Руската заплаха вече вреди на украинската икономика

Милованов, който ръководи Киевското училище по икономика, обяснява, че кризата е струвала на Украйна "няколко милиарда долара" само през последните няколко седмици. Войната или продължителната обсада биха влошили положението.

Първият голям удар дойде, когато две украински авиокомпании заявиха, че не са в състояние да сключат застраховка за полетите си, което принуди правителството на Украйна да създаде застрахователен фонд от 592 млн. долара, за да поддържа полетите на самолетите. След това международни застрахователи предупредиха авиокомпаниите, че няма да могат да застраховат полети до Украйна или тези, които летят над нейното въздушно пространство. Очаквано няколко авиопревозвача обявиха, че спират полетите. Страната беше подложена на масирана кибератака, за което Киев обвинява Русия, но тя отрича да има нещо общо.

Предприемачи в Киев организират кампания "Останете в Украйна", за да се опитат да обединят хората зад местните предприятия, които са засегнати от икономическите сътресения. Руските военноморски учения в Черно море разкриха уязвимостта на пристанищата на Украйна за търговско корабоплаване. Защото в случай на война ключовите портове на страната могат да бъдат блокирани. Досега Русия позволяваше коридорът да остане отворен за търговско корабоплаване и не е имало прекъсвания на операциите в украинските пристанища.

Пристанището в Одеса, най-големият нефтен и газов терминал в страната и основен център за износ на зърно, се счита за възможна цел, особено като се има предвид значителната симпатия в града към проруските сепаратисти. Някои военни анализатори предупреждават, че Русия може да се опита да превземе Одеса, ако военните настъпят. Но дори и без пълна блокада или атака, пристанищата могат да бъдат блокирани заради опасенията сред международните застрахователи.

Пазарът на морските застраховки в Лондон вече посочва руските и украинските пристанища в Черно и Азовско море като високорискови, което прави по-скъпо превозването на стоки до и от тях. Това ще добави по-голям икономически натиск върху Украйна, която разчита на своите черноморски пристанища за износ на зърно.

По-добре подготвена икономика

Експертите смятат, че въпреки многобройните си структурни проблеми, корупцията и ефектите от ковид-19, икономиката на Украйна е в много по-добро състояние, отколкото беше в навечерието на руската агресия през 2014 г. Това би й позволило да се се справи по-успешно с предизвиканите проблеми от нарастващия натиск на Москва.

Президентът Зеленски дойде на власт през 2019 г. с обещания за ликвидиране на корупцията (има още много какво да се желае), стимулиране на икономическия растеж и осигуряване на мир. Оттогава икономиката на Украйна се възстановява, бяха положени усилия да развие търговията с ЕС и Китай. До голяма степен Киев отдели икономиката си от Русия, освен вноса на петрол и коксуващи се въглища за стоманодобивната индустрия. Украйна също така се готви да се отдели от руската електропреносна мрежа.

През 2013 г. около една четвърт от украинския износ на стоки е бил към Русия. През 2020 г. делът на Русия е паднал до 5.5%, докато на ЕС се е покачил до 38% от 26% според националната статистическа служба. Украйна и ЕС подписаха споразумение за свободна търговия през 2014 г.

Валутата остана стабилна поради сериозния износ, особено на селскостопански продукти, през последните години. Валутните резерви са нараснали до 31 млрд. долара, което е най-високото ниво от 2011 г. и е много над 5-те млрд. долара, които страната имаше по време на разгара на конфликта през 2014 г.

Правителството поддържа бюджетен дефицит, който е дори по-нисък от разрешения от Международния валутен фонд (МВФ), а публичният дълг е умерен - 51% от БВП. Основното безпокойство е високата инфлация от 10.2%, но централната банка повиши лихвения процент до 10% в отговор на това предизвикателство. Киев също така получи нов транш от МВФ в края на ноември 2021 г.

"Ако погледнете само буферите - валутните резерви и бюджетния дефицит на Украйна, мисля, че е в добро състояние и устойчивостта се е подобрила" в сравнение с 2014 г., казва пред "Свободна Европа" Татяна Орлова, икономист от Oxford Economics. Според нея страната много по-лесно може да избегне фалит, дори ако събитията следват негативен сценарий.

Притеснени инвеститори

В тази критична ситуация чуждите инвеститори очаквано смятат Украйна за прекалено рискова и не са готови да отпускат пари на правителството или местните компании на всяка цена. Това налага сериозни ограничения за икономиката и вероятно ще доведе до спад на растежа под и без това скромната прогноза на МВФ от 3.6% през 2022 г.

Украинската валута се обезцени значително, а при военни действия спадът ще продължи. Несигурността сред инвеститорите няма как просто да изчезне, защото липсва ясен отговор какво и как ще се случи. Това ще накара банковата система в страната да започне да се готви да поеме по-негативни действия от пазарите и по-негативен сценарий за местната валута.

Според скорошно проучване на Европейската бизнес асоциация, в което са участвали 136 компании, опериращи в Украйна, 45% планират да продължат да работят както обикновено в случай на руска военна атака. Около 17% обмислят да се преместят в западните региони, които е по-малко вероятно да бъдат окупирани от Русия, а само 10% мислят да напуснат страната. Старите инвестиционни проекти все още са в ход, но новите инвестиции се отлагат, отчитат от асоциацията.

Дейл Пери, дългогодишен американски инвеститор в Украйна и ръководител на ERU Management Services LLC, която има бизнес за търговия с енергия в Киев, обяснява, че компанията му е обмисляла да инвестира в няколко проекта за възобновяеми източници, но сега е в режим на изчакване.

Трудни реформи

Въпреки кризата украинската икономика може да се справи много по-добре с потенциални сътресения, тъй като през последните години бяха извършени някои важни реформи като либерализация на газовия пазар. Има обаче още доста работа за вършене. Властите трябва да предприемат дълго отлагани структурни реформи и промяна на съдебната система. Нужно е президентският кабинет да възстанови известна стабилност на министерствата и да предостави на правителството същите правомощия по икономическата политика, които имаше преди управлението на Зеленски, отбелязва в анализ Андерс Ослунд от Stockholm Free World Forum. Важно е да се управлява значително по-добре и енергийният сектор, защото неправилното му функциониране плаши чуждестранните инвеститори. Управлението на големите държавни предприятия също трябва да се подобри, за да станат по-ефективни.

Всички тези мерки трябва да бъдат обвързани с международни програми за подкрепа, защото дори и с нужните реформи, Украйна ще изпита проблеми без достъп до международно финансиране. Проблемите на Украйна не бива да се подценяват, но с подкрепата на западните си партньори Киев може да ги реши.