🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Туризъм

Може ли туризмът на север да стане целогодишен

Варна и регионът страдат от краткия сезон, но това има потенциал да се промени, макар и не толкова лесно

Десислава Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На 27 май 2022 г. заедно със седмичния брой на "Капитал" ще излезе и специалното издание, посветено на региона на Варна, от поредицата "Капитал Градове".

Отново на 27 май 2022 г. ще се проведе Среща на бизнеса във Варна и региона. Пълна информация за събитието, програмата и участниците в дискусията може да откриете на сайта на събитието. Регистрацията за присъствие и проследяване онлайн е задължителна и може да я направите тук.

Първият панел от конференцията ще бъде посветен на бъдещето на туризма по Северното Черноморие.

Варна е привлекателна дестинация за четири сезона и целогодишен туризъм, пише гордо на сайта на общината, която се хвали с 32 км морска брегова линия, повече от 20 минерални извора, над 2 млн. туристи, обслужени от летището, 500 хотела и 110 хил. легла в петте курортни комплекса: Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, Ривиера, Слънчев ден и Албена.

Въпреки потенциала си и горното твърдение Варна и регионът не могат да скъсат с имиджа, че са лятна дестинация за едва няколко месеца. И ако за това значение до голяма степен имат климатът и по-краткото лято тук, за неизползвания градски потенциал е по-трудно да се намерят оправдания. Ако се върнем на летния сезон - на север от Балчик той прави опити за някаква диверсификация, но извън голф игрищата си остава повече за авантюристите и търсещите бягство от бетонната джунгла, като не разгръща потенциала си за спортен и рекреационен туризъм например.

А проблемите с късия сезон освен икономически са и социални. Извън активните летни месеци хилядите заети в тази индустрия разпиляват времето си в други браншове или заминават за чужбина и зимните курорти. В туризма във Варна са заети между 13 и 17 хил. души годишно, като председателят на Варненската туристическа камара и председател на парламентарната комисия по туризъм Илин Димитров добавя към тях мултипликационен фактор от 2.5 до 4 пъти по-висок, за да обясни въздействието върху региона - като в това число влизат всички обслужващи индустрии - текстилна, транспортна, хранителна, строителна и рекламна. Според него и неговите колеги най-важните предпоставки, за да бъде морската столица целогодишен курорт, са развитието на инфраструктурата, кадрите в сектора и рекламата на България и региона като дестинации, включително и в публично-частно партньорство с държавата. Северът има някои минуси за развитие на туризма, но и много плюсове.

Скален релеф, по-хладно е, по-трудна достъпност

В туристическите сайтове за Северното Черноморие обикновено има съвети за скачане от скали на север и справки колко са високи скалите по крайбрежието. Факт е, че за разлика от Южното Черноморие на север от Варна плажовете са по-оскъдни за сметка на скалния релеф, морският бряг е стръмен, а селищата нямат широко място, на което да се разрастват повече. Единственият презастроен комплекс е Златни пясъци, но той не може да достигне като мащаб Слънчев бряг точно заради липсата на още пространство близо до водата. Липсата на много ново строителство и презастрояване обаче може да се приеме и като добра новина, както и да стимулира по-висок клас туризъм.

Следващият проблем е с достъпността. Ако туристът спазва правилника за движение по пътищата, би бил за четири часа в Бургас по магистрала, докато за да стигне с автомобил до Варна от столицата, са необходими 5.30-6 часа път.

"Можем да проверим и самолетните полети с крайна дестинация Бургас и да видим, че те са много повече от тези, които достигат Варна. Освен това чартърните полети и нискотарифните компании изчезват от картата през зимата", казва проф. Станислав Иванов, заместник-ректор на Висшето училище по мениджмънт - Варна, в което студенти от цял свят изучават мениджмънт на хотели и ресторанти, кулинарни изкуства, маркетинг на дестинации, софтуер и др.

В чисто климатичен смисъл Северното Черноморие има и още един минус в сравнение с Южното.

"Няма природна преграда като Стара планина, която да спре ветровете от север. Освен това на юг е по-топло. Температурата на въздуха там е с 5-6 градуса по-висока, отколкото тук, а на морската вода - с 2-3 градуса", допълва проф. Иванов. Това пък прави сезона на юг по-дълъг, което предполага по-висока икономическа ефективност на туристическата дейност.

"Доскоро сезонът беше два месеца - юли и август, през последните години хотелите се опитват да го удължават до 3-4 месеца, но това е трудно", допълва проф. Иванов. Според него проблем за целогодишния туризъм е и самата инфраструктура на север.

"Ако оставим настрана конгресният туризъм, който е целогодишен, във Варна има много какво да се прави извън сезона и през зимата, има музеи, заведения, забавления. Но ако туристът е в курортен комплекс, в който работят пет хотела, а всичко останало е затворено, атмосферата, съчетана с минус 10 градуса навън, става много потискаща. При затворени хотели, магазини и ресторанти, при невъзможност да се гмуркаш, да караш джет или сърф и да отидеш в музей нямаш безкрайно много възможности за дълъг престой в самия хотел. Но ако това се съчетае с медицински туризъм, по време на който ти оправят всички зъби, ситуацията би била съвсем различна", коментира той.

Другият проблем, който търси решение на север, е нискокатегорийният туризъм. Туристите или са в ол-инклузив хотел и не харчат много в местните заведения и магазини, или пък са настанени в евтини квартири, или са на къмпинг.

"Ковид кризата доведе и много българи на север заедно с традиционните румънски туристи. Те са на къмпинг. Нашата обща сметка от това обаче е, че общината трябва да се погрижи за 500 тона отпадъци, които събираме от плажовете, за сметка на такса смет, която плащат нашите съграждани - собственици на имоти. Бихте казали - да, но тези туристи харчат пари в местната икономика. Не бих се съгласил. Един румънски турист с каравана пристига в петък, носи си всичко и си тръгва в неделя, без да е купил един домат от пазара, но пък за сметка на това е произвел огромно количество отпадъци. Когато отидат в Крапец, те нямат и винетки, защото знаят, че никой няма да ги провери там", казва Мариян Жечев, кмет на Шабла.

Има ли шанс за минералната вода

Другата възможност е неоползотворената все още минерална вода. Има спорадични примери как това би могло да се случи в Св. Константин и Елена и Албена. "За съжаление Варна е може би единственият град в света, в който минералната вода си тече свободно и изтича в морето, а е много важно да се направят целогодишни рехабилитационни и СПА комплекси. От три години имаме договори за техните пациенти с немските здравноосигурителни каси", казва Илин Димитров.

Главният архитект на Варна Виктор Бузев свързва неизползваемостта на водите с това, че те рушат обикновените тръби и за ползването им е необходима специална скъпа инфраструктура, в която бизнесът явно няма желание да инвестира, независимо дали за СПА туризъм или геотермално отопление. Кметът на Шабла пък коментира, че общината е готова с общ устройствен план и планира да развива рекреационен туризъм с богатата на минерали кал в езерото, която има качествата на поморийската.

Плюсовете на севера

Според експертите в туристическия бранш Северното Черноморие има подходящия баланс между природа и застрояване за разлика от южното, запазена дива природа, чисти плажове и много неразработени възможности за туристите. Културното наследство от римско време в региона е също недобре разработен елемент от привличането на туристи.

"Другият фактор, с който Северното Черноморие има предимство, е, че водите са доста по-чисти, отколкото на юг, и изключително често туристите виждат делфини, които плуват буквално по плажовете", казва Павлин Косев, председател на Варненската асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите. По думите на Илин Димитров огромно предимство е, че на север са успели да запазят курортите си да не се се превърнат в мастодонти като на юг, и това е ценно за туристите.

"Краткият сезон е шанс да направим различен туризъм, да сменим фокуса и ние вече имаме няколко успешни примера на развитие на спортен туризъм с нашите голф комплекси, в които хората идват не само заради плажа, а за да спортуват и да си почиват", смята Илин Димитров от Варненската туристическа камара.

Другата положителна линия, на която Варна е своеобразен домакин от години, е развиващият се напоследък медицински туризъм. Градът е университетски център и център на оказването на множество стоматологични услуги. "Само една от най-известните ни стоматологични клиники привлича целогодишно хиляди чуждестранни туристи, като така осигурява целогодишна заетост и на хотелите", казва още Илин Димитров.

Има ли кадри в туризма?

Наличните във Варна около 17 хил. пряко заети в туристическия сектор, както и обучаващите се в гимназиите по туризъм и университетите около 1000 души годишно дават някакво начално спокойствие на бизнеса, че служители за тях все още има. Единственият проблем е, че заради сезонността част от тях работят в зимните курорти или пък се насочват към работа в чужбина. "Имаме щастието Варна да е може би градът с най-доброто кадрово подсигуряване в сектор туризъм от цяла България", смята Илин Димитров. Във Висшето училище по мениджмънт са на мнение, че произвеждат изключително конкурентни кадри за мениджмънта на хотелите и в кулинарните специалности.

"Включително и българите обаче, заминават на стажове в чужбина, особено в кулинарните специалности, където карат стажовете си в ресторанти със звезди "Мишлен". В България такива ресторанти няма. В същото време сме в много тясна връзка с бизнеса, непрекъснато и ние, преподавателите, които всички идваме от реалния бизнес, се обучаваме заедно с хотелиерите и ресторантьорите за всички новости в бранша. Ние подготвяме студенти, които са конкурентни на глобалния пазар на труда. Да, част от студентите ни напускат България. Но в туризма няма толкова голяма нужда от управители, мениджъри на хотели и ресторанти, а от многобройни кадри със средно образование - администратори на рецепция, сервитьори, камериери. Не е логично да имаш магистърска степен по туризъм и да работиш като сервитьор", коментира проф. Иванов.

"Основният проблем пред кадрите в туризма в България е, че индустрията работи само четири месеца. За да се задържат в сектора, работещите трябва да взимат за това време средна годишна заплата за страната. В туризма обаче сме с най-ниската заплата от всички икономически сектори, средно 900 лв. Краткият сезон изтормозва хората", смята Илин Димитров.

Според хотелиерите трудността със задържането на екипите, дори и в градските хотели, които работят целогодишно, продължава да е много голяма.

"Времената станаха много форсмажорни и много предизвикателни за туризма. Освен че трудно се намират кадри, трудно се и задържат. Трудно стана и да балансираме икономическата сметка на хотела, защото разходите рязко тръгнаха нагоре, а е невъзможно да повишим цената на туристическия продукт, защото клиентите ни също са засегнати от инфлацията и не могат да платят двойно по-висока цена. През ковид годините напълно оптимизирахме работния процес, никога не сме си представяли, че ще трябва да се правят толкова съкращения", казва Павлин Косев.

Инструменти за бъдещето

То категорично е в удължаването на сезона, повишаване на качеството на обслужване, фокус в инфраструктурата, медицинския, винения, СПА и спортния туризъм.

"Основният фокус трябва да бъде в промотирането на региона, увеличаването на цената на дестинацията и удължаване на сезона чрез различни форми на медицински, културен, рекреационен и спортен туризъм", смята Илин Димитров.

Според него е изключително важно да се рекламират правилно регионите в България и "Продължаваме промяната" предлага нов проектозакон за туризма, в който да бъдат заложени текстове за задължително членство на туристическия бизнес и регионални организации, които да покриват страната. Така от туристически данъци и такси ще се събират сериозни приходи, като те ще бъдат инвестирани в реклама на дестинацията с помощта на държавата, която да дотира регионалната туристическа камара с още толкова средства, колкото е вложила в реклама на туризма в областта.

"За мен шансът да спасим туризма в България е тематичната реклама, например да рекламираме цялото Черноморие с неговите специфики, да мислим по различен начин, а не да продължаваме с досегашната неуспешна местна реклама, ниски цени и не много високо качество на обслужване. Инфраструктурата, кадрите и рекламата са трите основни компонента на успешния туристически бизнес", заключава Илин Димитров.