България в Европа: Защо българите не ползват онлайн банкиране
В серия от въпроси поглеждаме към годишните статистики на ЕС и обясняваме няколко от най-странните области, в които България изпъква
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Журналистите на "Капитал" прегледаха доклада и подбраха най-интересните или изненадващи според тях статистики, които засягат регионите на България, и се опитаха да отговорят на въпроса "защо е така".
В следващите няколко дни ще публикуваме по един въпрос и отговор на различна тематика.
Ето досега публикуваните:
Защо в Северозапада стават толкова катастрофи?
Защо Пловдив и Пазарджик са сред областите с най-много болнични легла в Европа?
Ползвате ли мобилно банкиране? Ако да, честито - вие сте малцинство. Едва 1 от всеки 8 българи има такава услуга на телефона или компютъра си.
А ако ползвате интернет - което би било логично, ако четете тази статия - го правите от един от най-зле свързаните райони на Европа.
Това показват данните на Евростат по отношение на дигиталното общество. Всъщност от втория показател, този за ниския процент хора онлайн, произлизат и голяма част от другите резултати, свързани с ниско потребление на онлайн услуги.
Важно е да се отбележи, че огромната част от данните са към май 2020 г., т.е. са хванали частично, но не и напълно тенденцията към ускорена дигитализация в страната заради ковид.
В Североизточния регион на България например едва 5% от потребителите използват мобилно банкиране. Подобни са резултатите и при Южен централен, Северозападен и Югоизточен - около 7%. Разликата е значителна спрямо Югозападния регион, в който влиза и София, където процентът рязко скача до 24%.
На обратния полюс в Европа са скандинавските държави - регионите с най-висок процент потребители с мобилно банкиране се намират в Норвегия, Дания и Финландия.
Обяснениeто е, от една страна, в предлагането. Тази услуга е сравнително скорошно явление: повечето банки имат мобилни приложения от едва няколко години насам и залагат на тях като пълни решения от още по-кратко време. Българските банки, подобно на потребителите си, приемат промени сравнително бавно, за разлика от постоянно растящия брой финтех компании в страната, чиято насока обаче са външните пазари.
От другата страна е проблемът на търсенето: българските потребители са преобладаващо по-възрастни и традиционно консервативни, особено тези, които имат проблем с доверието в банковите услуги сами по себе си (след две кризи с фалирали банки, по-скоро разбираемо).
България изостава и в друга онлайн ниша - пазаруването през интернет. Макар в този случай данните да страдат от липса на актуалност заради коронавируса, Северен централен, Югоизточен, Южен централен и Северозападен са единствените четири региона в целия ЕС, в които през 2020 г. под 30% от хората са пазарували онлайн през 12-те месеца преди проучването. Най-добре отново се представя Югозападния регион, а обяснението пак е София.
Актуално проучване на "Тренд" от тази година показва, че все още 56% от българите никога не са поръчвали нещо онлайн. Интересно е, че проучване само на онлайн потребителите, направено от Nielsen и "Капитал" тази година, показва, че почти всички в страната, които имат достъп до интернет, имат опит с интернет пазаруването.
Подобно на банкирането, и тук обяснението може да бъде разделено на две - търсене и предлагане. От страната на предлагането много малка част от българските компании продават в интернет. Вицепремиерът по евросредствата Атанас Пеканов например наскоро цитира данни, според които това са едва 5% от малките фирми. От страната на търсенето в България особено по-старите хора имат страх от измами, а и не могат да се справят добре онлайн, и физическата търговия продължава да доминира. Във въпросника на НСИ най-често даваният отговор е "предпочитам да пазарувам лично".
Според "Тренд" при хората над 70-годишна възраст делът на непазаруващите е 96%, докато при по-младите (под 25-годишна възраст) той е по-малко от 20%.
В данните на НСИ едва 24% от хората над 65-годишна възраст ползват интернет поне веднъж седмично. Така съчетанието на застаряващо население и нисък достъп до интернет обрича на по-бавно навлизане на онлайн услуги България. Европа в момента е разделена така: колкото повече пътувате на север, толкова по-вероятно е да плащате сметките си през телефона, а не на гише. А въпросът защо застаряващото население тук не е интернет активно, колкото наборите им на Север, е обект на цяло друго проучване.
Инфографиката е направена от Кристияна Христова
11 коментара
Основен проблем пред онлайн банкирането, е че не предлага цялостна завършеност на процесите. Например:
- разплащателна сметка - подаваш заявление онлайн, но отиваш в клон да подпишеш документите; подаваш заявление за кредит - отиваш в клон да подпишеш заявление; искаш частично да погасиш предсрочно кредит - отиваш в клон, пишеш молба и т.н.
В САЩ - целият процес е дигитализиран откриване на cразплащателни сметки, кредитни карти, по предсрочно погасяване на кредит, малки бизнес заеми, жилищни кредити (за жилищни кредити title agent може да дойде в къщи да подпишеш документите)
До коментар [#] от "":
Така е, но веднъж откриеш ли сметката с нюкоя от нормалните банки, вече имао пълен набор от банкиране онлайн и не е нужно да влизаш в банка повече, като предположим че мнясяш на банковат или получаваш заплатата в сметката. Това е вярно, за откриването, но според мен е въпрос на време и това да отпадне като изискване. Мисля че е в Европа и България имаме по добро банкиране от САЩ. Докато съм банкирал там, нямах възможност да правя например превод от сметката ми към сметка на друг човек. За откриване на сметка отдалечено може чрез Револут или подобни, но с тях нищо не е сигурно един ден. За онлайн банкиране, наистина не схващам какво ги спира хората и стоят с пасивно банкиране още, това даже не би трябвало да е опция да искаш да го пуснеш а по скоро задължение...най малкото.
До коментар [#] от "":
Не знам на каква база сте останали с толкова погрешно впечатление. Аз работя (истинска работа) с американски банки (поне 15) от 21 години и ви гарантирам, че са на няколко обиколки пред банките от останалия свят. За сравнение, "банките" в БГ дори не могат да се нарекат банки. Кафето, поничките и напитките във всеки клон дори не го броя в оценката си. Колкото до клиентите в БГ - когато си беден си и необразован. Ето двете основни причини за статистиката по-горе.
Щото е по лесно с добрия стар кеш !
И аз съм банкирал онлайн от компа - то не са кодове , смс - и и сканирани цветни картинки !!
От една страна добре - да не ти хакнат сметката , от друга прекалено тромаво !!!
1. Защото нямаме доверие. Като ми хакнат сметката колко е за моя сметка и колко е покрито от застрахователя? Ако се стигне до спор колко ще ми струва делото - има ли въобще смисъл да се започва?
2. Защото инфраструктурата е стара. Там където работя до скоро имаше сървъри с античени версии на Уиндоус, поради специфичен клиентски софтуер, който използваха. Оттам забравете за защита на мрежата ( а това струва и все по-скъпо предвид заплатите, които искат квалифицираната поддръжка).
3. Защото мрежата е пълно с хакери - поне веднъж дневно получавам на личната си поща писмо, кото е откровен фишинг. Как да определя кога банката, мобилните оператори или НАП ми пишат и кога хакерите?
4. По принцип нямам доверие на българските банки - бил съм клиент на почти всички и като цяло не съм впечатлен от обслужване и отношение. Освен това банките ни приемат за овце и съответно посредством такси за услуги, които не можем да откажем, ни стрижат както си искат.
5. С нетърпение очаквам момента да влезем в еврозоната и ще започна да ползвам външен платежен оператор за всякакви разплащания. Напоследък от "най-голямата банка в България" станаха твърде нагли.
В БГ рядко се ползва е-банкиране поради ... бедност... Повечето хора си получават заплатите по банков път, но нямат какво да банкират, а си теглят кеш за плащане на ежедневни разходи.
Както казаха по-горе, банката стриже яко с такси, и за дребни неща трябва да посетиш офис за подпиши, говедо... Напр. закривам картова сметка- подавам в офис заявление. Връщам картата. Ела след 30 дни да закрием.. доп. 10 лв за транзакцията и 7 за поддръжка на закрита сметка. Е, ше пътувам 5000 км, за да ви се подпиша.. Не ставало с ЕКП..
После - ПОС терминали има главно в големите вериги - рядко в кварталното кръчме или минимаркет. Поради банкова алчност- за услугата, терминала и таксуване.. И Вади кеш - недей да почваш да ревеш...
Всяка банка ми прекарва преводите от чужбина през 3-4 клона - с доп. такси, разбира се. Уж превода струва 20 кр./5 лв/, но накрая се оказват 30 за суми като 500-600 лв. Превалутиране от евро и т.н.
В Скандинавия съм клиент на две банки и съм стъпвала само веднъж в едната, понеже трябваше да подпишем договор за имот. За всичко друго онлайн - наеми, сметки, плащания, заеми и тн. Получаваш унифициран ИД от асоциацията, който се ползва навсякъде за логване - банка, институция, училища и другаде, където се изисква ниво 4...
Плаща се с карти и рядко имам кеш в мен. Напоследък и карта не е нужна - само телефон с някаква услуга.
Скоро един от ДСК ми звъня, че съм имала задължения 450 лв. отпреди 15 г.. Някакъв овърдрафт.. а си спомням, че подавах папири да закрият всички сметки - преди 11 г. Да съм си платяла... - ехо... корабче плува ли в очето ми?..
От много години ползвам интернет за бизнес и електронно банкиране. Плащането на битовите сметки е изключително удобно, бързо и лесно, пестиш време и липсва риск да пропуснеш плащане и да ти спрат ток, телефон, интернет и т.н. Минах през три банки, но най-много съм доволен от електронното банкиране на ПроКредит банк - много улеснен достъп и внасяш парите си единствено чрез автомат за банкноти по всяко време на денонощието, няма архаични гишета с преуморени служители, няма чакане по опашки. Големият проблем за разплащането с карти особено в малките фирми е, че банките държат високи цените на услугата да имаш в магазина си апарат за картови разплащания.
На вниманието на автора на статията и редакцията на "Капитал":
Министерството на образованието се оказва най-голямата спирачка за ограмотяването на своите учители за уменията им да банкират електронно. Защото получават заплатите си в Общинска банка, а тя е най-зле по тази тема - нямат електронно банкиране. Е, с колко процента ще се увеличат българите, ползващи електронно банкиране, ако нашите учители получават заплатите си в нормални банки?
Какво е абсурд?
Пиян еврей ходи по улицата и хвърля наоколо пари и злато. Трезвен ампарцумян върви след него, събира ги и му ги връща...
Не ползват, защото рядко извършват плащания по банков път, че да се занимават да активират услугата, какво има да се философства толкова? На който му се налага да превежда често пари - ползва.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.