Докато българският съд умува допустима ли е смяна на пола, Страсбург осъди България

Точно това решение на КС стимулира и появата на новата практика на ВКС. В решението на тричленния състав от февруари м.г. (прието с едно особено мнение) се цитират буквално част от мотивите на КС. Въз основа на това тълкуване съставът приема, че определеният в акта за раждане пол е неотменим и може да бъде коригиран само поради явна техническа грешка при вписване на биологичния пол. Абсолютно без значение е половата самоидентификация на молителя, се казва в това решение на ВКС.

"Когато понятието "пол" се свързва с биологичния пол на индивида на конституционно ниво и това изразява конституционната идентичност на българската държава, от нея не следва да се очаква да зачете (да предпочете) личния интерес на българския гражданин, когато той проявява принадлежност към пол, различен от биологичния", се казва в това решение на ВКС, което предизвиква и тълкувателното дело (подчертаването мое, бел. авт.). "Половата идентификация на българския гражданин към пол, различен от биологичния, причините за нея (транссексуалност, трансджендъризъм, хомосексуализъм, травестизъм и всяка друга) или последиците от нея (хормонално и/или оперативно модифициране на тялото към пол, различен от биологичния, сексуално или социално поведение, присъщи на другия пол и всяка подобна) не са основания (материално-правни предпоставки) за извършване на промяна в данните за гражданското състояние по административен или по съдебен ред." Обратното може да се случи само след промяна на конституцията, се казва в мотивите на това съдебно решение.

"Невъзможността за смяна на пола е част от българската конституционна идентичност, а пък тази конституционна идентичност води своите корени от християнството", пише още в мотивите на решението. "Християнството свързва пола с мъжкото и женското начало, които са с божествен произход. Що се отнася до определянето на пола, останалите религиозни общности в България свързват по същия начин религиозната догма. Конституционното закрепване на биологичния пол като правна категория през целия 140-годишен период на съществуване на Третата българска държава следва да се определи като елемент от българската конституционна идентичност. На нея не може да се противопостави никой наднационален или международноправен акт." (правописът запазен)

Това е контекстът, в който трябва да бъдат обсъдени аргументите в решението на Страсбург, което Министерството на правосъдието ще преведе и ще изпрати на ВКС по тълкувателното дело.

Казусът пред ЕСПЧ

Y.T. е роден през 1970 г. като жена, записан е с женско име в регистрите при раждането си, а в момента живее в Стара Загора. Още през юношеството си започнал да се чувства като мъж и заживял в обществото като мъж, с мъжко име и фамилия. От 2008 г. живее съвместно с жена, която през 2010 г. родила дете с донорско оплождане. Детето е отглеждано в семейството и приема Y.T. като баща.

През 2014 г. Y.T. доброволно се подлага на операция за отстраняване на млечните му жлези и паренхимната тъкан, а през 2015 г. подава молба до окръжния съд с искане за промяна на името му с мъжки окончания -ов, -ев, както и пола му в регистрите за гражданското състояние. Българските съдилища му отказват. Аргументите: хирургичните операции не променят истинския пол на човек, а само неговия външен вид и морфология; промяната на пола не е възможна, когато човек е роден с противоположни физиологически характеристики; социално-психологическият стремеж на индивида сам по себе си не може да бъде достатъчен да уважи искане за смяна на пол; вътрешното законодателство не дава критерии за такава смяна.

Въпреки установените факти за неговото психологическо и медицинско състояние, семейния му статус и социалния му живот в продължение на много години, българските съдилища приемат, че в името на обществения интерес не следва да се разреши юридическата промяна на пола на Y.T., без да обосноват в какво се състои този обществен интерес и как той се балансира с правото на индивида на юридическо признаване на неговата полова идентичност.

ЕСПЧ отбелязва, че не е в състояние да разбере какви точно основания от обществен интерес биха могли да оправдаят отказа да се признае половата самоидентификация на човека, която го поставя в абсурдно дълъг период на тревожност, уязвимост, унижение и безпокойство. Отказът на националните власти да признаят юридически промяната на пола на Y.T., без да сочат подходящи и достатъчни причини и без да обясняват защо е било възможно в други аналогични случаи да се признае смяната на пола, съставляват необоснована намеса в правото на зачитане на личния живот.

ЕСПЧ присъжда и обезщетение от 7500 евро, плюс 4150 евро за разноски.