Въздухът на Пловдив: мръсно, с надежди

Уви, това не е, което се случи.

Част от причината е фокусът на общината върху моментни вместо дългосрочни проблеми. Друга, съществена част, остава липсата на политическа воля.

Ето какво казват числата за постигнатото оттогава

В Пловдив има само две поставени станции от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към МОСВ, които са крайно недостатъчно и оставят цели квартали непокрити. Не се предвижда поставянето на нови, тъй като съществуващите отговарят на минималния допустим брой, категорични са от ИАОС. В същото време, през 2015 г. една от станциите бе преместане от място с голямо замърсяване - кръстовището на Чифте Баня в центъра в жк "Тракия", където има по-малко трафик и предимно топлофицирани жилища. От ИАОС обясниха, че причината е ремонтна дейност в близост до станцията, но не се предвижда връщането ѝ там.

През последните 10 години в Пловдив се отчита спад на превишенията на замърсяването на въздуха. Това обаче се дължи на естествени процеси, не на общината. Още миналата година Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и управляващ партньор в denkstatt, обясни спада с покачване на стандарта на живот на хората и преминаването на отопление на газ или към топлофикация. Ковид пандемията предизвика сериозен спад в трафика поне през 2020 г.

Въпреки това обаче нито една от двете станции в Пловдив не е успяла досега да се вмести в "здравословните норми", заложени в законодателството - не повече от 35 среднодневни превишения на година на ФПЧ10 (виж графиката).

От набелязаните от общината 31 мерки в плана и до края на 2023 г. едва 3 са в графа "изпълнени", като нито една от тези мерки не може да бъде определена като иноваторска или ефективна сама за себе си. Други 12 са неизпълнени в сроковете, които самата община си е поставила, като сред тях са анализ и събиране на информация на ситуацията, създаване на фонд за набиране на средства, повишаване енергийната ефективност на сградите и др. Дали те все пак ще бъдат изпълнени - не знаем, тъй като поисканият от общината коментар по темата с мръсния въздух не бе получен до редакционното приключване на текста въпреки дългия срок, който беше даден.

Ключовите проекти за основните проблеми - битовото отопление и транспортът, са в процес на изпълнение, но още в твърде начален стадий. Това поставя под въпрос изпълнението им в оставащата година и половина. Работата по тяхното изпълнение се спъва в административни процедури по обжалване на обществени поръчки, в липса на достатъчно добри данни за анализ на въздуха заради дефицита на измервателни станции и лоши информационни кампании за гражданите.

Въпреки че общината работи усилено през последната година под страх от възможни глоби, мерки като повече озеленяване и разширяване на велоалеите изискват солиден бюджет. Наред с това повечето проекти не са самоцелни и засягат и други проблеми, които изискват приемането на дългосрочни стратегически документи - каквито са общият устройствен план и планът за градска мобилност. Те се бавят.

От общината потвърдиха, че към момента не са приети дори мерки за отчитане на фините прахови частици на дневна база - поддържането на чистотата, в т.ч. миенето на улиците се извършва по предварително установен график, а монополът на частните фирми в обществения превоз на пътници вероятно възпрепятства установяването на практика, подобно на София, за въвеждане на т.нар. зелен билет.

Първите глоби

Шест месеца след решението на ВКС от РИОСВ - Пловдив, наложиха акт на общината за неизпълнение на мерките, чийто краен срок - декември 2021 г., общината сама си бе поставила и не беше спазила. Това са въвеждането на нискоемисионна зона в центъра, контрол върху пусканите на пазара твърди горива и създаването на фонд за събиране на средства за мерките за почистване на въздуха. Тези добре звучащи, но силно пожелателни мерки не са стартирали и скоро няма и да стартират.

От РИОСВ потвърдиха, че в качеството си на контролен орган ще налагат актове всеки следващ път, в който има мярка с изтекъл срок, която не е изпълнена.

Нито с жителите, нито със съседите

Най-скъпият и голям до момента проект е този за подмяна на уредите за битово отопление. Той е нагледен пример за липсата на осведоменост на гражданите и недоверието в общинските действия, превърнали се в основна спънка за реализирането на каквито и да било мерки. Община Пловдив се спъна още в провеждането на ефективна информационна кампания, а обжалвания в КЗК и ВАС допълнително забавиха изпълнението на най-мащабния на общината в борбата ѝ с мръсния въздух.

Отделени са 13 млн.лв. за подмяна на отоплителните уреди в домакинствата с екологични такива. В момента е избран изпълнител и едва сега предстои сключването на договор на стойност от 4.17 млн. лв. (без ДДС) за пелети и радиатори. Съгласно Националната програма за подобряване качеството на въздуха в Пловдив 6248 жилища се отопляват на дърва, а 10 959 домакинства използват въглища. От тези 17 хил. общината на този етап има възможност да предостави нови уреди за отопление за около 3500 от тях. Към момента броят на одобрените домакинства е едва 1650, като от началото на кампанията досега интересът дори е спаднал (виж графиката). Тази седмица - на 28 юли, се подписват и първите договори, след което ще стане ясно дали няма и други отказали се.

Тук ясно пролича невъзможността на общината да проведе информационна кампания, която наистина да убеди хората, че промяната ще е добра и за тях, било то и на по-висока цена, която следва да се плати за последваща консумация на новите уреди.

Подобна е ситуацията и що се отнася до работата със съседните на Пловдив общини - Родопи и Марица. Административно Пловдив обхваща само града без агломерацията около него, но въздушно е очевидно, че трите са свързани. Преимущественото отопление на твърдо гориво в селата в двете общини дава своето негативно въздействие. Не е известно да има партньорство по темата. Единственият проект, по който община Родопи е партньор на Пловдив, е програмата LIFE - която е предимно насочена към облагородяване на река Марица.

Непокрити от общинските действия остават и места с по-различни проблеми като ромския квартал Столипиново. Там обаче според кмета на район "Източен" Иван Стоянов се предприемат локални мерки - срещу запалване и горене на нерегламентирани отпадъци. "Всяка седмица се правят срещи и проверки и има резултат: за юли месец 2021 г. от 121 пожара в района 79 са в Столипиново, а тази година са спаднали двойно пожарите в квартала", обясни той.

Дори и в жк "Тракия", където трафикът е по-малко, а повечето жилища са с ТЕЦ, станцията продължава да отчита сериозни превишения Фотограф : Цветелина Белутова

Добрият пример - "Екобус"

Една от малкото истински стъпки напред е учредяването на общинското транспортно дружество "Екобус Пловдив". От една страна, това дава възможност на града да подобри качеството и контрола на градския транспорт, от друга - да увеличи ползващите го и да намали емисиите. Създаването на здравословна конкуренция, каквато в момента липсва, би подтикнало и частните превозвачи да преминат към екосъобразни превозни средства - задача, която в момента затруднява общината.

Докато с едната ръка купува електробуси обаче, с другата общината плаща за дизелови автомобили, закупени за нуждите на две общински предприятия, чиято главна цел, иронично или не, е да поддържат чистотата в града - ОП "Градини и паркове" и ОП "Чистота".

Повече пари, повече коли

Всъщност най-големият проблем е именно че общината продължава да дава смесени сигнали към хората. Вземете електромобилите. Първо беше приет план за развитие, в който общината заложи изграждането на 120 зарядни станции в следващите 5 години. После дойде предложението на кмета да се ограничи безплатното паркиране на е-автомобили в града (направено заради 100-те автомобила на SPARK), което е обратен стимул.

А проблемът с автомобилите в Пловдив е огромен. Причините: оформянето на града като притегателен център за работа и образование за хората в радиус 50 - 60 километра, ведно с липсата на довършен околовръстен път и концентрацията на публичния транспорт в рамките на града - така се създава абсолютна невъзможност за друг начин на придвижване освен с кола през центъра на града. Всеки месец през границите на града влизат и излизат над 5 млн. МПС-та, което прави над 160 хил. на ден. Това са половината от всички регистрирани автомобили в цялата област. Това рефлектира в сериозни задръствания и липса на пространства за паркиране на тези коли.

Известно правило е, че можеш да съдиш по приоритетите на някого по това за какво харчи парите си. А Пловдив продължава да харчи основно за пътна инфраструктура - разширяване на булеварди, създаване на нови пътни връзки. Това се прави въпреки десетилетията изследвания, които показват, че инвестицията в повече пътища води единствено до повече коли. В града липсват каквито и да е бус ленти, които да направят градския транспорт по-бърза алтернатива на колата, жп транспортът, който е очевидна алтернатива за близките населени места, остава мечта.

Мечта остава и придвижването в града с колело. Със своите 60 км община Пловдив може да се похвали с втората по големина вело-инфраструктура в страната, като за цялостното ѝ доизграждане е създаден план. Въпреки това съществуването ѝ само затвърждава, че важно е не количеството, а качеството. Велоалеите се явяват единствено алтернатива на ходенето пеша, но не и на колите. Причините: неосветени, рискови и недобре свързани са много от велосипедните пространства, единодушни са както от българското велосдружение, така и независими чуждестранни специалисти. На редица места коли, велосипеди и пешеходци се конфронтират.

От началото на този мандат нови построени велоалеи няма, а на фона на 30-те милионна, отделени в бюджета за нови инвестиции в пътища, през 2022 г. за велоалеи са предвидени едва 50 хил.лв, като тенденцията за превес на автомобилния трафик и неговото стимулиране с по-широки булеварди е заложеното и в плана за интегрирано развитие на града до 2027 г.

Пловдив е задължен от Европейската комисия да въведе нискоемисионна зона в центъра и там, където има превишения на нормите за замърсен въздух. В момента се разработва методика за такава зона, но експерти признаха пред "Капитал", че проектът е "много далеч в бъдещето". Както вероятно и чистият въздух.