В Търговския и Имотния регистър - само през новия общ портал и само лично

Агенцията по вписванията вече ще проследява достъпа до документи и лични данни в регистрите й

Много искахме да се разшири кръгът на услугите в Имотния регистър, които могат да бъдат заявявани и получавани електронно. Но процесите в този регистър са подчинени на охранителното производство, а то изисква работа с документи на хартия, каза председателят на Агенцията по вписванията Габриела Козарева © Георги Кожухаров

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Сайтовете на Търговския и на Имотния регистър спират да работят и от понеделник, 27 юли, стартира новият портал на Агенцията по вписванията (АВ). Промяната е първата голяма актуализация на системите на регистрите от 15 години насам, заяви за "Капитал" директорът на агенцията Габриела Козарева. Тя е осъществена чрез финансиране по Оперативна програма "Добро управление". За Търговския регистър са отпуснати 1.9 млн. лева, а за имотния - 1.5 млн. лева, казват от ведомството. Обществената поръчка за надграждане на софтуера на стойност за 2.1 млн. лева е спечелена от CNsys, която работи по проектите съвместно с другите фирми, които вече имат ангажименти към регистрите (системният интегратор, поддържащите фирми за БУЛСТАТ, оne stop shop услугата и пр.).

Проектът е готов шест месеца преди официалния му краен срок - 31 декември 2020 г. В оставащото време се очаква приемането на необходимите нормативни промени, които да дадат правно основание, за да заработят още някои функционалности, които вече са заложени в системата.

Какво се вижда на повърхността

От понеделник порталът ще е общият вход към всяка от двете бази данни на двата регистъра. Сайтовете им са обединени за удобство на потребителите. Регистрите обаче все още не са, или по-точно казано, степента им на интеграция е познатата и в момента: през Търговския регистър може да се направи справка за дадено дружество, като се видят сканираните документи, а в Имотния регистър срещу ЕИК на дружеството излизат всичките му имоти. От агенцията определят тази интеграция като много начална и уточняват, че за да се задълбочи, са необходими законодателни промени.

Статистическите справки на сайта са разширени като съдържание, разрези и периоди време, но иначе в обхвата на предоставяната информация няма промени, доколкото той е нормативно регламентиран.

Към Имотния регистър са добавени три нови електронни услуги, безплатни за потребителите: калкулатор за държавните такси, проверка на статус на заявление (чрез входящ номер) и проверка към коя от 113-те служби по вписвания е имотът (чрез идентификатора му). Удобство за потребителите носят и новите интеграции на системите на АВ с външни регистри. Връзката с НАП позволява при първоначална регистрация търговецът да поиска и регистрация по ДДС. А свързването с регистрите за местните данъци и такси позволява на агенцията автоматично да подава информация до съответните общини за всички сделки, станали на тяхна територия, което прави излишно подаването на декларации от гражданите, казва Козарева и допълва, че така вече се работи с близо 250 от общо 265 общини в България.

Същината - по-голяма сигурност на данните

Това, което външният клиент вижда в портала, е изключително малка част от проекта, казва Габриела Козарева. Двегодишната работа е била свързана с оптимизация на процесите в системата на агенцията и на наличните й услуги, с подобряване на профилите на ползвателите в самата агенция, с изчистване на бъгове и с вече споменатата интеграция на информационните системи на регистрите на агенцията с външни системи.

Основният акцент обаче е по-високата сигурност. Тя идва от по-високата техническа сигурност - модерните информационни системи и от надграждането на софтуера. Много съществено е, че системата на АВ вече ще работи само с поддържани от производителя версии на информационните системи, което означава, че производителят следи за уязвимости и своевременно ги отстранява.

На следващо място по-високата сигурност идва от режима на достъпване, казва Козарева.

Регистрация - само от физически лица

В новия портал могат да влизат само регистрирани потребители и като физически лица. Юридическите лица, различните корпоративни структури, ще могат да ползват услугите на двата регистъра през своите служители.

Трите възможни начина за задължителната идентификация - чрез електронен подпис, ПИК (на НАП) или сертификат от Агенцията по вписванията, водят до конкретни физически лица, които биха могли да бъдат идентифицирани, ако се наложи. "Ако теоретично се злоупотреби с дадена информация, ние можем да посочим кръга лица, които са достъпили до съответните документи и биха могли да я извлекат и ползват по съответния начин", каза Габриела Козарева. Новият софтуер позволява да се проследи кой потребител кога е влизал в системата и какви справки е направил. Проследяването е по отношение на документите, свързани с лични данни и чувствителна информация - например сканирани документи, които служат за доказателство за вписаните обстоятелства. То не се прилага за справките, които са публични и безплатни - например общ статус на дружествата в Търговския регистър и обявени актове, обясни Козарева. Тя уточнява, че тази информация ще се споделя само на разследващите органи при необходимост.

Особеност на новия начин на работа е, че заплащането на услуги, където се налага, ще става през ePay и вече няма да се приемат платежни нареждания.

АЕЖ изрази загриженост за задължителната идентификация

Междувременно в петък Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) изрази опасения заради един от аспектите на промяната, при който справки, които досега се извършваха със свободен достъп, вече ще изискват идентификация. "Така, ако разполага с вътрешен човек в Агенцията по вписванията, лице, което е обект на журналистически проверки, би могло да получава информация при интерес на конкретен журналист към участието му в различни дружества, сделки, притежавани от него имоти и т.н. Това би направило възможно върху журналиста да се оказва натиск още преди публикуването на материала", се казва в съобщението на АЕЖ.

В новия портал повечето справки ще са достъпни след регистрация с имейл, но детайлните справки в Търговския регистър и справките в Имотния регистър ще изискват и допълнителна идентификация с квалифициран електронен подпис или ПИК от Националната агенция за приходите - и двата метода позволяват категорична идентификация на лицето, извършващо справката, се казва още там.

Достъпните лични данни - само необходимите

Агенцията по вписванията обработва личните данни във връзка с Търговския и с Имотния регистър на законово основание, обяснява Габриела Козарева. Тоест не е необходимо да иска изрично съгласие за това от потребителите. Фактически избор няма, защото обработването на личните данни е условие да се ползва услугата. Агенцията обаче има ангажимент да предостави информация на хората какво следва да декларират, за какви цели ще бъдат обработвани данните, кои от посочените данни и обстоятелства ще бъдат достъпни за трети лица и как данните ще бъдат съхранявани. И във всеки от регистрите в новия портал са качени политики на сигурност, които изясняват тези въпроси.

Обръща се внимание, че когато представят копия на документи с лични данни, хората трябва да осигурят и копия, в които те са заличени.

"Разграничаването на това коя информация да е достъпна е на принципа "необходимо ли е да се знае". Данните, които не е необходимо да се знаят, не се виждат", обясни Габриела Козарева. И дава пример: ЕГН-то на управителя на дадено дружество например ще бъде достъпно за лицата, които проверяват потенциален контрагент и искат да са сигурни дали трите имена на управителя вървят със съответния ЕГН. Като до тази информация ще се стига чрез регистриран достъп. ЕГН-то на адвоката, заявил съответното вписване, обаче не представлява интерес за трети лица и няма да се вижда, въпреки че той го е предоставил.

Регистрацията предстои

Новият портал беше пуснат пробно още на 9 юни, но само като възможност на потребителите да се регистрират, да се запознаят с новия интерфейс и да тестват. През това време - близо два месеца - паралелно работеха и старите сайтове. В понеделник, седмица преди официалното му влизане в сила, в портала се бяха регистрирали едва 3598 души. Което е малко, при положение че в Търговския регистър има регистрирани около 1 млн. субекта, а в Имотния съществуват около 15 млн. имотни партиди, макар и не всички да са дигитализирани. Когато в понеделник старите сайтове бъдат деактивирани, вероятно ще започне истинската регистрация на новия портал.

Търговският регистър е може би най-голямата база данни в страната, към момента наближава 30 терабайта информация (докато Имотният регистър е не повече от 10 терабайта). Това вероятно ще наложи през следващите години много сериозно преработване на информационната система на ТР, защото такъв обем информация, която продължава да расте непрекъснато, вече прави промяната качествена и изисква друг подход на обработването, казва Козарева.

Имотният регистър - далеч от дигитализацията

"Много се говори за електронно управление и всички го искат. Но, когато тръгнем да го осъществяваме, се сблъскваме с нечуван отпор. Дори в работните групи по промените да се постигне консенсус около определени текстове, принципи или постулати, когато наредбата стигне до обществено обсъждане, същите представители на съответните институции, лобита или гилдии започват обструкции срещу текстовете, около които сме се обединили. Дърпат нещата назад в желание да запазят хартията и стария ред", казва Габриела Козарева по повод работата по дигитализация на Имотния регистър, която за момента е само частична. "Страхът от новото, от това да не бъдат накърнени определени интереси е обясним. Но мисля, че сигурността трябва да бъде поставена на преден план", добавя тя. В Търговския регистър информацията се пази на няколко места и ако нещо се случи с хартията, ще продължи да я има. Но какво ще стане с Имотния регистър, ако хартията изчезне, пита риторично Козарева.

Според нея, макар Имотният регистър да съдържа 45 млн. страници, обръщането на хартията в електронен образ не е непосилно, а е въпрос на организация и на ресурс. Агенцията вече е започнала два пилотни проекта за дигитализацията - в малка и голяма община, за да може след това въз основа на тях да се направи преценка колко време ще отнеме и колко пари ще струва.

Големите проблеми обаче са други - създаването на софтуер, който да изтегли в машинно четим формат вече дигитализираната информация. Той е спъван от необходимостта да бъдат унифицирани редът, начинът и това коя информация точно от нотариалните актове да бъде свалена. Основният въпрос според нея е кой ще верифицира съответната партида. Тоест кой ще поеме отговорността, че извлечената информация е тази, която трябва да влезе в Имотния регистър.

Само 15 000 юридически лица с нестопанска цел са заявили пререгистрация пет месеца преди крайния срок

В края на 2020 г. изтича срокът, в който всички фондации, сдружения и други подобни организации, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) при окръжните съдилища, трябва да се пререгистрират в регистъра към Агенцията по вписванията. До момента заявление за пререгистрация са подали близо 15 000 ЮЛНЦ, а общо в страната те са около 40 000. По тази причина през следващите пет месеца се очаква голям наплив на заявления за пререгистрация. Същевременно законът не казва какви са последиците за тези фондации и сдружения, които не са подали заявление за пререгистрация в срок, за разлика от практиката с търговските дружества в края на 2012 г. - тогава неподалите заявления се считаха за заличени по силата на закона. По тази причина в АВ смятат, че срокът за пререгистрация в случая трябва да се удължи и едновременно с това в закона изрично се разпишат последиците от неизпълнение на това задължение.