Кметът на София: "Време е да купуваме частни терени в парковете" и бурният дебат по идеята

Едно малко начало

Кметът Терзиев и екипът му предлагат през 2024 г. да бъдат изкупени близо 20 реституирани имота, които попадат на територията на четири градски парка - "Южен парк III" в "Триадица", "Гео Милев" в "Слатина", "Езерото" в район "Искър" и в зоната на "Резерват Боянска църква" в район "Витоша". "Придобиването им ще става съобразно наличния финансов ресурс и на основата на конкретни доклади до Столичния общински съвет от кметовете на райони", обяснява кметът в доклада си.

Частните терени в софийските паркове са близо 5300. Поне това е установено за 17 години управление на града от ГЕРБ. Иначе, както стана известно при дебатите, те първо са неглижирали проблема, а после са "тупкали топката" по него. След като през 2020 г. обаче Конституционният съд отмени поредното удължаване на срока, в който общината трябваше да възмезди някак собствениците на имоти в паркове за това, че не могат да ги ползват, политическите сили в общината съвместно започват да разработват критерии, по които да се реши кои имоти в зелени площи да са приоритет при отчуждаването, обясни Лорита Радева (ГЕРБ/СДС). Така през 2021 г. бил изработен "мултикритериалният модел на "София план". Той обаче показал дефекти на практика (например определил кварталния парк "Могилата" като по-важен от Южния парк). Оттогава работата по него е замряла. А докато чакат критериите, общинските съветници опитвали с частични промени в закони да парират опитите на собственици да строят върху земите си в зелени площи.

Имотите в Южен парк

"Когато нямаш критерии, за да покажеш прозрачност и публичност (при определянето кои имоти са приоритетни за изкупуване - бел. ред.), особено когато се изразходва публичен ресурс, даваш поле на спекулации", обяснява Диана Тонова (БСП). Така, след като за два мандата работа от ГЕРБ не успели да определят критерии, сега бързо се ориентираха, че това е слабо място в новото кметско предложение, и раздухаха това, което наричат аферата "Южен парк".

Казано в резюме, една трета от територията на Южния парк е възстановена на бивши собственици. При 75 реституирани имота кметът на район "Триадица" предлага на общината да изкупи 18. "Те не са окрупнени, а са пръснати из парка като "швейцарско сирене". В пет от тях има съсобственик - едно и също частно дружество. И то въпреки че в доклада си кметът Терзиев уверява, че за отчуждаване ще бъдат предлагани само имоти, чиито собственици ги притежават по реституция", обяви бившият председател на Столичния съвет Георги Георгиев (ГЕРБ/СДС). Той спомена и името на фирмата съсобственик ("Интермекс Ин"). Справки в регистрите показват, че мажоритарният собственик Георги Джалев има общи строителни фирми с вътрешния министър на кабинета "Орешарски" и шеф на ДАНС Цветлин Йовчев.

Освен това Георгиев каза, че имотите са запорирани заради дълг към НАП и ако общината ги откупи, рискува да "пие една студена вода за милиони", в случай че НАП ги обяви за публична продан. Борис Бонев ("Спаси София") нарече това фалшива новина. Запорирани всъщност се оказали само 4% идеални части от имотите от общо 12.5 дка, колкото е и делът на "Интермекс Ин".

Картата със спорните имоти в Южния парк, която беше широко тиражирана в медиите

По идея на районните кметове

В доклада си кметът Терзиев обяснява, че програмата е разработена изцяло на база предложения на районните кметове - точно както изисква процедурата по закон.

"Предложих тези имоти, воден от тривиални мотиви, които обаче са житейски и юридически обосновани", обясни Димитър Божилов, кмет втори мандат на район "Триадица". Като приоритетни са откроени: "Имоти, за които се водят съдебни дела и собствениците имат претенции общината да им плаща наем; терени, на които вече има детски площадки и пейки; и такива, чиито собственици са подали молби в общината имотите им да бъдат изкупени." Собствениците в парка многократно искали замяна, отчуждаване, изкупуване или да им се разреши строителство, съобразно с парковата среда. А районното кметство полагало усилия да ги омиротвори, за да остане паркът общодостъпен. Иначе имали право да сложат ажурни огради, да поставят атракциони и да започнат да продават входни билетчета.

Божилов каза също, че вече четири поредни години предлагат тези терени на Столичната община за придобиване, така че те не са непознати на по-отдавнашните общински съветници. Започнали да го правят, след като от Столичната община поискали от всеки районен кмет по пет проблемни имота, за да тестват мултикритериалния модел. От "Триадица" дали 18. Личното мнение на кмета е, че общината трябва да се стреми не да тича след събитията, а да ги води. И че е по-добре, вместо да плаща за имотите, да компенсира собствениците по друг начин - например чрез размяна.

В хода на дебатите от "Спаси София" предложиха петте спорни имота да бъдат заменени с други десет, също от предложенията на районния кмет. Логиката им е, че първите попадат в зона, позволяваща максимум 1% застрояване. Докато новите са по-незащитени, тъй като в устройствените им зони може да се застроява между 10 и 30%. Това предложение обаче не мина през комисии. Съветниците възразиха основно срещу подхода "на парче и без цялостни критерии", а не срещу конкретния пълнеж на програмата.

А междублоковите пространства

Една от най-съществените критики към предложението общината да тръгне да изкупува имотите в парковете е, че рискът от застрояване в момента е по-голям за зелените площи в междублокови пространства в комплексите "Младост", "Люлин", "Обеля". Петгодишният срок, който забранява промяна на предназначението на имоти, попадащи в ПУП, и който ги пазеше, вече изтича. Незащитени са и зелените площи, за които няма разработени ПУП-ове, обясни Лорита Радева.

"Това са спешни имоти, в които може да видим застрояване във всеки един момент. И въпреки това не бяха предложени за включване в програмата. Вместо това започваме с част от парковете и с част от имотите в парковете", каза Войслав Тодоров (БСП). Той уточни, че въпросът не е само към кмета Терзиев, но и към районните кметове, които според него не са си свършили работата. Но генерално смята: "Не можем да си позволим да не правим нищо по начина, по който досега се правеше нищо. И колкото и предложените варианти да имат дефекти и да трябва да бъдат подобрявани. Просто трябва да започнем отнякъде."

Що се отнася до парковете и градините, Законът за устройство и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО, чл. 11) в момента отчасти ги пази от застрояване, тъй като не допуска предназначението на терените в тях да се сменя. "Законът защитава тези терени, но не ги защитава от заграждане, а и за терените от зелена система има възможност за застрояване, макар и минимално", поясни Бойко Димитров (ДБ)

Бюджетът е ограничен, мисли се за замени

Столичното кметство ще разполага с 18 млн. лева за отчуждаване през 2024 г., и то след като първоначалният бюджет е увеличен с 5 млн. лева. От общата сума 8 млн. вече са блокирани за разплащания за минали периоди. Бюджетът е на нивата на изминалите години, през които общината е разполагала с между 10 и 20 млн. лева годишно, каза главният архитект на София арх. Здравко Здравков. Той поясни също, че подопечното му направление има капацитет да отчуждава около 200 имота годишно.

Добавянето на имотите в паркове за изкупуване сега разпределя бюджета между повече цели, което теоретично прави дела за всяка от тях по-малък. Арх. Здравков наблегна, че тъй като финансовият ресурс е константа, е необходимо Столичният общински съвет да намери баланса между различните интереси и да определи пакет от имоти, които трябва да се придобият приоритетно. "Защото иначе какво - ще изкупим имотите в Южен парк, но няма да строим метрото ли, да придобиваме терени за улици, или ще оставим район Х без детска градина", каза той. Докато програмата беше в комисии, продължиха да постъпват нови предложения за отчуждаване на имоти по линия на транспортната инфраструктура, която и досега беше приоритет - за отклонението на метрото от станцията в "Люлин" до "Околовръстен път", за нови улици в "Овча купел" и в "Сердика".

Лимитираният финансов ресурс налага да се търсят и други алтернативни начини за придобиване на необходимите имоти, подчерта арх. Здравков. Възможен способ освен отчуждаването и изкупуването е и замяната. Добрият пример за замяна са практиките на общината в районите "Овча купел" и "Младост". Там, ползвайки нов инструмент в Закона за устройство на територията (чл. 22, ал. 8 от ЗУТ), общината успя да премести реституирани частни имоти от зелени площи, предвидени за застрояване, върху общински и държавни имоти при съответната редукция. Така защити градинките и уважи правото на собствениците на терени да имат приходи от тях.

Да помага и държавата

За да купи общината всички имоти, от които се нуждае за публични цели (не само за паркове), са й необходими между "между 5 и 10 млрд. лева" по оценка на главния архитект, или четири годишни общински бюджета. В тази ситуация в комисиите надделя тезата, че проблемът е системен, огромен и нерешим със собствени сили и средства.

"Не е редно бюджетът на София да поеме бремето на цялата реституция, а данъците на столичани да отидат за изкупуване на собственост за няколко милиарда лева. Това е проблем, който трябва да се реши съвместно с държавата", каза Прошко Прошков (ГЕРБ/СДС), който е и председател на общинската комисия по икономика, собственост и дигитална трансформация, водеща по програмата. А Вили Лилков ("Синя София") предложи да се създаде работна група за отношения с държавата, която е "върнала имотите на собствениците в парковете и със закон ги е ограничила какво могат да правят там". По-кратко казано - тя е забъркала кашата.

Идеята е в работната група да се обсъдят възможностите за законодателни промени, които да улеснят замяната на имоти, и да се потърсят държавни терени с отпаднала необходимост, които биха могли да бъдат прехвърлени на общината за обезщетяване на реституирани собственици.

Борис Бонев настоя с изменение в закон да се прекратят очакванията на някои собственици, че имотите им в градски паркове и градини ще бъдат отчуждавани на цени като за смесена многофункционална зона на "Цариградско шосе".

Ревизия на реституцията?

Що се отнася до имотите в четирите парка, предвидени за изкупуване, Георги Георгиев настоя на този етап те да бъдат извадени от програмата поради липсата на критерии. На районните кметове да се възложи да предоставят обосновки за предложенията и правен анализ "на кого са тези имоти, има ли тежести, как са придобити, има ли възможност общината да оспори в съда". И чак след това да се вземе решение по какъв критерий да се избере. "Има някои крайно любопитни реституции, станали при изградени паркове", вметна той.

В комисиите се изясни, че точно такова задължение е било вменено на областния управител на София и на кмета на Столичната община още с приемането на ЗУЗСО през 2007 г. Те са имали 6-месечен срок от влизането му в сила, за да проверят административните актове, с които е възстановена собствеността на имоти върху озелени площи публична собственост, и ако установят нарушения, да направят необходимото, за да ги обявят за нищожни.

Между 2005 и 2007 г. кмет на София е бил Бойко Борисов и той дължи отговори на въпроса дали е направил нещо, за да защити обществения интерес, каза Борис Бонев, добавяйки, че според него вероятността клони към нула. "Изключително неправилно е да се прехвърля отговорност така нападателно за изключително тежко наследство, което е от 20 години, за което дори вие самите колеги от ГЕРБ знаете, че по една или друга причина не сте си свършили работата", каза той.

В крайна сметка през общинския съвет не минаха нито предложението на Георгиев временно да отпаднат имотите в четирите парка, нито програмата за общинската собственост. От екипа на кмета Терзиев обясниха, че той ще възложи допълнителна проверка на ресорните кметове защо и как са включени съответните паркови имоти. След като имат тази аналитична информация, отново ще внесат програмата по надлежния ред, за да бъде разгледана от ресорните комисии и в зала.