ГЕРБ се прицели в шест министерства

Кой как вижда преговорите

Вицепремиерът в оставка Мария Габриел определи разговорите като "конструктивни". Премиерът в оставка Николай Денков отбеляза, че има "напредък", като изброи темите, по които тепърва партньорите ще трябва да се договарят - законодателната и управленската програма на бъдещото правителство и евентуалните промени в кабинета. Той добави също, че е "умерен оптимист" за изхода от преговорите.

Атанас Атанасов, председател на ДСБ, една от формациите в коалицията ПП-ДБ, пък обяви, че преговорите вървят "много добре" и към момента (сряда) вече се обсъждат кадровите въпроси, свързани със смяната на министри. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който на този етап не участва в разговорите за ротацията, определи като най-голямото им достойнство факта, че партньорите от ПП-ДБ "толерантно пазят мълчание" пред медиите как протичат те.

Освен липсата на разнобой в оценките за хода на преговорите в неофициални разговори с представители на ГЕРБ и ПП-ДБ никой не споменава предсрочни парламентарни избори. Твърди се, че изготвянето на общия документ за съвместно управление е в доста напреднала фаза, а на масата на преговорите вече са и евентуалните персонални промени в правителството. От тях става ясно, че ГЕРБ настояват за подялба на министерствата почти поравно, а от споменатите по време на разговорите имена от преговарящите в състав Мария Габриел, Теменужка Петкова, Рая Назарян и Деница Сачева се разбира, че намеренията са като министри да влязат политически фигури от ГЕРБ. Което по същество е договорка за нова формула на властта.

Шестте министерства, поискани от ГЕРБ

По информация на "Капитал" по време на преговорите от ГЕРБ са поискали техни представители да оглавят шест министерства - външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Като за всяко от тях са предложили конкретни имена, а за някои от ведомствата и по две. Като евентуални кандидати за министерството на енергетиката са били споменати бившият енергиен министър от последните две правителства на Борисов Теменужка Петкова и депутатът Жечо Станков, за отбраната - колегата им Христо Гаджев, а за иновациите - настоящият председател на парламента Росен Желязков или депутатът Деница Николова, която е била зам.-министър на регионалното развитие по време на управлението на Борисов и е оглавявала различни европейски програми. За министър на околната среда е било споменато името на Ивелина Василева, която заемаше поста във второто правителство на Борисов, а за земеделието - на настоящия изпълнителен директор на държавен фонд "Земеделие" Георги Тахов, който беше назначен на поста от служебния кабинет на Гълъб Донев. Заедно с това от ГЕРБ не са се отказали от идеята Мария Габриел да съвместява премиерския пост заедно с този на външен министър. Това беше ябълката на раздора между ГЕРБ и ПП, преди да започнат разговорите за ротацията, защото от партията на Петков и Василев искаха Денков да оглави ведомството.

Според депутати от ПП-ДБ по време на преговорите досега от ГЕРБ не са поставяли въпроса за евентуалната смяна на финансовия министър въпреки публичните атаки от Борисов и депутати от ГЕРБ срещу него.

ПП-ДБ склонни за четири

Неофициално от ПП-ДБ казват, че са склонни да приемат варианта на ГЕРБ Габриел да съвместява двата поста - на премиер и външен министър, като за Денков се обсъжда да е вицепремиер по европейските въпроси и по сигурността, което означава, че той ще отговаря за МВР и службите. Другите министерства, които според депутати от ПП-ДБ биха могли да бъдат оглавени от представители на ГЕРБ, са на околната среда и евентуално на иновациите. От коалицията казват, че категорично не биха се съгласили за смяната на Тагарев и на няколко пъти публично са изразявали подкрепата си за него. Последния път беше в събота по време на националната конференция на "Да, България", когато лидерът на партията Христо Иванов застана зад него в изказването си пред делегатите на форума. Депутати от ПП казват, че трудно ще отстъпят министерския пост в енергийното и особено в земеделското министерство. Кирил Вътев се сочи като близък до съпредседателя на партията Кирил Петков, а в коалицията има подозрения, че споменатият като евентуален министър от ГЕРБ Тахов е близък и до ДПС. Към министрите, които са в сферата на влияние на ГЕРБ, от ПП-ДБ причисляват и настоящия министър на културата Кръстю Кръстев и на МВР Калин Стоянов, чиято оставка беше поискана от премиера Денков покрай побоя над протестиращи срещу Българския футболен съюз, но той запази поста си, след като зад него застанаха ГЕРБ и ДПС.

Макар че по време на обсъждането на кадровите рокади в правителството името на министъра на туризма Зарица Динкова не е било споменато, паралелно с преговорите срещу нея започна атака за смяната й, но от определени среди в бранша, сред които Националния борд по туризъм, асоциацията по туризъм и сдружението на заведенията в България. Те изпратиха писмо до лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ, с което поискаха Динкова да не е повече министър и дори предложиха своя кандидатура за поста - тази на настоящия зам.-председател на борда по туризъм Мартин Захариев, който беше депутат от БСП в 42-ото Народно събрание и номиниран за министър на туризма в неуспелия проектокабинет "Габровски" на ГЕРБ в предишния парламент.

Всички тези предложения за рокади в правителството обаче са първоначални и най-вероятно ще претърпят промени. Още повече че разговорите в различни формати продължиха и в сряда, а очакванията на депутати от ПП-ДБ са в последния етап от преговорите да се включи Борисов. Те дават пример с разговорите за състава на сегашното правителство след парламентарните избори, когато една част от министрите бяха определени в последния момент.

Макар че документът, който се очаква да подпишат двете формации, е в напреднала фаза, по него също има неизчистени въпроси. По неофициална информация той е с работно заглавие Споразумение за съвместно управление, но на този етап не е сигурно дали ще бъде запазено. Все още се дискутира въпросът и за обхвата му - дали да бъде само за предстоящите девет месеца на ротацията, както първоначално предлагаха от ПП-ДБ, или в него да има и опция за целия четиригодишен мандат, каквото е предложението на ГЕРБ. То предвижда след девет месеца премиерите да се сменят вече на 15 месеца.

Казусът с регулаторите

По информация на "Капитал" на този етап частично е постигнато съгласие по ключовия за ПП-ДБ въпрос по какъв механизъм ще се избират от парламента членовете на регулаторните, контролните и съдебните органи. Депутати от коалицията казват, че от ГЕРБ са приели механизъм за избор, който беше описан в меморандума на ПП-ДБ. Той предвижда всички кандидати за тези структури първо да преминават през проверка за интегритет, която ще се прави от парламентарната комисия за борба с корупцията, и едва след това номинациите да се внасят за обсъждане в комисията за взаимодействието с гражданското общество. От ГЕРБ са се съгласили и с предложението на ПП-ДБ кандидатури за тези позиции да могат да правят и представителите на неправителствени, съсловни и браншови организации, като обаче ще има едно ограничение - те трябва да са признати за партньори на държавата. Има съгласие и за това, че изборът на регулаторните органи, за които ще се изисква обикновено мнозинство, ще става с гласовете на двете формации, които предварително ще обсъждат зад кои кандидати ще застават.

Засега обаче все още стои открит въпросът с какво мнозинство да се избират органите, които изискват най-малко две трети, или 160 гласа, и за които ГЕРБ и ПП-ДБ трябва да търсят подкрепа от останалите политически сили в парламента. От ПП-ДБ предлагат да се търси такава подкрепа и от опозиционните формации - БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ", и така да се изключи ДПС като незаобиколим фактор при попълването на двата ключови за съдебната система висши съвета - прокурорския и съдебния, които след това ще изберат новия главен прокурор и инспектората, както и членовете на новата антикорупционна комисия. От ГЕРБ обаче продължават да настояват, че в документа трябва да се запише, че за избора им ще се търси "евроатлантическо мнозинство", т.е. ДПС.