Съдът забрани юридическата смяна на пола заради религията и морала

При всички случаи от решението не става ясно какво ще се случи занапред с българските граждани, за които вече е допусната юридическа смяна на пола с влязло в сила решение, което изведнъж се оказва в разрез с българското право и с конституционните устои на държавата.

На практика с това решение съдът отрича право, което вече е предоставял, при това позовавайки се не на законово или конституционна забрана, а на религията и морала, които според съда са универсални за цялото общество. Правозащитният адвокат Михаил Екимджиев предрече "серия неизбежни бързи осъдителни решения в Страсбург", както и наказателна процедура на ЕК срещу България (цялото му мнение вижте в карето най-долу). При всички случаи това решение тепърва ще създаде много проблеми и много дискусии, още повече че, докато беше изчаквано, в продължение на три години бяха спрени всички висящи дела за смяна на пола.

Решението на мнозинството

Странни и противоречиви аргументи излага мнозинството в подкрепа на тезата си за юридическата невъзможност за смяна на пола в България. На първо място, според 28-те върховни съдии "интересите на обществото" в случая надделяват над личния интерес на транссексуалните да бъде допусната промяна на пола им в регистрите за гражданско състояние.

В решението, по доклад на съдия Геника Михайлова, общественият интерес е дефиниран с мотиви на Конституционния съд (КС), че "ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост" и държавата не може да налага "правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи", защото такова разрешение ще има спорна легитимност. От решението обаче не става ясно как съдиите от мнозинството определят кои са ценностните разбирания на обществото и защо ВКС реши, че българското общество е единно в ценностните си разбирания, за да стигне до този юридически болшевизъм. А да се вкарва аргумент за религиозни норми в една секуларна по конституция държава и те да се превръщат в правни аргументи за ограничаване на основни права е, меко казано, спорно.

Решението се позовава и на тълкувателното решение на Конституционния съд от 2021 г., според което конституцията разбира понятието пол само в биологичния му смисъл, цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид (мъж-жена), а полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта. Всъщност, както се сочи в особеното мнение на останалите 21 съдии, смяната на пола по никакъв начин не противоречи на тезата за "бинарното съществуване на човешкия вид", защото не се стига до "трети пол", а се преминава от единия към другия пол.

Решението на мнозинството обаче е откровено манипулативно и даже лъжливо в анализа си на практиката на Съда в Страсбург (ЕСПЧ). В него се твърди, че ЕСПЧ не е дефинирал материалните основания за смяна на пола като част от правото на личен живот по чл. 8 от Конвенцията за правата на човека. Това обаче не е вярно. Съдът в Страсбург (както и българските съдилища) никога не е законодателствал, за да изведе абстрактна дефиниция, списък от основания, при които трябва да бъде разрешена смяна на пола, защото не му е такава работата. ЕСПЧ обаче има десетки решения по темата, включително и две български, и от тези решения не само може, но и трябва (доколкото конвенцията е задължителна за България) да се извлекат основания, при които не може да се откаже смяна на пола, минималните гаранции, които властите на всяка държава са длъжни да осигурят в това отношение.

На следващо място, мнозинството цитира решението на Голямата камара на ЕСПЧ по едно финландско дело - Hämäläinen v. Finland, но го тълкува"като дявола - Евангелието". Според ВКС Съдът в Страсбург бил казал, че доколкото няма европейски консенсус относно правната възможност за промяна на пола на транссексуалните лица, то на всяка държава трябва да се предостави свобода на преценка дори дали "да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция". Това обаче е извадено от контекста на финландското решение, доколкото то на първо място е свързано с правото на брак, а не с правото на смяна на пола, а финландското право всъщност разрешава юридическата смяна на пола, но в случаите на брак поставя условие - смяна на пола не се допуска, ако партньорът не е съгласен.

Поддържайки невярната теза, че ЕКПЧ не налага задължение на държавата да осигури минимални стандарти и гаранции за смяна на пола, мнозинството съдии от Гражданската колегия се освобождават от необходимостта да коментират в решението какво се случва в ситуация на конфликт между българската правна практика и практиката на Съда в Страсбург, но пък изпадат във видимо противоречие. Ако приемат, че решението на КС забранява смяната на пола на конституционно ниво, то този конфликт не може да се реши с промяна в законодателството, защото такова законодателство по условие би било противоконституционно. В същото време в решението на ВКС на няколко пъти се прехвърля топката на законодателя - той трябвало да създаде релевантна правна уредба, ако прецени, че трябва да се допусне право на смяна на пола.

"Обобщеният анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и според Конституционния съд показва, че основанието за осъждане на държавите, членки на Съвета на Европа, за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС, конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица, е липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото според ЕСПЧ обществено приемане на явлението "транссексуалност", се казва в решението напук на всички разсъждения преди това.

Същевременно, както твърди, че Конвенцията и практиката на ЕСПЧ не налагат еднозначно задължение на държавите за създаване на минимални гаранции за смяната на пола, мнозинството съдии изведнъж прави заключение, че самата Конвенция за правата на човека "не се налага над биологичното обяснение на понятието "пол", дадено от Конституцията".

Конвенцията няма директен ефект и примат над вътрешното право, казват върховните съдии, т.е. никой не може пряко да се позове на нея пред съдилищата и да иска да се приложи. "Инкорпорирането на Конвенцията за защита правата на човека в националния правен ред на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията не означава, че всички норми на Конвенцията имат пряко приложение и са "самоизпълняеми", т. е. не се нуждаят от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България", се казва в решението на мнозинството. Друго казва обаче КС в редица свои дела - Конвенцията "е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт" - текст, на който се позовават съдиите в особеното мнение. КС не може да се произнася за съответствието на влязъл в сила международен договор с Конституцията, такава преценка може да се прави единствено преди ратификацията, се казва още в особеното мнение.