Симеон Дянков: На следващото правителство ще му се наложи да вдига данъци

Това, което в България липсва за мен и е основна опорна точка на президента Байдън тук, в САЩ, е директна помощ за бизнеса. Да се направи така, че бизнесът да има възможности за финансиране с някакъв тип държавни гаранции и ако компаниите използват добре тези средства, една част от тях да им се опростят. Това е основната схема, която вече работи в САЩ. Работи в Англия, Франция също преди месец я прие.

Тук, в САЩ, има около 30 търговски банки, които работят с тази схема. Държавата издава гаранция по кредит (в САЩ тя е 80% от стойността на заема) и ако след 6 месеца, 1 година, 18 месеца бизнесът запази определен брой работни места, една част от този заем се опрощава. В САЩ е около половината на заема. С такъв тип мярка се запазва и бизнесът, а не само работните места. Мярката 60/40 е сравнително добра, но тя е фокусирана върху работните места. А какво става с бизнеса, ако няма капитал?

А има ли фискално пространство за мярката, която предлагате, или средствата може да дойдат по линия на ЕС?

Основната част от тези мерки в другите европейски страни се финансират с европейски средства. Те идват със закъснение, така че първо се влиза в малко по-голям дефицит - за мен на този етап това е обосновано. Но само ако парите отиват в работещата икономика. Ако се раздават на калпак, се вдига дефицитът в бюджета, както и нивото на държавния дълг, а вече трябва да се мисли и за бъдеща инфлация. Вече се появиха коментари тук, във Вашингтон, за този нов пакет от мерки за 2 трилиона долара, който планира администрацията на Байдън, и пазарите се смутиха доста. На дневен ред е въпросът как ще се набавят тези средства, вероятно заем, а неминуемо ще се вдигне и инфлацията.

За България потенциалното вдигане на инфлацията ще е проблем. Затова според мен мерките трябва да се концентрират в посока запазване на бизнеса, като допълнително се помисли кои са засегнатите сектори и мярката да се приложи за тях.

Кои са те?

Ресторанти и заведения, туризъм, транспорт, част от промишлеността. Една част от промишлеността работи добре, но друга има проблеми. Мебелната индустрия не работи добре, автомобилните части, леката промишленост. Има няколко такива сектора, които са важни за икономиката на България, а са засегнати заради кризата и те трябва да са включени в тези мерки

Всички тези мерки предполагат дефицит, по-голям размер на държавния дълг. Ще се говори ли в един момент за увеличение на данъчната тежест?

До 2-3 години това ще е неминуемо. И не просто заради мерките, за които говорим сега, а заради начина, по който беше изготвен бюджет 2021 в частта пенсии. И понеже вече се дадоха доста, пенсионната система ще започне да издъхва. Това означава, че още в мандата на следващото правителство ще се наложи вдигане на някои данъци. Според мен това ще е данък добавена стойност.

Кой данък според вас не трябва да се променя?

Точно ДДС. Защото това е данъкът, който през потреблението удря най-бедната част от населението. Ще се получи парадокс - хем се опитваме да даваме повече пари на пенсионерите, хем през по-висока ставка на ДДС им взимаме една част от тях. Аз бих държал ДДС колкото е възможно най-нисък. Просто тази предизборна политика, която се води от няколко месеца, ще ни изиграе лоша шега.

Това ще повлияе ли на икономическото развитие на България?

Голяма част от прогнозите бяха за голям спад 2020 и възстановяване със същия темп след това. Но тази прогноза определено няма да се сбъдне. Първо, защото влязохме в 2021 г. с полузатворена икономика и за съжаление вероятно ще има нови частични затваряния до есента. И, второ, при първото затваряне на икономиката през пролетта на миналата година бизнесът все пак имаше някакви резерви. Сега те са изчерпани и ако няма някакви бързи начини за финансиране, трудно голяма част от бизнеса ще издържи до есента. А посочвам този хоризонт, защото се очаква до есента ваксините да са в достатъчно широка употреба.

Приложима ли е за България мярка, подобна на предложената и от Тръмп, сега и от администрацията на Байдън, за изплащането на еднократни суми от бюджета към всеки гражданин?

Това е интересна мярка, която и републиканците, и демократите тук, в САЩ, приветстват. Според мен подобна мярка може да си позволи по-богата държава като САЩ, и то в началото на определена криза. Според мен сме на етап, в който бизнесът си е изчерпал резервите и има нужда от подкрепа, за да продължи да работи. А така ще се запазят и работните места.

В България се даде сравнително много за пенсионерите. От една страна, това е добре, но от друга, това не е работещият сектор. В следващите месеци подкрепата трябва да е фокусирана върху бизнеса.

Доколко е реалистично въвеждането на нови икономически мерки в България предвид приближаването на парламентарните избори?

Не е особено възможно. Правя паралел със САЩ - правителството на Тръмп вкара някои частични мерки, но не успя да изпълни всичко, което беше започнало. В първия ден на новия президент Байдън голяма част от тези мерки бяха вкарани за гласуване, а се очаква и втори пакет от мерки за дългосрочно икономическо развитие, които ще са в размер на 10% от БВП и те ще са в допълнение на тези 10%, които вече бяха обявени. Става въпрос за масирано наливане на капитал в икономиката. И то в определени направления - зелена икономика, дигитализация на администрацията - нещо, което уж в България винаги сме го правили, но никога не се случва. И конкретни мерки за определени сектори като транспорт и туризъм - досега в САЩ е нямало подобни мерки за определени икономически сектори. Но там работят толкова много хора, че ако тези сектори продължат да се забавят в развитието си, ще има огромен негативен ефект върху безработицата. Това се вижда и в България.

Тоест да не очакваме икономическо възстановяване през 2021 г.?

По-масовото ваксиниране предстои, някои държави продължават да въвеждат нови ограничителни мерки. Така че някои сектори в България ще са под обсада още поне няколко седмици или месеци. А това означава забавяне на икономиката спрямо ръста през първите месеци на миналата година.

Възможният голям пакет от нови мери за спасяване на бизнеса ще дойде от новото правителство. И от тази гледна точка ще е интересно дали партиите предлагат програми за спасяване на икономиката, или първо ще спечелят и после ще мислят, което означава и забавяне на икономическото развитие с поне още няколко месеца.

Реалистично ли е през 2024 г. България да е в еврозоната?

Мисля, че тази цел става все по-трудна, за съжаление. Казвам за съжаление, защото съм привърженик на това да влезем колкото е възможно по-бързо. Но Европа си има нейните проблеми и тази криза определено ще заема голяма част от вниманието на ЕК и на ЕЦБ.

Наскоро ЕЦБ публикува материал, посветен на присъединяването на България и Хърватия към ЕRM II. В него се анализира опитът на другите страни от региона и той показва, че членството в ERM II обикновено привлича повече капитали, но рискът е надуване на кредитни балони. Има ли такъв риск за България?

По принцип такъв риск съществува. Не мисля, че на този етап след тази пандемия този въпрос е на дневен ред. Защото така или иначе финансирането е ограничено.

Какви ще са ефектите, ако бъдат приети и двата пакета от мерки в САЩ? И ще има ли странични негативни ефекти от излизването на толкова пари?

За американската икономика това ще даде много сериозен тласък. Защото заедно с одобрения пакет в последната седмица от управлението на президента Тръмп за около 4% от БВП става въпрос за общо мерки за около 25% от БВП. Това лесно може да се отрази положително на икономиката и е възможно да се достигне ръст от 5 до 7% тази година.

По-интересно е как ще се отрази на останалата част от света и България. Защото ще има един много бърз инфлационен ефект. САЩ внезапно ще започнат да вземат много големи заеми от международните пазари, което ще обере ликвидността, а и вероятно ще се увеличи цената на финансирането. От друга страна, преди дни беше спрян строежът на един от основните газопроводи, идващи от Канада - Keystone 2, който беше започнат при президента Тръмп. Това ще увеличи търсенето на петрол от други дестинации и крайният ефект ще е по-високи международни котировки на петрола. Така че ще се получи двоен инфлационен ефект. И двата ефекта ще ударят България още през пролетта на тази година. И вероятно цената, на която можем да се финансираме, ще се вдигне. От тази гледна точка следващото правителство хем ще има по-голяма потребност от финансиране, хем това вероятно ще се случи на по-висока цена. И затова според мен неминуемо ще се стигне до увеличаване на някои данъци.

Настоящото правителство в България има особен афинитет към големи инфраструктурни проекти, както и към покупка на военно оборудване. Доколко оправдани са тези инвестиции в момента?

Не са оправдани. Парите от военното оборудване отиват в чужди икономики. Това за мен е доста недалновидна политика дори и от международна гледна точка. Покупката на изтребители беше направена с цел Тръмп да гледа с добро око на българското правителство. Тръмп вече не е тук, Байдън има съвсем различни приоритети, така че да даваме пари за военни самолети или за немски фрегати, при положение че Меркел също няма да е канцлер през следващата година, смятам, че не ни помага и дипломатически. А икономически съвсем. Тези пари трябва да се запазят за българската икономика.

А доколко имат ефект за реалната икономика големите инфраструктурни проекти, при положение че тези пари се насочват само към няколко големи строителни компании?

Не само, че е обхванат определен малък брой строителни фирми. Въпросът е дали тази криза е различна от предишната, която прекарахме. Отговорът е да. Преди 10 години имаше смисъл да се финансират големи проекти. Сегашната криза удря няколко сектора от икономиката, на които големите инфраструктурни проекти няма да помогнат. Трябва да мислим как да се помогне на максимално голям брой малки и средни предприятия.

Така че не само бих забавил покупката на военни машини, а бих преориентирал и парите от големите инфраструктурни проекти към схеми за подпомагане на малкия и средния бизнес.

Колко дълго трябва да продължи това подпомагане, за да не се създадат зомби бизнеси, които разчитат на държавата, но реално нямат бъдеще?

Има сериозни спорове сред икономистите по този въпрос - първоначално се смяташе, че са нужни 6 до 9 месеца. Сега стана ясно, че подкрепата ще е нужна по-дълго време, защото и здравната част от кризата се проточи. Така че в България трябва да се правят разчети поне за една година напред. И, да, вярно е, че дори и с подпомагане някои бизнеси няма да издържат. Но ние не знаем кои са те. Така че да подпомогнем повече сега, след 9 месеца или една година да видим кои сектори и кои фирми в тях могат да издържат. Не мисля, че има политик или икономист, който отсега да каже това. Но по-добре парите там, отколкото за самолети, фрегати или за магистрали.

Наливането на пари в икономиките заради кризата се трансформира в ръст на фондовите пазари. Колко голяма е опасността от спукване на този балон?

Опасността е много голяма. Очаквам, че с новите мерки на президента Байдън, а и очаквам Германия и Франция да обявят нови мерки до месец-два, този ръст на финансовите пазари ще продължи поне до края на тази година. Представете си 25% от БВП допълнителни средства в икономиката на САЩ - една значителна част тях ще отиде на финансовите пазари.

Може ли да кажем, че глобализацията е мъртва. Или се претрансформира?

По-скоро се променя. Една от основните икономически цели на Тръмп беше да ограничи търговията с Китай. Но ако се видят данните от последните месеци - търговията между Китай и САЩ е на рекордно ниво, просто се промени. Китай започна да изнася повече медицински продукти и някои други стоки, които доскоро не изнасяше. С други думи, бързо Китай промени начина си на производство. Същото прави и Русия. Това може да ни радва, защото международната търговия започва да расте. От друга страна, това е повод за сериозен анализ в България - защото в тези държави, които подпомагат бизнесите си, бизнесът се трансформира по-лесно и върви напред.

Може ли България да разчита на повече инвестиции в бъдеще предвид очакванията за прелокация на някои международни вериги за доставки?

Върви една трансформация - и географска, и от гледна точка на производство. България е в някои от тези сектори и от тази гледна точка може да спечели - ние например сме силни във фармацията. Но нашият бизнес има нужда от подкрепа, за да може да се състезава с международния.

Интервюто взе Вера Денизова