисие - в политиката, в икономиката, в съдебната система, в медиите. Ако това е позицията на социалистите, новите избори са почти сигурни.

От "Продължаваме промяната" коментират, че така наесен ДПС и ГЕРБ "ще си ожънат това, което посяха". Сеитбата обаче може да не е приключила - особено ако новото мнозинство си гласува връщането на хартиените бюлетини.

Процедурата в стъпки

След свалянето на правителството се завърта процедурата, в която президентът Радев трябва да връчи три мандата за съставяне на правителство в рамките на това Народно събрание. Първо на "Продължаваме промяната", които са с най-голяма група, а ако техният мандат не успее, ще го получи ГЕРБ.

Ако и те не успеят да излъчат кабинет, третият мандат се връчва на парламентарна група по избор на президента. Ако и тя не успее, президентът назначава служебен кабинет и насрочва избори до два месеца от разпускането на парламента.

Това означава, че ако се спазят всички срокове, в края на септември, по-малко от година след предишните, в България отново ще има поредни предсрочни избори.

2021 г. Повторението.

Прогнозираната и от социолозите фрагментация без доминираща политическа сила крие риск от повторение на изборния цикъл от 2021 г., когато до съставяне на правителство се стигна едва след третия вот.

Засега е трудно да се предвиди следващият коалиционен формат. Кирил Петков заяви, че би преговарял с всички, но не и лично с Бойко Борисов, Ахмед Доган и Пеевски, както и Слави Трифонов. От друга страна и особено след вота на недоверие, политическата токсичност на ГЕРБ и ДПС си остава, включително за официалното взаимодействие помежду им. Дори ИТН и новата партия на Стефан Янев да успеят да влязат в парламента, едва ли ще са достатъчни за сформиране на коалиционно управление с ГЕРБ или с ДПС. Отявлената проруска "Възраждане" ще продължи да бъде фон, на който ортаците й да изглеждат проевропейкщи. По-скоро БСП би запазила позицията си на необходимия партньор, но едва ли ще се отнася за всеки формат.

Уроците дотук

Големият проблем на коалиционното правителство на Петков, който и самият той разпозна, беше, че докато се справяха с кризите, не успяваха да обяснят достатъчно убедително действията си и оставиха опонентите си да внушават провала му. Това беше работеща за опозицията стратегия до дебатите при отстраняването на Никола Минчев и по вота на недоверие, когато ролите странно се размениха - опозицията на практика предостави възможност на Кирил Петков и Асен Василев ударно да изброят пред обществото какво са направили в негова полза и какво другите искат да върнат обратно. Изявите им от последните дни със сигурност са допринесли и за определено изненадалите предишното статукво демонстрации в тяхна подкрепа.

Падането на правителството на промяната направи така, че макар и препъната, тя всъщност да продължи. Най-малкото защото връщането на безвремието до 2020 г. не изглежда особено вероятно. През изминалата година се случиха много неща, които до голяма степен свалиха маските пред това кой кой е в политиката и за какво се бори. Но това не отменя другата очевидност - че пътят към политическа нормализация ще е дълъг и криволичещ.