Мнения Daily - До следващия пожар

Пловдив, разбира се, има с какво да се гордее, но дори и самите пловдивчани едва ли ще повярват на твърденията му. Защото в действителност Тютюневият град (а и не само той) от години се разпада пред очите им (отпреди багера от март и пожара от август). И защото техните собствени подозрения са по-силни дори от тези на "софийските интелектуалци". В казаното от кмета обаче има и нещо вярно. Тютюневият град наистина може да служи като емблема - и то не само на Пловдив, а на цяла България.

Тютюневите складове вече са емблема на наблюдавания в цяла България неудържим процес на съзнателно ликвидиране на културни паметници, пречещи на новите "инвестиционни намерения". В едни случаи то се извършва форсирано - като разрушаването на един от складовете в почивните дни около 3 март с багер и с фалшифициран документ, удостоверяващ, че паметникът не е паметник.

В други случаи се извършва по "еволюционен" начин - като при останалите складове в Пловдив (преди пожара) и като стотици други сгради навсякъде из България, оставени на времето и природните стихии, докато рухнат сами. Тогава и без пожар резултатът е същият.

Отговорността за този процес е основно на властта - местна и централна. Ако пловдивската община "няма пропуски в действията си спрямо тютюневите складове", то е, защото не е предприела никакви действия.

Като добавим към това отношение заливащия ни кичозен градоустройствен буламач, както и ширещия се вандализъм - израз на характерната враждебност към сътвореното и оставено от другите, става ясно защо средата, в която живеем, е толкова безлична и грозна. Унищоженият Тютюнев град е и нейна емблема.

Общината е спазила закона, казва пловдивският кмет. В същото се кълне и министърът на културата. Но когато собствениците на паметниците на културата не "полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние", законът възлага именно на общината и на министъра задължението да извършат "необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция" за сметка на собственика. Като им дава възможност, ако се налага, да ипотекират и дори да придобият съответния имот. Тази разпоредба никога не е била прилагана.

Накратко: и в тази, както и в много други области на живота царят беззаконие и безнаказаност. Цари институционално и нормативно безобразие, което прави изпълнима всяка поръчка, стига поръчителят да има нужните връзки и достатъчно пари. Тютюневите складове са негова емблема.

Стандартното обяснение е за липсата на пари - каквито тук се намират за какви ли не безсмислици, но истинските причини са други: алчност, корупция, морална и духовна нищета и неграмотност плюс най-обикновена мърлящина. Тютюневият град е и тяхна емблема.

Едно българско онлайн издание бе попитало тези дни читателите си "ще се промени ли отношението към културните паметници след пожара в Пловдив?". От тях 87 на сто бяха отговорили: "Не, само ще се пошуми и после всичко ще продължи постарому. До следващия пожар".

Хибридната война на Кремъл

Епохата на неутралната журналистика е приключила според Дмитрий Кисельов, най-известният руски телевизионен водещ и пропагандатор на политиката на Кремъл

Ако можеш да го убедиш, няма нужда да го убиваш

От статия в "Ню Йорк таймс"

В Швеция върви оживен дебат дали страната да влезе във военно партньорство с НАТО. И внезапен поток от изкривена или невярна информация залива социалните медии, обърквайки обществените схващания за въпроса. Например: че ако Швеция подпише споразумението, алиансът ще складира тайно ядрени оръжия на нейна територия; че НАТО може да нападне Русия от Швеция без съгласие на правителството; че натовските войници ще имат имунитет от съдебно преследване и ще могат безнаказано да изнасилват.

Шведските власти не можаха да открият източника на лъжливите информации. Според тях обаче, както и според мнозина анализатори и експерти от европейски и американски разузнавателни служби, основният заподозрян е Русия. Отбелязва се, че противодействието срещу разширяването на НАТО е основен приоритет във външната политика на Владимир Путин, който през 2008 г. нахлу в Грузия до голяма степен за да осуети тази възможност.

Путин няма икономическа сила и цялостна мощ да се конфронтира открито с НАТО, ЕС или САЩ. Вместо това той инвестира интензивно в програма за "информацията като оръжие" с набор от средства за сеене на съмнение и разделение. Целта е да се разколебае единството на страните членки, да има разногласия във вътрешната им политика и да се отслаби противопоставянето на Русия. Потокът от заблуждаващи информации е толкова мощен, че НАТО и ЕС са създали специални бюра за идентифициране и опровергаване на дезинформация и особено на идващи от Русия твърдения. Кремъл използва както конвенционални медии - като агенция "Спутник" и телевизия "Раша тудей", така и тайни канали като в Швеция, които почти винаги не могат да бъдат засечени.

Русия използва и двата подхода в мащабна атака, заяви говорителят на шведската служба за сигурност Вилхелм Унге при представянето на годишния й доклад. "Имаме предвид всичко - от интернет тролове до пропаганда и разпространяване на невярна информация", посочи той.

Според експерти фундаменталната цел на руската дезинформация е да подкопае дори самата идея, че има истинска версия за случващото се, и да предизвика политическа парализа. Трудно е да се проследи как върви тя, но в Швеция и другаде експертите са открили характерна схема, която свързват с генерираните от Кремъл дезинформационни кампании.

"Динамиката винаги е една и съща: началото е някъде в Русия - в сайт на руска медия или различни сайтове. После фалшивият документ става източник на "новина", която се пуска в крайнолеви или крайнодесни сайтове. Читателите им пускат линкове към нея и тя се разпространява. Никой не може да каже откъде идват тези "новини", но те в крайна сметка стават основните обсъждани теми при вземането на политическо решение в областта на сигурността", казва шведският журналист и адвокат Андерс Линдберг.

Използването на информацията като оръжие е неразривна част от руската военна доктрина - нещо, което висши военни наричат "решаващ боен фронт". "Ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели расте, а в много случаи е по-ефективна от силата на оръжията", написа през 2013 г. началникът на ГЩ на руските въоръжени сили генерал Валерий Герасимов.

Основна цел на Кремъл е Европа, където възходът на популистката десница и спадащата подкрепа за ЕС създават все по-подходяща публика за подкрепа на авторитарното управление на Путин. "Руснаците са много добри в ухажването на всеки недоволен от либералната демокрация - от крайнодесните до крайнолевите. Главната идея е, че либералната демокрация е корумпирана, неефикасна, хаотична и в крайна сметка недемократична", казва Патрик Оксанен, коментатор в шведската вестникарска компания "МитМедиа".

Какъвто и да е методът или посланието, Русия иска да спечели всяка информационна война - това стана ясно от неотдавнашно изказване на Дмитрий Кисельов, най-известният руски телевизионен водещ и директор на компанията - собственик на "Спутник" (бившата РИА "Новости"). Той заяви, че епохата на неутралната журналистика е приключила, и добави: "Днес дейността по "увещаване" струва повече, но ако можеш да убедиш един човек, няма нужда да го убиваш."

ЕС все пак го бива за нещо

Коментар на Петер Щурм, "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

През последните години от Прага, Варшава и Будапеща не се чуваха много ласкави думи по отношение на ЕС. Но както руската агресия срещу Украйна спомогна за сплотяване на редиците в рамките на НАТО, така и възможността Америка да бъде управлявана скоро от Доналд Тръмп, може да събуди ЕС за нов живот.

Средно- и източноевропейските страни вече не могат да бъдат сигурни, че Америка, на която заложиха всичките си надежди в политиката за сигурност след отърсването си от съветското господство, и в бъдеще ще ги подкрепя все така силно. Затова чехи и унгарци започнаха да говорят за създаването на европейска армия. Впрочем, идея която би трябвало да се обсъди независимо от изхода на президентските избори в Америка.

Разбира се, че в крайна сметка няма да се стигне до създаването на "европейска армия", както беше планирано в Западна Европа през 1950-те години. Но едно тясно сътрудничество е винаги добре дошло - особено като се има предвид, че заплахата от страна на Русия няма да намалява. Затова от средно-и източноевропейските страни вече се дочува, че Европа все пак я бива за нещо.