🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Компании

Най-големите компании в област Варна: Лидерите от Девня и бумът на земеделието

Икономическият пейзаж на региона не е особено разнообразен с два основни сектора - търговия и земеделие, преобладаващи в топ 100 на фирмите

Търговията и земеделието доминират варненската икономика през 2020 г.

Анна Костова

Търговията и земеделието доминират варненската икономика през 2020 г. © Надежда Чипева

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Първата година на пандемията е и последната, за която има публикувани финансови отчети досега. Затова и картината на икономиката на Варна, както и класацията на топ 100 компаниите в областта, е ярко повлияна именно от появата на коронавируса, която в момента изглежда много отдавна. Приходите на компаниите в региона са спаднали от 20.4 млрд. лв. през 2019 г. до близо 18.8 млрд. лв. през 2020 г. Освен това приходите на стоте най-големи фирми също са намалели - ако през 2019 г. първенците са имали общо 8.2 млрд. лв., сега те са почти 7.8 млрд. лв. Един поглед на таблицата показва, че 45 фирми в стотицата бележат спад в оборота.

Иначе единственият сектор, който цялостно е на загуба, е този на хотелите и ресторантите, върху които пандемията се стовари с цялата си тежест. С 514 млн. лв. приходи те имат и 61 млн. лв. загуба. През 2019 г. отрасълът е бил на 8.8 млн. лв. печалба.

Oт друга страна, търговия и селско стопанство са секторите, които доминират класацията на 100-те най- големи компании в област Варна. В стотицата има цели 27 фирми съответно от всеки от двата отрасъла. Лошата новина е, че търговията се е свила от 6.85 млрд. лв. на 6.3 млрд. лв.

Центърът на Варна в Девня

Най-голямата компания във Варна е в Девня и това от години е традиция във варненската областна икономика - някое от големите предприятия в индустриалния град да е шампион за региона. Три от петте най-големи компании в региона са именно от града с под 10 хил. жители.

За първи път откакто "Капитал Градове" създава класацията на стоте най-големи фирми в област Варна, с резултатите си от 2020 г. "Агрополихим" оглавява списъка. И все пак през първата година на пандемията приходите на завода за тор са се понижили с 23%, от 547 млн. лв. на 420 млн. лв. Истината е обаче, че приходите на предишния шампион, "Афер България", са паднали малко повече. Компанията е дъщерно дружество на "Агрополихим". През 2020 г. "Агрополихим" купи и производителя на фосфатни фуражни добавки "Алифос България", който попада на 94-то място във варненската класация и има 26.5 млн. лв. приходи.

Другите големи девненски предприятия - "Солвей Соди" (2) и "Девня цимент" (16), също бележат лек спад в приходите.

Кой върви нагоре

Най-забележителният ръст в приходите бележи компанията "Сем ремонт" (31) - цели 50 пъти, от 1.1 млн. лв. на 57 млн. лв. Още на пръв поглед това изстрелване в оборота е съмнително и за това има причина. Компанията е една от тези, които са сключили договор с държавното дружество "Транспортно строителство и възстановяване" за удълбочаването на варненското пристанище, показва разследване на "Дневник". Държавната компания на практика е заобиколила Закона за обществените поръчки, тъй като е сключила споразумение с Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да изпълни въпросното удълбочаване, но то впоследствие е превъзложило работата на частни компании, сред които е и "Сем ремонт", по непрозрачен начин и странна процедура. Дружеството "Транспортно строителство и възстановяване" е платило 393 млн. лв. от осигуреното финансиране по проекта на частната "ЕС Билд", в която влизат "ЕИС Строителна компания" и "СЕМ ремонт", показва разследването на "Дневник".

Фирмата има едва 22 служители и в момента е собственост на Васил Василев, който е управител, през дружеството му "Алтоман". През септември 2019 г., точно преди гореописаната сделка с държавната фирма, "Сем ремонт" сменя собствениците си. Допреди това е била на Ивайло Дилов (посочен като главен инженер на сайта на компанията), Димитър Вълев и "Ди Ви България".

Агробизнесът е вторият сектор в областта с 2.62 млрд. лв. приходи за 2020 г., като леко е пораснал спрямо предходната година. Сред най-големите или растящи дружества в класацията са именно селскостопанските. Земеделската фирма "Равна Агро" (50), собственост на Николай Колев, расте сериозно - почти 10 пъти. Друга селскостопанска фирма със сериозен ръст е "Рисойл Европа" (5). През 2019 г. компанията е пораснала близо три пъти, а сега с още 45% до почти 342 млн. лв. Компанията е собственост на грузинеца Шота Хаджишвили и украинеца с български паспорт Александър Минов, който има общи бизнеси със собствениците на производителя на пилешко месо "Градус". Според отчетите му дружеството купува основно пшеница, царевица и сурово слънчогледово семе от Украйна и го продава в Европейския съюз.

На 10-о място както във варненската класация, така и изобщо в земеделския сектор на цялата държава е "Корн трейд", част от "Агрия груп холдинг", като компанията обаче бележи минимален спад в приходите си, които са малко над 200 млн. лв. Холдингът развива търговията със зърно и зърнени продукти именно чрез фирмите си "Корн трейд" и "Кристера", като това е около 60% от бизнеса им. "Агрия груп холдинг" работи по пристанище за зърно в Белославското езеро, като инвестицията е около 30 млн. евро, а финансирането е от Европейската инвестиционна банка и ДСК.

На 12-о място в топ 100 във Врана пък е "Октопод С" (която е и на същата позиция в националната селскостопанска класация за 2020 г.), част от "Октопод инвест холдинг" на Светослав Дичевски. Холдингът държи на концесия две дунавски пристанища - Оряхово и Сомовит, има и маслобойна в Разградско, автопарк от над 100 товарни автомобили и влекачи.

Пандемични победители

Почти пет пъти са се увеличили и приходите на "Комфортис.ком" (58) - от 6.8 млн. лв. през 2019 г. до 38.7 млн. лв. през 2020 г. Фирмата е собственост на нидерландския гражданин Роналд ден Брейен, а сайт със същото име продава хигиенни материали и лични предпазни средства като маски. Именно дейността на фирмата обяснява сериозният ръст именно през 2020 г., когато пандемията започна и това бяха популярни стоки.

Друга фирма, свързана с "Комфортис.ком" - "Дъчблу.ком" (82), също е пораснала от 10 млн. лв. на 30 млн. лв. между 2019 и 2020 г., като това също е холандски магазин с маски и хигиенни продукти.

Един любопитен детайл в класацията е "Айгейминг.ком", дружеството на 45-о място. Компанията е увеличила приходите си от 31 млн. лв. през 2019 г. до 46.6 млн. лв. през 2020 г. Справка в Търговския регистър показва, че действителният собственик на фирмата е германецът Лутц Борншайн. Според сайта на фирмата тя се занимава с т.нар. affiliate marketing. Офисът във Варна е създаден през 2011 г., а след това са отворени и такива в Берлин и Тел Авив. Отново според сайта Борншайн работи в сферата на онлайн хазартния бизнес от десетилетие.

И кой губи

Пандемичната 2020 г. е била очаквано най-тежка за хотелите и ресторантите. От общо 1731 дружества в област Варна в тази сфера са достигнали заедно над 61 млн. лв. загуба при 514 млн. лв. общи приходи. Само за сравнение - през 2019 г. същият този сектор е имал над 1 млрд. лв. приходи, макар и печалбата да е минимална - близо 9 млн. лв. И все пак конкретно в топ 100 на най-големите компании за Варненския регион има само едно дружество от бранша - туристическата агенция "Клуб Магелан" (93), чиито собственици са Йовка и Иван Иванови. Фирмата се е свила наполовина - от 56 на 27 млн. лв.

Известната варненска компания "Планекс" (44) също бележи доста сериозен спад в приходите - от 76 на 47 млн. лв. Оборотът на компанията върви надолу от няколко години, но пък през 2019 г. тя рязко излезе от регистрираната през 2018 г. загуба с печалба до близо 900 хил. лв. През 2020 г. печалбата е вече почти 3.3 млн. лв.

Освен със строителство компанията се занимава с производство на бетонови смеси, дограма и метални конструкции.

Впрочем и "Хидрострой" (9) бележи 10% спад в приходите до 202 млн. лв. Компанията на Велико Желев, бивш шеф в пътната агенция отпреди 20 години и един от най-големите собственици на фирми в инфраструктурното строителство, обаче има ръст в печалбата от 11 на 22 млн. лв. Компанията бе и петата най-голяма строителна фирма в страната с резултатите за 2020 г. Тя е строила отсечки от магистрала "Хемус", наскоро подписа договор за тунела под Шипка.

Надолу вървят и финансовите резултати на небезизвестната газова ТЕЦ "Варна" (63), собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. След като между 2018 и 2019 г. приходите на компанията скочиха двойно и от дълбока загуба централата излезе на 37 млн. лв. печалба, през първата пандемична година тя пак върви надолу. Приходите през 2020 г. са 36 млн. лв., а загубата е 27 млн. лв. Ключовото при ТЕЦ "Варна" е, че това не са реални финансови резултати от дейността, още повече че компанията не работи на пазарен принцип. Сега това залитане от една крайност в друга е по-скоро свързано със счетоводни прехвърляния между компании на Доган.

Загуба бележи и фирма "Желев и синове", която се занимава с хазарт. Приходите намалят от 78 млн. лв. на 56 млн. лв., като казината и игралните зали бяха сред затворените обекти. Собственикът е Ангел Желев, който управлява няколко такива фирми във Варна.

Морският бизнес

Варненският регион няма особено пъстър индустриален пейзаж, особено като се извади Девня от уравнението, но поне в топ 100 на най-големите фирми има няколко фирми с корабостроителен профил. Най-голямата сред тях е "Кораборемонтен завод Одесос" (38), което е публично дружество. Приходите на фирмата са се увеличили с 23% до 51 млн. лв., а печалбата се е удвоила и е почти 8 млн. лв.

На 47-о място за региона на Варна е "МТГ Делфин" с над 46 млн. лв. приходи и ръст 17.5% през 2020 г. Печалбата на компанията е пораснала значително - от 1.6 млн. лв. през 2019 г. на 10.5 млн. лв. на следващата година. През декември 2021 г. компанията започна да строи първия от двата нови многофункционални модулни патрулни кораба, предназначени за Военноморските сили на България. Компанията е подизпълнител на NVL Group по обществената поръчка.

Неофициално варненската компания се води близка до собственика на "Лудогорец" Кирил Домусчиев, като дори е спонсор на футболния клуб. Основната връзка е, че "МТГ Делфин" работи активно с Параходство "Български морски флот" (15), компанията за морски превози на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Дружеството само по себе си има 136 млн. лв. приходи, които са пораснали леко през 2020 г., но от 26 млн. лв. печалба отива на 23 млн. лв. загуба. Тогава морските превози срещнаха най-разнородни проблеми - от първоначалното затваряне на Китай, довело до намаляването на капацитетите по море, през недостига на контейнери около Китайската нова година и ръста на цените.