Финансовото министерство предлага да се ограничат инхаус поръчките

"Подобни случаи са в разрез с уредбата на изключенията в приложимите европейски директиви. Освен това според ЕК въвеждането на изключения извън посочените в директивите е недопустимо", казва се в мотивите на законопроекта.

Други изменения, които се предлагат с новия ЗОП, са изисквания за провеждане на пазарни консултации и разширяване на определението за "свързани" предприятия.

Какъв е проблемът?

Т.нар. инхаус поръчки реално не са нещо порочно само по себе си - те са позволени в Европейския съюз. Проблемът е във вратичката, която отварят. По същество те представляват директно възлагане към държавно или общинско дружество без състезание, като не се води регистър. Самите договори невинаги са публични, като известните до момента случаи са за около 6 млрд. лв., минали през "Автомагистрали" и Държавната консолидационна компания (ДКК) заедно с дъщерната й "Монтажи" - случай, който беше "осветлен" при служебното правителство на Радев, когато министър на икономиката беше Кирил Петков. Друг такъв случай беше удълбочаването на пристанището във Варна, което мина през държавното "Транспортно строителство и възстановяване".

Този начин на действие ограничава конкуренцията и е непрозрачен, тъй като обществото не е информирано за средствата, които отиват при тези компании, нито накъде потеглят след това. Още по-сложно е, когато държавата и нейните дружества също не искат да казват тази информация - практика, с която журналисти често се сблъскват.

С промените реално се премахват алинеите от чл. 14, които позволяват на АПИ и НЗОК да сключват договори "изключения". Занапред обаче ще е нужна още работа, за да се обхванат повече дружества, както и да не се допускат и други "вратички".

В оценката на предложенията се казва, че ограниченията за договорите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) не са в синхрон със заложените от Европейската комисия правила, които следва да се тълкуват и прилагат строго стеснително.

Още контрол

"В голяма степен тези промени ще помогнат да се заздравят контролните механизми и да се харчат прозрачно публичните средства", коментира за "Капитал" Андрей Цеков, настоящ министър на МРРБ. Той беше в основата на предложените миналата година промени в ЗОП, когато беше зам.-министър на финансите, отговарящ за европейските средства и одитирането им.

Според него основният момент в промените е свързан с повечето контрол, който се изразява чрез въвеждането на по-широк предварителен и последващ такъв, както и с ограничения при инхаус поръчките.

Първият важен момент е допълнителната система за предварителен контрол, която в момента е на случаен принцип, но обхваща твърде малък процент от всички пари, разпределяни чрез поръчки (под 4%). Идеята е предварителният контрол да обхваща и всички значими поръчки над определен праг.

Втората важна тема е последващият контрол, където се иска от всички възложители със свои звена за одит (а това са тези с оборот или бюджет над 10 млн. лв.) да възлагат одит на поръчката, преди да сключат договор, и този одит да е публично видим към самата поръчка в електронния регистър на АОП.

Според бившия регионален министър Иван Шишков, който многократно е коментирал проблемите със ЗОП, практиката с "Хемус" е "меко казано, порочна" и заобикалянето на закона е "изключително грозно чрез превъзлаганията, които са само за наем на техника и материали". Той твърди, че проблемът с "Хемус" е в погазването на закона, не че той е дал тази възможност според него.

"Понякога обаче инхаус възлаганията могат да свършат и добра и бърза работа на държавата. То може да се използва за бързи изпълнения на спешни задачи, било то по проектиране, ремонт или нещо, което касае конкретна и държавна намеса, но без строителство. Може да бъде полезно за дребни инхаус възлагания при малки дружества, които имат дребен ресурс. Проблемът всъщност не беше със самия инхаус, защото и сега имаше условия, на които трябва да отговаря дружеството, което го взима. Проблемът беше с изключителното изкривяване на възлаганията по инхаус", коментира Шишков за "Капитал".

Търси се решение за "Автомагистрали"

С предложените сега промени в ЗОП обаче все още не се премахват инхаус процедурите като тази, по която бяха сключени например договорите между АПИ и държавното дружество "Автомагистрали" за изграждането на магистрала "Хемус". Все пак те са предвидени по европейска директива.

Предложените промени таргетират доста малка част от договорите, сключвани от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - за т.нар. Национални доставчици на услуги, а именно - фирмите, които продават винетки и тол такси. Това например е компанията "Интелигентни трафик системи", която в края на 2018 г. сключи договор с държавата за продажба на пътни такси срещу 7% комисиона без конкуренция. Според Закона за пътищата, към който ЗОП препраща, АПИ не беше длъжна да обявява търг за избор на доставчици и дори не беше обявила публично процедурата за този тип услуги, а просто тихо бе пуббикувала условия на сайта си.

Промените предвиждат и доставчиците да трябва да минават през ЗОП, което ще гарантира далеч по-ясен и точен ред за избора на компании, които да вършат тази апетитна работа - миналата година избраните фирми са събрали 33 млн. лв. от комисиони.

Досега, за да може да се възлага "инхаус" на едно държавно дружество, трябваше поне 80% от оборота му да идва от "идентични или сходни" дейности за същия възложител. Сега "идентични или сходни" отпада, като така вече единствено е важно над 80% от оборота да идва от един възложител, все едно от какви дейности и услуги.

Здравната каса и частните болници - другите промени

Един от дълго дискутираните текстове в Закона за обществените поръчки е отново да бъдат задължени частните болници да правят обществени поръчки за лекарства, консумативи, ток и т.н., тъй като ползват обществен ресурс от здравната каса. Те бяха извадени от приложното поле на закона през 2016 г., защото се предполагаше, че няма нужда да организират обществени поръчки, тъй като интересът на частния собственик е да се сдобие с необходимите за дейността му медикаменти, апаратура и консумативи на най-ниската възможна цена и с грубо казано, мотив, че "няма как да краде сам от себе си".

До този момент болниците са най-големите възложители на обществени поръчки. В топ 200 на Агенцията за обществени поръчки за най-големите възложители обикновено фигурират около 50 държавни болници с общи покупки за над 2 млрд. лв. годишно. Самият факт, че държавата е задължила директорите им да провеждат процедури за всичко, съвсем не значи, че държавните клиники не са и дежурни нарушители на закона с дискриминационни изисквания към контрагентите, покупки под прага на ЗОП, нагласени избори на близки фирми и т.н., а принципалът - Министерството на здравеопазването, по никакъв начин не ги наказва за допуснатите нередности.

За сметка на това в законопроекта заради уеднаквяването на българското законодателство с евродирективите е предложено да отпаднат две алинеи, според които здравната каса е освободена от това да прави обществени поръчки за избор на лечебни заведения, с които да сключва договор, за лекарства, медицински изделия и импланти, както и за помощни средства за хора с увреждания.

Здравната каса по принцип не прави обществени поръчки, защото договорите с лекарите, болниците, фармацевтичните и логистични компании се сключват по силата на други закони. Например договорите с лекарите се сключват по силата на здравната карта, според която трябва да бъде осигурена достатъчна медицинска помощ на територията на областта. Досега здравната каса не е правила обществена поръчка за това с коя болница да сключи договор най-малкото защото няма как да оцени кой лекува по-качествено.

Договорите с лекарите и болниците се случват и по силата на Националния рамков договор, подписан с лекарския съюз, в който НЗОК и лекарите се споразумяват за това колко прегледи, операции, терапии и процедури ще плати здравната каса и на какви цени през съответната година. Тук търг за това кой предлага най-ниска цена няма.

НЗОК плаща лекарствата, които ползват пациентите в болница или за домашно лечение, по друг механизъм, а не по ЗОП. Тя няма склад и не е собственик на лекарствата, а плаща на тези, които докажат, че са ги приложили или отпуснали на пациента. Освен това се споразумява за задължителни отстъпки от цената с производителите на лекарства по силата на механизъм, заложен в лекарствения закон.

Същото се отнася и за процедурите, по които НЗОК приема да плаща медицинските изделия и помощните средства за хора с увреждания. Това става винаги на най-ниската цена, но без търгове, а със събиране на оферти от доставчиците.

По темата работиха и Мария Дойкова и Огнян Георгиев.