Книга с любов към дърветата в града
Победителят в конкурса "Градолюбители" ще търси принос в развитието на зелената градска среда
От Седмото Тепе
Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция
- След години опит Невена Пачеджиева е систематизирала наръчник за грижата за дървета в градовете
- Надеждата на ландшафтната архитектка е да може да направи това и за други растителни видове
- Не само грижата, а и внимателно подбиране на правилните растителни видове е нужно за една добре развита зелена среда
Безспорно един от най-големите проблеми в градовете е мръсния въздух. В двата най-големи града, София и Пловдив, местните общини загубиха дела от своите граждани заради чистотата на въздуха в тях. Макар все още да не се вижда реална алтернатива на един от главните замърсители - царят на пътя, личният автомобила - то едно друго решение буквално е пуснало корени, докато идеята за него узрее - дърветата.
Естествените пречистватели на въздуха в градска среда са съвсем различни от тези в природата, главна причина за което е и че грижата за тях е изцяло задължение на хората или в частност на общинските предприятия, ангажирани с това. Разликата в двете среди за дърветата е лесно забележима в начина, по който се извършва поддръжката им - след резитба на едно дърво в града то по-скоро изглежда като изпилен и обезглавен ствол отколкото внимателно поддържан организъм. Този краен резултат, ако имате "щастието" да бъдете свидетел на него, може лесно да породи във вас едно запитване "Добре, защо го правят това? Така ли се прави наистина?".
До някъде породено от такъв тип наблюдение, до някъде като резултат от професионалното си развитие и разбиране, че съвременна литература на български липсва, ландшафтната архитектка Невена Пачеджиева се е заела по собствена инициатива да пише наръчник за поддръжката на дървета в градската среда. След няколко години на събиране и подреждане на информация, този труд, който е и първият сборен наръчник със съвременни практики на български, е вече почти готов, а неговото издаване ще бъде осъществено чрез съдействието на "Капитал" и издателската къща на Манол Пейков "Жанет - 45", след като тази година проектът й спечели първо място на конкурса на "Капитал" - "Градолюбители".
"Масово възприетата теория, че дърветата трябва да се режат на глава е изключително погрешна и води до бързо загиване на възрастните дървета, които са изключително важни за зелените системи на населените места", гласи заключението на увода на наръчника.
Да подредиш короната
"Първоначалната ми идея беше да напиша наръчник, който да се фокусира само върху резитбата на дървета в градска среда, тъй като това е проблем в цялата страна. Но в последствие осъзнах, че проблемът не е само с резитбите, а със засаждането, с избора на посадъчен материал, поливането, прокопаването и т.н. Тоест проблемът е за озеленяването като цяло. В резултат реших да включа и части за грижа за дървета и храсти, но стана много дълго и реших по-скоро да започна с един кратък наръчник фокусиран само върху грижата за дърветата. В последствие се надявам това да може да прелее и във втора и трета част, където да обхвана и други растителни видове в градската среда", коментира Пачеджиева.
Първоначалното вдъхновение на ландшафтната архитектка за събиране на информация идва от периода, в който тя работи в община Асеновград за поддържане на зелените площи. Тогава тя се сблъсква с няколко проблема - първият от тях е липса на конкретна визия за това какво и как точно трябва да се направи, за да се подобри зеленината в града, а един от другите е с липсата на каквото и да е предаване на познания за това как да се извършват резитбите на растенията. Това не означава, че такава информация липсва въобще, но тя не е лесно достъпна и човек трябва сам да си я потърси - онлайн и то на английски.
"Когато работих в Асеновград по поддържане на зелените площи ми възложиха да "отида да режа", а до тогава имах няколко години опит като ландшафтен архитект и не бях чела много за резитба, а то не се и преподава толкова задълбочено в университетите, и започнах да търся сама в интернет. От търсене на български излезе именно това, което виждаме да се върши и в момента. В един момент осъзнах, че няма литература на български и когато един човек, който не е англоговорящ не намира друга информация и като види това си казва "ми то така се реже" и това е. Задачите се даваха от общински служители, които не разбираха материята и важното за тях беше - "да си личи". Точно обратното на това, което трябва да е една правилна резитба", споделя Пачеджиева.
Така, намирайки сама информация на английски, ландшафтната архитектка започва да я прилага в своите ежедневни задължения за община Асеновград и да търси алтернативи на възприетия начин на работа и да ги събира като добри практики. По-късно през 2018 г. тя започва да преподава и в Строителния техникум в Пловдив, където в процеса на своите уроци и други онлайн презентации все повече изчиства своята идея за структурата на наръчника.
"Самият наръчник няма да е много голям. Целта ми е да е малът, кратък, ясен и лесно разбираем, за да може всеки да го разбира. След като всички схеми и изображения се оразмерят и векторизират и след като мине редакция очаквам да достигне максимум 60-100 страници във формат А5 ", споделя Пачеджиева.
С, а не против общините
Въпросът за зелените площи и в частност с дърветата е поляризиран. От едната страна са гражданите, които често са разделени или на апатично незаинтересовани или екстремно радикализирани в посока "нищо да не се пипа", а от другата са общините, които предвид фокусът върху презастрояването на зелените площи и инфраструктурни проекти създаващи повече пътища в градовете, често не гледат приоритетно върху дърветата в градовете - пример има в Пловдив с вече прекратения проект за пробив под Водната палата, където едно от първите неща бе да се изкоренят дървета. Именно такъв тип обстановка създава непродуктивен антагонизъм предупреждава Пачеджиева, а за да може да има развитие трябва двете страни да работят заедно.
"Една част от някои активисти казват "не това дърво, израснали сме под неговата сянка, няма да го режете", но те не обръщат внимание, че то е опасно за хората. Аз не съм крайна, даже никак, ако дървото има структурен проблем то е по-добре да се премахне и след 20 години новото засадено ще е доста по-добре от риска някой да пострада. Трябват стъпки и от двете страни - общината активно да наблюдава и да подменя рисковите дървета, а не след 30 години просто всички дървета да рухнат изведнъж. Активните граждани и общината трябва да направим активни стъпки един към друг", коментира Пачеджиева.
Този подход изисква добросъвестност и от двете страни те да гледат в една посока - подобряването на качеството на живот в градовете. Един скорошен пример, който ландшафтната архитекта посочва за пример как това не трябва да се прави е с ремонта на ул. "Даме Груев" в Пловдив. Тя споделя как след дълбок анализ от 15 експерта е направена препоръка дърветата да бъдат премахнати и заменени с нови, но общината решава само да спази тази препоръка на половина.
Почвата е важна
За да има добра почва за развитие на зеленината в града, Пачеджиева споделя и нуждата не само от познания за тяхната грижа, но и създаване и поддържане на регистър за дълготрайната дървесна растителност в градската среда. Чрез него, споделя тя, би могло да се направи една добра оценка за това кои са най-подходящите растения за съответния град и квартали в тях. "Защото не е хубаво да се засява само с един вид и да се разчита само на него, трябва да има разнообразие в зеленината. За целта обаче е нужно адекватно планиране", коменитра Печеджиева.
"Нужна е дирекция "Зелена система" за всеки град или населено място, което да се грижи за зеленината в тях, както и стратегия за това къде какво ще се засажда и поддържа, а за целта са нужни и ландшафтни архитекти, които да ги налагат и изпълняват. И съответно тези експерти да могат да разполагат с времето и възможността да правят детайлни анализи на растителните видове в техния район и при запитване от представителите на местната власт да могат да им кажат къде и какво да сложат, а не да се реши от там "да сложим липи" и сега да слагаме само липи. Хубаво е да има липи, но нека не бъдат само липи", завършва Пачеджиева.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.