Наруши ли КС Конституцията, като отказва да чуе мнението на Кирил Петков
От правна гледна точка е абсурдно съдът да иска от Петков доказателства за гражданството му, а да не му позволи да изрази становището си
адв. Михаил Екимджиев
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Фактически и правен контекст
Конституционният съд (КС) отхвърли на 12 октомври искането на Кирил Петков да бъде конституиран като заинтересована страна, да бъде изслушан в открито съдебно заседание и да му бъде дадена възможност да представи писмено становище по казуса с неговото гражданство. Делото е образувано по искане на депутати от ГЕРБ за обявяване противоконституционност на указа на президента, в частта му, с която Петков е назначен за служебен министър. В искането се твърди, че той е нарушил чл.65, ал.1 от Конституцията, според който министрите могат да имат само българско гражданство.
За разлика от отхвърленото искане на Петков за становище по делото за собственото му гражданство КС служебно (и услужливо) даде такава възможност на шестима юристи, без ясни критерии за този "подбор". (Бел. ред. - става дума за проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова.) Поне трима от избраните, преди да бъдат поканени от КС, публично са изразили мнение по казуса в подкрепа на искането на ГЕРБ, а някои от тях пред медии са дали негативни персонални оценки за бившия министър. Субективната селекция на тези "приятели на съда" (amicus curiae), половината от които са заявили неприязън към Петков, поставя въпроса дали КС не търси от тях подкрепа по принципа на "самосбъдващите се пророчества". Искат се мнения от хора, които вече публично са ги декларирали, а после решението на КС лесно се мотивира с предварително селектираните становища.
Има и друг любопитен щрих. КС мотивира отказа си да конституира Петков като заинтересована страна с норми от Закона за Конституционния съд (ЗКС), според които право на това имат само действащи президент, вицепрезидент, народни представители и конституционни съдии. От друга страна, през 1998 г., по делото с което е отменен законът от 1947 г. за одържавяване на т.нар. царски имоти (к.д. № 13/1998 г.), КС служебно конституира като заинтересовани не само Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, но и още шестима техни роднини - аристократи от династията, живеещи в чужбина и чужди граждани, за които няма достъпни данни да са заемали висши управленски длъжности в България
Нарушеното конституционно право
Твърдението, че бивш министър и лидер на новоучредена политическа партия е нарушител на Конституцията, сериозно засяга публичната репутация, доброто име и достойнството на Петков, които са същностни аспекти от правото му на личен живот, гарантирано от чл.32 от Конституцията и от чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Според чл.32 от Конституцията: "Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име."
Заплахата за обществения образ на К. Петков е очевидна в контекста на изнесените от него шокиращи данни за брутални корупционни практики на бившите управляващи от ГЕРБ, които инициират казуса с гражданството му. След като Петков и Асен Василев оглавиха политическа партия "Продължаваме промяната", твърденията за нарушение на Конституцията ерозират публичните им послания за почтеност и морал, които са етична платформа на новоучредената партия. Според социологически изследвания на "Алфа Рисърч", публикувани на 13 октомври, "Продължаваме промяната" е основен опонент на ГЕРБ. Затова е явен стремежът на хората на Бойко Борисов към дискредитиране на Петков, включително чрез политическа злоупотреба на казуса с гражданството му. Индикация за това е и фактът, че точно на 13 октомври, часове след обявяването на социологическите резултати, прокуратурата, чиято нечистоплътна връзка с ГЕРБ е общоизвестна, съобщи, че вече се занимава с гражданството на новия политически лидер, чиято решителност и харизма явно "страхуват" троловете от политическото и икономическото ни подземие.
На този фон решаващият мотив, с който КС отказва да чуе мнението на Кирил Петков по казус с огромен политически и етичен залог, звучи сюрреалистично: "решението на съда по настоящото дело няма да се отрази на настоящия статус на Кирил Петков Петков предвид обстоятелството, че към настоящия момент той не притежава длъжностно или служебно качество, произтичащо от частично оспорения указ на президента на Република България."
КС не забеляза или самосъхранително пропуска да отбележи уронването на доброто име, честта и достойнството, гарантирани от чл.32 от Основния закон. Според чл.56 от Конституцията: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси." Тази норма визира най-широкото базисно и неотменимо право на защита срещу всички неправомерни посегателства, засягащи физическия и морален интегритет на човешкото същество. Нейни проекции са както дължимата от държавата защита на основни права и свободи, така и "неизбежната отбрана" и "крайната необходимост", в които защитата се упражнява лично, с физическо, а не с юридическо противопоставяне на неправомерни посегателства. Частен случай на това универсално право на защита е процесуалната защита, регламентирана в чл.122 от Конституцията: "Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон."
Следователно, дори да приемем, че Законът за КС, в съответствие с чл.122 от Конституцията, лишава Петков от процесуална защита пред КС, той не би могъл изцяло да му отнеме неотменимото право на защита по член 56 от Основния закон. Друг е въпросът дали ЗКС, който гарантира процесуална защита само на определени категории лица, без ясна легитимна цел на тази привилегия, се бие с принципа за равенство и със забраната за дискриминация, заложени в чл. 6 от Конституцията.
Изводи
След като конституционното право на "добро име, чест и достойнство" на Кирил Петков е засегнато, КС, в съответствие с чл.56 от Основния закон трябва да му гарантира под някаква форма право на защита.
Ако Законът за КС не позволява конституиране на Петков като заинтересована страна, което е допустимо от Конституцията ограничение на правото му на процесуална защита, КС е длъжен да му осигури друга форма на защита в съответствие с чл.56 от Основния закон. Тя би могла да се изрази в изслушване или в обсъждане на негово писмено становище, което е различно от същинската процесуална защита. От правна гледна точка е абсурдно КС да иска от Петков доказателства за гражданството му, а да не му позволи да изрази мнението си за тяхната правна същност и последици.
Поради спецификите на казуса само КС може да предостави на бившия министър защита. Вместо това той го лишава от най-важната, есенциална характеристика на правото на защита, каквото е изслушването му от държавен орган, компетентен да защити нарушеното право. Така от пазител на Конституцията" КС става неин рушител.
Този извод кореспондира с чл.13 от КЗПЧОС, според който: "Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."
Освен в чл.32 от Конституцията правото на личен живот, включващо честта, достойнството, доброто име, е защитено и от чл.8 от КЗПЧОС. Следователно, както чл.56 от Конституцията гарантира защита срещу всяко нарушение на това право, така чл.13 от КЗПЧОС изисква "ефикасно вътрешноправно средство" за защита на "доброто име". Отказвайки да изслуша или да приеме писмено мнение на Петков, КС със замах едновременно го лишава от конституционното право на защита и от правото на "ефикасно средство" по Конвенцията. Тъй като според чл.5, ал.2 и ал.4 от Основния закон, КЗПЧОС е пряко приложима част от националното право, нарушавайки чл.13 от Конвенцията с лишаването на Петков от всякаква защита, КС нарушава пряко чл.56 и индиректно чл.5, ал.4 от Конституцията.
Този смущаващ подход на КС, който за пореден път, след делата за гражданството на Жорж Ганчев и на Георги Пирински, изглежда впрегнат за разчистване на политически сметки, резонно може да доведе до осъждане на България в Страсбург за нарушения на чл.8 и чл.13 от Конвенцията. За съжаление и това не би било прецедент. Нееднократно решения на КС са били в драматична колизия с правни стандарти на Европейския съд по правата на човека са провокирали конфузни осъждания на държавата.
Заключение
Преди време професор по право от северноевропейска държава, разбирайки, че нашият КС не разглежда индивидуални жалби за нарушени права и свободи, ме попита: "За какво ви е тогава Конституционен съд?" Сега аз бих попитал дали КС пази или гази Конституцията.
11 коментара
Не разбирам кой е Киро, че му се обръща такова внимание. Поредният измамник, пионка на чужди сили, която ще се инсталира да свърши бързо някаква работа за тях и после на бунището на историята. Киро вече става зависим от тези, които в момента го измъкват от наказатено производство и присъда. Ако наиститна имаше правораздаване в България до сега Киро ви да е е осъден за подписване на невярна декларация!
Глупости. Опитвате се да оправдаете един измамник, напълно съзнателно подписал декларация с невярно съдържание.
Мафията мобилизира всичките си сили, включително и Дебелян отново (!), срещу промяната, само че ледът се пука!
Странно е, как с огромна настървеност се коментира конституционния казус и добре или лоша била конституцията, а никой не пише за това, дали КП е подал декларация с невярно съдържание, РР, дори в първия момент да не е обърнал внимание, след като стана публичен казус, го прикри и за капак, поиска от КС да спре делото, защото качеството на КП вече не е същото.
Т.е. правилата, като такива са нарушени, но никой не пише статии за това, а дали, защо и как трябва да се променят те, това е друга тема. Всъщност РР от три години поне, твърди че бил готов с проект за промени в Конституция, но явно продължава да е много таен, за да не го показва.
Работата на един адвокат от А лигата (какъвто е адв. Екимджиев) е да размармалочи казуса, като отвлече вниманието на съдиите към всичко друго, само не и към подсъдното престъпление на клиента му.
И в този смисъл фактът, че Капитал всеки ден дават трибуна на уважавания адвокат, говори, че Киро е с двата крака.
И няма никакво значение дали законът, не допускащ двойно гражданство е Средновековен, неадекватен, антиевропейски и т.н., каквито констатации прави Екимджиев. Нито колко дървена е Конституцията ни.
И дд попитам: може ли персона с двойно гражданство да стане министър в САЩ? А в Германия? Във Франция, Испания, Гърция?
Не, не може.
А там търси ли се наказателна отговорност на лице, което за да заеме такъв пост, е подало декларация с неверно съдържание?
Ами търси се. Дори такива лица повличат и оставката на правителството, в което са се намърдали.
Юридически казусът с Киро е толкова елементарен, че всякакви увъртания около него крещят за зависимостите, с които той и дружината му са натоварени.
От кого?
От тези, които се хвърлят на амбразурата да го бранят - олигархичният кръг Капитал.
P.S. Дали пък БГ журналистиката непременно трябва да бъде с памперсите на олигархичен кръг - я на Пееф, я на Прокопи? Да, това, което е в памперсите топли.
Ама страхотно мирише, бе...
P.S.2
А ето и "противоконституционните" мотиви, с които КС е отказал изслушване на Киро:
"...По отношение на искането на Кирил Петков Петков да бъде призован и изслушан в рамките на конституционното производство като заинтересована страна и за предоставяне на възможност за представяне на писмено становище по делото, Конституционният съд намира следното:
Законът за Конституционен съд допуска възможност за конституиране като заинтересована страна само на изрично посочени лица: на действащ народен представител в хипотезата на чл. 26, на действащ конституционен съдия в случая на чл. 25, ал. 2, както и на действащ президент и вицепрезидент в случая на чл. 23, ал. 4, изречение второ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗКС заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересовани институции и лица с изключения на посочените. В случая, отчитайки характера на производството по чл. 149, ал. 1, т. 2, за разлика от това по чл. 72, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията, решението на съда по настоящото дело няма да се отрази на актуалния статус на Кирил Петков Петков предвид обстоятелството, че към настоящия момент той не притежава длъжностно или служебно качество, произтичащо от частично оспорения указ на президента на Република България.
Предвид тези съображения искането на Кирил Петков Петков се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като на това основание се явяват недопустими и останалите му искания за допълнителни процесуални действия за събиране на други доказателства..."
Тая Конституция за нищо я немат обявилите се за десни! И Марето Моасе, кандидатката за вице на Лозан Панов, и тя не отговаря на изискванията на Конституцията, защото в последните 5 г не е живяла в България.
Я Екимджиев да побъбри и по този казус.
До коментар [#] от "3":
Като видях снимките на Христо Иванов. Иво Мирчев, както и последните снимки на Пеевски вече не съм сигурен кого имате предвид като казвате “Дебелян”
Екимджиев си плюе на реномете като се опитва да вади от 10 кладенеца вода за да спаси задника на Кирето
Не че съм изненадан - очаквах, че ще мери с друг аршин като става дума за “прогресивните сили”
До коментар [#] от "":
Необходими са 183 последователни дни в 12 последователни месеца, за да се счита, че имаш постоянно местожителство в БГ. Тя ги има. Второ, до такива като теб, тук въпросът не е нарушил ли е Петков някакъв закон, а правото на всеки да се защити, което е гарантирано от няколко закона. Виновен или невинен, ВСЕКИ има едно и също право на защита, в цивилизованите страни му викат "due process". Екемджиев е прав, КС нарушава Конституцията.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.