Малък пристан за училищна демокрация

Звучи като рецепта за анархия. Според Хехт обаче е най-добрият начин да избегнем социалната хомогенност, която стандартизираното образование създава, като същевременно потиска индивидуалните дарби, заложени във всеки от нас. Алтернативата, която той предлага, е умален и донякъде идеализиран модел на либералните демократични режими, преобладаващи на Запад. Именно затова институциите, основани на горните принципи, се идентифицират като демократични училища.

В Европа над 100 от тях са обединени в Общност за европейско демократично образование. Броят на институциите, които следват идеите на демократичното образование частично, е още по-висок. У нас то е в основата на две общности. Първата е в София, а от 5 години насам група майки от Варна ръководят второ демократично училище.

Те имат амбицията да разпространят идеите на демократичното образование и в публичната сфера. За целта използват институцията, която са стартирали, като лаборатория за взаимодействие между законодателните норми и принципите на самонасоченото учене. Първата голяма стъпка в тази посока е процесът за сертификация на училището от МОН, през който то преминава успешно миналата година. Тя обаче следва редица други основополагащи решения, осигурили оцеляването на училището в първите години от съществуването му.

В първата година децата прекарват 70% от времето си в игра, но въпреки това покриват всички изпити на МОН. Това е и първото доказателство, че самонасоченото учене е реалистична алтернатива на стандартната образователна система

Всичко започва с децата

"Решението не беше обмислено и планирано дълги години", казва Вероника. По професия тя е архитект. Стремежът й да бъде по-добър родител на собствените си деца обаче я тласка към психологията и методите на алтернативното образование.

Когато идва време първото й дете да тръгне на детска градина, нейният "бунтовнически характер" отхвърля всички градини, които е проучила. Вследствие на това тя и няколко други родители сформират кооператив, базиран на валдорфската педагогика. Междувременно тя продължава да се информира за различни образователни методики. Връхна точка в интереса й е моментът, в който прочита "Демократичното образование"; книгата, в която Хехт описва своя подход.

"Оттам нататък всичко беше пълна случайност. Срещнахме се, говорихме месеци за това как си представяме училището. В един момент времето за говорене свърши, защото дойде краят на лятото", разказва Вероника.

Междувременно през декември 2016 г. Таня, която е социален психолог, попада на същата книга в местната библиотеката. "Започнах да я чета на дъщеря си, а тя толкова се развълнува, че дори поиска да се преместим в Израел, за да посещава такова училище", казва Таня. През юни 2017 г. тя се присъединява към група хора, "които регулярно си говорят за различно образование". Сред тях е и Вероника. Двете жени заедно с други три майки се обединяват около идеята за демократично образование.

"Има занимания, които организираме след интервюта с всички деца. Децата имат възможност да се включат в тях или свободно да си взаимодействат, да изследват света, себе си, взаимоотношенията си", казва Таня Фотограф : Цветелина Белутова

Успоредно с това "блясъкът на моето лично дете започна да помръква", казва Таня. Тя става свидетел на това как първоначалното вълнение и любопитство на дъщеря й за пребиваването в училище започва да изчезва. То е заместено от чувства на скука и тревожност. Именно негативният ефект на стандартното образование върху децата дава на майките усещане за неотложност. Откриват училището на 1 октомври 2017 г.

"Нямахме сграда, нямахме учители. Просто отписахме децата от училище. Записахме ги на самостоятелна форма към държавни училища, за да могат да вземат диплома", казва Вероника.

На следващия ден свикват първото общо събрание, на което започват да създават правилата за управление на училищната общност. Междувременно 10-те деца, които са на възраст между 7 и 14 години, се грижат взаимно едни за други. Постепенно учебният процес придобива форма. Целта е децата да се подготвят за изпити по различните предмети, които трябва да покрият в края на годината, за да получат дипломи от МОН. Родителите разчитат на собствените си усилия, съдействие от външни учители, които наемат, и онлайн ресурси като "Уча.се".

Обучението обаче е малка част от всекидневието на учениците в демократичното училище. Според Таня през първата година те "прекарват около 70% от времето си в игра". Въпреки това в края на учебната година всички деца покриват изпитите си. Успехът на този първоначален експеримент дава смелост на основателите да продължат с развитието на училището и привлича нови семейства. Растежът неминуемо води и до нови трудности.

Да си прокараш път в системата

Основателите на демократичното училище се сблъскват с образователната система за първи път, когато трябва да запишат децата си за самостоятелна форма на обучение. Много от директорите на държавни училища във Варна изобщо отказват да им съдействат. Таня отдава това на факта, че "държавата отпуска по-малко средства за деца, записани на самостоятелна форма, а учителите трябва да се ангажират допълнително с подготовка на изпити за тях".

Склонността даден директор да запише повече от едно дете на самостоятелна форма е още по-малка. Следователно децата от демократичното училище се оказват разпръснати в различни институции. Така те са принудени да използват различни учебници и да покриват разминаващи се изисквания.

"Тогава най-голямата ни цел беше да получим съдействие от регионалния инспекторат, за да запишем всички деца в едно училище", казва Таня. Успяват да постигнат това още на втората година от съществуването си. Ефективното взаимодействие с регионалния инспекторат дава тласък на демократичната общност да преследва по-добра интеграция с държавната образователна система.

"Решихме, че не искаме да останем маргинално училище. Искахме да сме признати, да сме легитимни, да покажем, че това, което правим, е ефективно", казва Таня. Пътят към това минава през извоюването на статут на училище от МОН.

Освен че придава легитимност на демократичното училище обаче, този процес води и към потенциален конфликт. Министерството на образованието изисква училищата, които то сертифицира, да следват стандартизирана програма, а в основата си демократичното образование предполага учениците сами да ръководят образователния си процес.

В първата година децата прекарват 70% от времето си в игра, но въпреки това покриват всички изпити на МОН. Това е и първото доказателство, че самонасоченото учене е реалистична алтернатива на стандартната образователна система

В закона има място за всеки

"Постигнахме този преход без компромиси", казва Таня по повод въвеждането на стандартната училищна програма. Това е възможно благодарение на две обучителни форми, признати от МОН. Семейства, които искат децата им да изучават всички задължителни предмети, ги записват в дневна форма на обучение. Останалите, които искат да дадат по-голяма свобода на децата си, ги записват в самостоятелна форма на обучение към демократичното училище.

И двете групи деца могат да се възползват от дневно присъствие в училището. Така тези на самостоятелна форма получават достъп до часовете и заниманията, към които имат интерес, а накрая на годината полагат изпити за валидация.

"И при двете форми на обучение контекстът на преподаването при нас е различен. Ние още в началото правим целеполагане с децата и се опитваме да свържем личните им цели със задължителните предмети", казва Таня.

Има и трета група семейства, за които валидацията от МОН не е приоритет, особено в по-ранната детска възраст. Българското законодателство позволява на тези ученици да положат изпити за няколко години наведнъж, за да получат официална диплома.

Домашни няма. Следобед всички деца, независимо каква форма на обучение следват, разполагат с пълна свобода да организират програмата си. Има занимания, които се организират според техните интереси. "Децата имат възможност да се включат в тях или свободно да си взаимодействат, да изследват света, себе си, взаимоотношенията си", казва Вероника.

Към демократично бъдеще за българските училища

Варненското демократично училище си е поставило амбициозни цели за бъдещето. В краткосрочен план училището се готви да посрещне първия си гимназиален клас. Планът е да стартират с езикови паралелки, като за целта предстои ремонт на още няколко помещения в училищния кампус. Междувременно училищният екип работи по подобряването на учебния процес за всички деца.

"Законът дава възможности за разработване на учебно съдържание. Много малко училища го правят. Ние обаче смятаме това за необходимо", казва Таня. Добавя, че 50% от енергията на персонала е насочена към прилагането на нови методи за общуване в училищната среда. Целта е в по-дългосрочен план тези методи да станат приложими и в държавните училища.

"Искаме да мултиплицираме това, което правим, чрез диалог с министерството на образованието", подчертава Таня. За целта обаче са необходими данни, които да демонстрират, че демократичното учене е по-добра алтернатива на стандартния учебен процес. Това се свежда до сравняване на академичните резултати от външните оценявания, които учениците постигат, следвайки различните образователни методики. Това е процес, който ще отнеме поне още няколко години, тъй като учениците в демократичното училище тепърва ще полагат матури първо след 7-и, а след това и след 12-и клас.

Според Таня обаче измерването на академични познания е недостатъчно. Демократичното образование допринася за цялостното благосъстояние на децата, казва тя.

По-задълбочени проучвания в тази посока биха помогнали ценността на демократичното образование да бъде призната и институционализирана. Има и други, по-бързи начини варненското демократично училище да разпространи практиките, които прилага.

"Догодина се надяваме да отговорим на изискванията за иновативно училище, за да можем да показваме някои от практиките си по този начин", казва Таня. "Прозорецът за иновации на министерството е толкова тесен, че ние няма как да покажем всичко, което правим", добавя тя.