Плановете на българските градове: между мечтите и реалността

През последните месеци по-големите градове приеха или са на крачка от това да приемат своите планове за периода 2021 - 2027 г. Европейските пари за новия период още не са тръгнали, но се очаква да се "отключат" тази година, а общините вече се подготвят. Затова "Капитал" прегледа ПИРО-тата на 4 от най-големите общини извън София - за да види в какво се фокусират и какво обещават на ЕК, София и собствените си жители.

Планове има, пари - не

Мислете за ПИРО-тата като за детските писма до Дядо Коледа: трикът е да ги напълните с всичко възможно, за което се сетите, за да може да получите поне някое от тях. В този ред на мисли очевидно е, че списъците на Стара Загора, Пловдив, Варна и Бургас далеч няма да бъдат изпълнени на 100% (или дори на 50%, ако бъдем реалисти).

Например само ПИРО-то на Пловдив предвижда около милиард инвестиции, от които 35% се предвижда да бъдат покрити с еврофондове. Това значи 350 милиона лева. За сравнение - по бъдещата регионална европрограма Пловдив ще е в клъстър заедно с още няколко града, чиято обща стойност е малко под 300 милиона лева.

Ситуацията е още по-екстремна в Стара Загора, където 1.5 млрд. лв. от общо 1.6 млрд. лв. в ПИРО са планирани за покриване с европейски пари. Въпреки че това е регионът, който ще се възползва от най-много фондове, заради прехода от въглища, очевидно е, че подобни надежди са преувеличени.

В очакване на програмите

Подобно на всеки един план, направен от администрация (например прословутия вече План за възстановяване), тези страдат от редица дефекти. Основният дефект е, че в тях са набутани всички изостанали, недовършени или недомислени планове от досегашното управление. Твърде малко са новите, свежи идеи, които обещават истински промени.

Но има и разлики - някои са амбициозни (Стара Загора), иновативни (Бургас), други са инертни (Варна) или просто небрежни (Пловдив).

Другият проблем е, че няма много време - втората година от общо седемте вече тече, а много от проектите, заложени в ПИРО-тата на общините са само идеи и нямат конкретни рамки. "Вече идва средата на 2022 г. и нямаме нито една програма, която да е финализирана, няма и никакви насоки за кандидатстване. Това много ни притеснява. Няма никакво значение индикативната стойност, ако нямаме отворени програми", коментира за "Капитал" зам.-кметът на Бургас по стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към климатичните промени Весна Балтина.

Тя припомня, че по новата регионална програма малки и големи общини ще трябва да работят заедно, което ще иска повече време за изслушвания.

Това скоро ще се промени: Планът за възстановяване беше одобрен от ЕК тази седмица, което значи, че до месец ще е в сила. След него следва Споразумението с комисията, което ще позволи одобрението на отделните програми. Ако това се случи, то до края на лятото новите пари трябва да бъдат отворени.

#Следващите 7

1.65 млрд. лв.

Превръщането на Стара Загора в зелен град е силно застъпено в ПИРО-то, като най-мащабните проекти са именно свързани със зелената политика. Фотоволтаични инсталации се планират върху редица публични и частни сгради (индустриални и жилищни). Милиони левове ще бъдат вложени във внедряването на мерки за енергийна ефективност и ВЕИ-та с необходимия капацитет за съхранение на енергия.

"Стара Загора има още една "линия на финансиране" - това е Териториалният план за справедлив преход, който се очаква да влее допълнителни стотици милиони левове. Това предопредели мащабността на ПИРО-то", обяснява Румяна Грозева, ръководител на Агенцията за регионално развитие в града.

Един от важни проекти е "изграждането на нова индустриална зона с летище на терените на старото летище". Грозева разяснява, че заложената инвестиция представлява в действителност разширяване на вече съществуващата "Загоре" - това е етап II "Загоре - Еленино". "Зоната е запълнена на над 50%, няма възможност да предложи терени с по-голяма площ, за които има постоянен интерес. Инвестициите към момента надхвърлят десетки милиони левове и биха могли да бъдат още повече, ако не е основното ограничение, за което споменах. Интерес към новите индустриални терени вече има", твърди Грозева.

Румяна Грозева споделя, че интересът от частни инвеститори към изграждане на фотоволтаични паркове в региона също е много голям заради благоприятните климатични условия и и изградената енергийна инфраструктура в района на Мини "Марица-изток".

Ние нямаме избор - и като град, и като регион, ако искаме да продължим да се развиваме, трябва да бъдем амбициозни.

Румяна Грозева

ИД на АРИР в Стара Загора

#Следващите 7

1.04 млрд. лв.

Миналата седмица в Пловдив се проведе изслушването за плана. На него фирмата, която го изработи - "Бим консултинг", го определи като "много амбициозен, но стъпващ на реални възможности". Трудно е да се каже, че в плана има някаква вдъхновяваща амбиция, предвид, че в съществената си част той залага на ремонти, разширяване на пътища и няколко спортни обекта.

Основните проекти, които имат потенциал да променят града - градската железница, жп връзката на летище "Крумово" с Пловдив, водохващането "Въча", са посочени само с индикативни стойности и не зависят от общината.

"Заложени са проекти, които дори самата община знае, че са неизпълними и са само проформа", категорична е Добромира Костоява, съпредседател на Зелено движение и общински съветник в Пловдив. Като пример дава конфликтния екопарк "Марица" с дублиращ гребен канал, който е отхвърлен от РИОСВ и Басейнова дирекция и е трябвало да бъде изкаран от списъка.

Проблемът на железницата в настоящия ѝ вид пък е, че дори да се случи (под съмнение заради НКЖИ), това няма да доведе до разтоварване на трафика и справяне с мръсния въздух, защото е само в периферията на града. "Градската железница в този ѝ вид трябва да е едно начало в изграждането на екологичен градски транспорт", коментира Костова. Според нея общината прави твърде малко, за да извади трафика извън центъра и да реши проблема с мръсния въздух. Впрочем проекти като паркинги и разширяване на пътища в централната част работят точно в обратната посока.

Най-мащабният нов и изненадващ проект е този за 100-милионен Международен театър за съвременни изпълнителски изкуства. Това е нов проект, без никаква предистория и тепърва ще се разбира какво се има предвид с него.

Според зам-кмета по образование, бизнес развитие и европейски политики Стефан Стоянов, документът е "отворен - сега ще бъда приет, но подлежи на промяна, така че да дадем максимален шанс на бизнеса, да може да се възползва от възможностите, които му се предоставят. Тепърва чакаме оперативни програми, ПВУ и други различни инструменти, които ще накарат компаниите да са по-активни."

Общината залага на асфалт. ПИРО-то на Пловдив е формално изготвен документ, без задълбочено изследване на проблемите в продължение на воденото управление на Пловдив като един постосоциалистичен град, без да се вземат предвид предизвикателствата на съвременния свят.

Слави Георгиев

независим общински съветник

#Следващите 7

1 млрд. лв.

Планът на Варна за следващите седем години като че ли е писан по учебник - заложени са проекти, за които отдавна се говори, като например лекото метро и новия иновационен квартал, но това, което се губи из многото административни описания, е цялостната картинка. А именно - как всички тези задачи от "to-do листа" ще се свържат така, че да дадат новия образ на Варна, такъв, какъвто би могъл да я направи разпознаваема в бъдеще.

Най-много средства - 320 млн. лв., Варна планира да отдели за т. нар квартал на иновациите в областта Малка чайка, където се намира сградата на Института по хидро- и аеродинамика. В плана те са записани по-специално за "Университетски център за иновационни практики в морелечението и рехабилитацията". Според Спасов тези 320 млн. лв са по-скоро "замечтани", като опасението му е как проектът ще се изпълни.

В т.нар. квартал на иновациите земи имат много от варненските университети, както и общината. И вече има идеи за превръщането им в рекреационни кампуси (разбирай - място за спорт и почивка) Фотограф : Надежда Чипева

"Би могло да излезе едно голямо харчене на пари, без да има резултат. Някой все пак трябва да знае какво представляват подобни квартали на иновациите , ⅔ от тях са на морето и причината е проста - средата е подходяща за почивка. Смисълът на квартала на иновациите е в думата иновации. Трябва да се поканят да се развиват компании, които са главните мотори за иновационния процес в България Това е възможно в кооперация, и то не само от университети. Изисква се един качествен екип", обяснява той.

"Моето мнение е, че планът е свързан по-скоро с болките в миналото и премеждията в настоящето. Целият смисъл от тези планове е най-общо как искаш да ти изглежда района", коментира Свилен Спасов, който е инициатор на много идеи, които движат градовете напред. Той подчертава, че Варна трябва да има амбицията и смелостта да поеме по ясна посока и има предимството да е безспорен лидер от районите в тази част на България.

Голям дял от бъдещето финансиране е заделен за здраве - за Център за иновативни изследвания на млечната жлеза, Център за поддръжка на високотехнологично медицинско оборудване към Медицинския университет, общежития отново към МУ, Лаборатория за клинично тестване на нови технологии (виж графиката).

Варна няма амбициозна визия. Има декларирани неща, които са чути тук-там. В този случай най-интересната идея е кварталът на иновациите, но иначе брандът на Варна ще остане застинал между ТИМ и определени личности. Начинът това да се промени е градът да се вкара в определена посока, да стане разпознаваем.

Свилен Спасов

#Следващите 7

752 млн. лв.

Причината планът на града да е най-малък, е че е писан най-рано - в средата на 2021 г. Според зам.-кмета по стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към климатичните промени Весна Балтина, ако се пишеше сега, сумите в него ще са с 30-40% по-високи предвид обстановката и цените на строителството.

Фокусът е върху икономическото развитие на града, което да дойде от строителството на детска болница, железница до летището, разрастване и инвестиции в промишлените зони, отваряне на пристанището за хората.

В Бургас се предвижда пускането на морски таксита до о. Света Анастасия, Сарафово, Ченгене скеле и др. Фотограф : Цветелина Белутова

"Туризмът е структуроопределящ за икономиката на града ни и последните две години много пострадахме от пандемията и затова преосмислихме начина, по който подпомагаме туризма. Сега наблягаме на предлагането на изживяване", обяснява Балтина за "Капитал".

Бургас се гордее най-много с плануваната Детска болница, тъй като тя представлява "интегрирана териториална инвестиция", а към нея са предвидени и още допълнения - детски кабинети, социални жилища за млади лекари, обучение на кадри (което прави около 100 млн. лв.). Вече има избран парцел - до голямата университетска държавна болница. "В момента приключва идейния проект, който е реализиран с техническата помощ на ЕИБ. В края на месеца ще бъде презентиран", казва Балтина.

Друг по-значим проект, който ще се изпълнява, е влакът от Сарафово до жп гарата. В ПИРО-то липсва индикативна стойност за 13-километровия участък, но оценките са, че той ще струва около 100 млн. лв. Дали ще се изпълни обаче зависи изцяло от новата програма "Транспорт", която предстои да се приеме.

След като Бургас е географски ограничен от езерата, няма много възможности да се разраства и затова обръща внимание на промишлените си зони. Там се планира да се инвестират милиони в бъдеще, като 50 млн. от общо 75 млн. лв. са за зона "Север".

Общината е трябвало да проведе обсъждането на Плана по време на локдауна и затова е питала гражданите и бизнеса какво искат да им се случи чрез анкети. Основните отговори са по-добра и сигурна среда за живот, повече зелени площи, идеи за различните квартали. "Взехме всички мнения под внимание и ги включихме в големи проекти. В Бургас има много екоорганизации - все пак е обграден от три езера, така че всички техни проекти сме ги включили в Плана", обяснява Балтина.

А заради таргетирането на IT компаниите, има и друг проект - "за технопарк с изнесени работни места, много силен интернет и видеонаблюдение", допълва зам.-кметът.