Първият български производител на стриди "Кранеа" сега тества и перли

Първоначалното вдъхновение е последвано от 4-годишна подготовка. Двамата кореспондират с производители от Япония, Америка, Франция и Англия. Постепенно разбират, че Черно море създава уникални предпоставки и предизвикателства за отглеждането на стриди. Това ги подтиква да се насочат към регионални експерти. Следват посещения до научен институт в Констанца, който разполага с опитен развъдник. Петрови се консултират и с първия комерсиален производител на стриди в Черно море, който е базиран до Ялта.

През 2017 г. двамата започват да експериментират на терен. Разчитат само на лични средства. Първоначалната инвестиция е 250 000 лв. Коста и Петър ограничават нужните средства, като сами изработват плаващата платформа за добива на стридите.

"Взехме няколкостотин стридички. Заложихме ги за 1 година. Резултатите бяха отлични", казва Петър. "Но както е и в живота, не всичко се развива така, както изглежда в началото", допълва той.

"При нас автоматизацията, която мидените ферми използват, не сработва, тъй като стридите са крехки. Пускали сме ги на машина, но тя ги поврежда, убива ги. Загубите ни бяха почти 50%", казва Коста. Механичното почистване също води до смъртност, но алтернативата е претрупаните садки да натежат прекалено много и да се откъснат от буйовете, които ги държат Фотограф : Цветелина Белутова

Това, което е плюс, е и минус

"Една стрида се оценява по няколко показателя. Едни от най-важните са цветът и ароматът й. Месото на нашите стриди е светлокафяво. Това е върхът на сладоледа", казва Коста. Този добър резултат се дължи на конкретните условия за отглеждането им у нас.

Ниската соленост на водата в Черно море е сериозен плюс. "Вследствие на това самата стрида става много по-сладка, по-мека на вкус и по-приятна като цяло, особено за хора, които не са опитвали стриди преди това", казва Петър.

Друг плюс е, че той и баща му отглеждат стридите си в открито море. Добрата поточност там снабдява стридите с повече планктон. Това се отразява позитивно на вкуса им и ги прави по-резистентни на болести.

Производство в открито море обаче оскъпява процеса. Петрови постоянно трябва да се съобразяват с метеорологичните условия, които често усложняват работния им процес. Рискът от бури също е сериозен.

"Трябва да използваме най-яките въжета и най-устойчивите буйове, но Черно море е много бурно и съоръженията често се повреждат", казва Петър. Друг проблем е голямата амплитуда на водната температура, която причинява стрес и завишена смъртност при стридите, особено през по-топлата част от годината.

Перли по време на криза

Покачването на температурите на морската вода е тенденция, която климатичните промени задълбочават.

Петър и Коста виждат това, но се надяват, че в бъдеще нещата ще се поуспокоят. Междувременно двамата са на мнение, че няма смисъл да се тревожат за нещо, на което не могат да влияят. Това е философия, на която работата в морето ги учи бързо.

Ковид пандемията и войната в Украйна създават сериозни предизвикателства за Петрови. Те обаче не се отказват от бизнеса със стридите. "В началото подходихме като професионални предприемачи. Правехме едни таблички колко стриди ще заложим за 6 месеца, колко ще пораснат, колко ще бъдат готови за пазара, колко ще реализираме. После от тези таблици не излезе абсолютно нищо. Изчисленията ни имаха успеваемост от максимум 20%", казва Петър. Това той отдава именно на предизвикателствата, свързани с работата в открито море.

Сега той и баща му не правят такива изчисления. Вместо това насочват част от усилията си към диверсификация на продуктите, които произвеждат.

"В момента стартираме и процес за производството на перли. Успяхме да получим перли от стриди в Черно море. Досега никой не е успявал да постигне такъв резултат", казва Петър. Допълва, че все още нямат статистика за качеството на перлите или производителността на стридите. Двамата разработват и други продукти с по-нисък, но и по-сигурен финансов потенциал - както за сувенири, направени от перлени черупки, така и за вино, което отлежава на морското дъно.

Капризите на морето се съчетават с тези на пазара.

"Логистиката е много сложна. Това е продукт, който трябва да пристигне пресен и следователно трябва да пътува при специални температурни условия. Това страшно много оскъпява самата доставка. Ние имаме голям интерес от различни точки в Западна Европа, но липсата на редовни доставки и високата им цена ни събаря", казва Петър.

Дори на местно ниво двамата се сблъскват с това предизвикателство. Редица популярни софийски готвачи са проявявали интерес към стридите им и дори са взимали малки количества за конкретни събития. Поддържането на редовни доставки обаче изисква ресторантьорите да инвестират в съоръжения, които да съхраняват по-голямо количество стриди свежи до момента на консумация. Засега това не се е случило.

Миналата година Коста и Петър отварят и малък бар в центъра на Варна. По-голямата част от клиентите им са чужденци от Западна Европа и Русия, които пристигат през летните месеци. "Имаме и клиенти от Варна. Те обаче са хора, които са обикаляли света и са живели в чужбина", казва Петър. Това е потвърждение на разбирането, че пазарът за морски дарове в България е ограничен. Подсилва се и от факта, че Коста и Петър изнасят по-голямата част от продукцията си в Румъния, където търсенето е по-голямо. "Те имат френска култура и кухня. Стандартът им на живот също е с една трета по-добър от нашия", обяснява Петър.

Сигурността, която румънският пазар дава, обаче се оказва временна. Основният им клиент в Букурещ бил ударен от ковид кризата и почти всички от 10-те му ресторанта затворили. Другият сериозен пазар за стриди в района е руският. Санкциите и контрасанкциите, последвали анексията на Крим през 2014 г., обаче са първата индикация, че двамата не могат да разчитат на износ за Москва. Войната в Украйна пък ги лишава напълно от достъп до този пазар.

Стратегията еволюира

Въпреки всички предизвикателства, с които се сблъскват, Коста и Петър успяват да покрият производствените си разходи. Същевременно обаче не са на печалба, бизнесът им остава в доста начална и микрофаза - оборотът им през последната година е под 20 хил. лв. Това не ги отказва.

"Ако се върнем 5 или 6 години назад, имаше доста по-добри начини да си вложиш парите. Ние обаче сме тръгнали по този път път. Този бизнес има потенциал", казва Петър. Сега той и баща му се стремят да произвеждат по-малки количества стриди, които да реализират сами.

По думите на Петър "идеята е тези стриди да бъдат нещо като табелата, която да закара хората в дегустационната до фермата ни". Покрай продажбата на останалите продукти там те се надяват да натрупат по-сериозен ресурс, който да реинвестират в бизнеса.

Самата ферма е разположена до с. Кранево, на 20 км северно от Варна. От една страна, това я прави достъпна за румънските туристи, които лятно време често посещават този район. От друга страна, я позиционира до голф игрищата около Калиакра, които привличат и по-платежоспособни български туристи.

Планът е дегустационната да отвори врати това или най-късно следващото лято . "Концепцията е да продаваме пресни продукти. Става въпрос за риба, миди, раци, стриди. Стремим се да разработим разнообразно меню от първокачествени продукти. Насочили сме се към прости рецепти, които ще приоритизират вкуса на продукта", разказва Петър. А любителите на морските дарове могат да пробват стридите на Коста и Петър във варненския им бар или да си купят от тях на килограм за вкъщи.