Актуализацията на бюджета: Рекорден дълг от 10 млрд. лв. и вече обещаните мерки

Правителството предлага да се увеличи и таванът на новия дълг през тази година с още 3 млрд. лв., като така ще достигне рекордното число от 10.3 млрд. лв. Идеята е допълнително набраните средства да послужат за рефинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на следващата година. През март 2023 г. страната трябва да погаси емисия еврооблигации на стойност 1.14 млрд. евро. Аргументът е, че лихвите сега ще са по-ниски. Числото от 10 млрд. лв. обаче звучи стряскащо голямо, последният сходен рекорд е от 2015 г., когато е било малко над 8 млрд.

Едрите промени

Ведомството на Асен Василев очаква данъчните приходи да са с почти 950 млн. лв. повече спрямо първоначално заложените за тази година. В същото време обаче с предложените антиинфлационни мерки на властта, които включват по-голяма данъчна отстъпка за деца, 0% ДДС за хляба, намален на 9% ДДС за доставки на газ и парно, освобождаване от акциз на ел. енергия и газ ще струват почти 600 млн. лв. Така в крайна сметка правителството залага едва 350 млн. лв. повече данъчни постъпления спрямо първоначалните сметки в бюджет 2022. За сметка на това се залагат малко над 1 млрд. лв. грантове по Плана за възстановяване на ЕК, които страната очаква като плащания тази година.

Общо се залага приходите да са с 1.65 млрд. лв. повече и да достигнат 58.9 млрд. лв. В същото време раззходите растат с почти 2 млрд. лв. и достигат рекордните 65 млрд. лв. или над 43% от БВП. Те са основно за финансиране на вече обявените спорни анткризисни мерки на властта, които освен данъчни отстъпки включват и по-голямо от предвиденото увеличение на пенсиите (за което ще са нужни почти 1.5 млрд. лв.), по 25 ст. отстъпка при зареждане на гориво за лични автомобили и намаляване на лихвата за забава.

Още преди дни финансовият министър Асен Василев заяви, че парите за инвестиции няма да се намаляват. Тази година в бюджета бяха заложени рекордните 8.5 млрд. лв. за капиталови разходи, но към април те са изпълнени на около 10% от плана. И играят роля на своеобразен буфер, който засега остава неизползван. Така обаче поне на пръв поглед изглежда, че увеличението на пенсиите ще се финансира с допълнителните средства по линия на ЕС.

Повече дълг

Министерството на финансите предлага да се увеличи и лимита на дълга, който държавата може да тегли през тази година с 3 млрд. лв. до 10.3 млрд. лв. Целта е да се вземе по-голям по обем дълг през тази година, за да може да се рефинансират и падежиращите емисии през следващата година. През март трябва да се погасят 1.15 млрд. евро (или 2.3 млрд. лв.) еврооблигации, има и падежиращи емисии ДЦК. От финансовото министерство обръщат внимание, че големите централни банки вече започват да повишават лихвите и това ще доведе до по-скъпо финансиране на държавата. "Очакванията са за продължаване на тази политика и през следващата година, като нивата на основните лихви в САЩ може да достигнат до 3.25%, а в Еврозоната - до 2.25%", се посочва в доклада.

Така - при допускания за поемане на дълг в пълния размер до 10.3 млрд. лв. се очаква държавният дълг да достигне ниво от 38.5 млрд. лв., или 25.6% от прогнозния БВП за 2022 г.

В доклада към проекта на актуализация се посочва още, че за да се обезпечи енергийната независимост на страната и за да се гарантира непрекъснатост на доставките на природен газ, "Министерството на енергетиката очертава необходимостта от използване на заемен ресурс с държавна гаранция" за две дружества от системата на енергетиката в общ размер на 532 млн. евро. Това са "Булгаргаз", който ще търси заемно финансиране за 150 млн. евро "във връзка с преустановените доставки на природен газ от основния доставчик на дружеството и необходимостта от спешно осигуряване на алтернативни доставки". Другото е "Булгартрансгаз", което има нужда от 382 млн. евро по три проекта: за разширение на капацитета на газохранилището в "Чирен" - 207 млн. евро, за междусистемна газова връзка България - Сърбия за 50 млн. евро и 125 млн. евро за задължения на "Булгартрансгаз".