Право

Страсбург: Спецсъдилищата са държали Миню Стайков в ареста без сериозни аргументи

Бизнесменът осъди държаватa в ЕСПЧ заради продължителното му задържане, допуснато с неясни и противоречви мотиви по много решения на съда

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Бизнесменът Миню Стайков осъди България в Страсбург заради продължителен и необоснован арест в продължение на близо две години и половина. Делото му беше гледано с приоритет от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) предвид драстичните факти по казуса. Според съда българските власти са виновни за нарушаване в няколко аспекта на правото на свобода и сигурност на Стайков, което включва правото на всеки арестуван да бъде изправен пред независим съд в разумен срок и да оспори задържането си, а ако то е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното му освобождаване. (Решението на ЕСПЧ по делото STAYKOV c. BULGARIE вижте тук.)

Като присъда за спецправосъдието

В решението си ЕСПЧ е направил подробен анализ на нарушенията по казуса със задържането на Стайков, което всъщност е единственият предмет на делото, без да се взема отношение по същината на обвинението срещу него. Основните нарушения, които ЕСПЧ откроява в този случай, са прекомерната продължителност на задържането и липсата на ясни и последователни мотиви на съда, с които той потвърждава оставането на Стайков зад решетките.

Решението на ЕСПЧ е изключително любопитно в контекста на повдигнатия дебат за закриване на спецправосъдието и искането за анализ за работата на спецсъдилищата и спецпрокуратурите до момента, който ВСС отказа.

Делото е образувано по жалба на Стайков срещу задържането му в следствения арест в контекста на две образувани наказателни производства срещу него. Първоначално той беше задържан на 6 септември 2018 г. по обвинение за организиране на престъпна група за пране на пари. По-късно, на 7 май 2019 г., съдът постанови ново задържане на основание на второ наказателно преследване за организирана престъпна група за извършване на множество престъпления - корупция, данъчни престъпления, документни измами с фондове на ЕС за земеделски субсидии и др. Чак на 1 февруари 2021 г. предварителният арест на Стайков е заменен с домашен арест. Междувременно името на Миню Стайков бе свързано с твърдения за насилие и тормоз в следствения арест, осъществено върху него с благословията на надзирателите. Това стана известно покрай разкритията на бизнесмена Светослав Илчовски пред парламентарната комисия за ревизия на действията на предишното управление. Според Илчовски кадри от малтретирането са гледани от телефон на парти с участието на премиера. Стайков отрече да е подлаган на насилие.

Две години, четири месеца и 20 дни в ареста

В решението си от днес ЕСПЧ отбелязва, че предмет на делото е продължителността на задържането от две години, четири месеца и двадесет и шест дни - от 6 септември 2018 г. до 1 февруари 2021 г., доколкото Стайков не е обжалвал периода на домашния арест, който също е вид лишаване от свобода. Подобна продължителност на задържането "може да предизвика сериозно безпокойство и трябва да изисква много солидна обосновка", се казва в решението на ЕСПЧ.

Стайков е задържан за класически случай на организирана престъпна дейност и първоначалното му задържане и удължаването му по време на предварителното разследване се основават на съответни и достатъчни основания. Това обаче не означава, че властите имат неограничени правомощия да продължат тази мярка. Напротив, "противно на твърдението на Апелативния специализиран наказателен съд (от лятото на 2020 г.) тези основания стават все по-малко релевантни с течение на времето", отбелязва ЕСПЧ.

Поне десет пъти след второто задържане през май 2019 г. Специализираният наказателен съд (СНС) и АСнС са се произнасяли по мярката за неотклонение на Стайков, освен произнасянията преди това, отчита ЕСПЧ. През този период те са сочили различни причини за задържането му, позовавайки се на различни рискове - понякога то е мотивирано с опасността Стайков да извърши нови престъпления, ако бъде пуснат от ареста, понякога - на опасения, че той ще оказва натиск върху свидетели, за да избегне правосъдието. Според ЕСПЧ това води до противоречия, неяснота и несъгласуваност на мотивите, като в едни решения съдиите се позовават на едни факти и мотиви, а в други - на други. През цялото това време АСНС аргументира опасността от извършване на нови престъпления само с тежестта на обвиненията, повдигнати по двете дела едновременно. Според ЕСПЧ няма никакви конкретни обстоятелства, обосноваващи продължаването на този риск, същевременно още през октомври 2019 г. съдът приема, че вече са разпитани достатъчно свидетели по делото и няма опасения от натиск върху тях. В следващите си решения обаче различни състави вземат отново противоречиви и неподкрепени с факти становища по тези въпроси. ЕСПЧ проследява доста подробно решенията през тези 2,5 години, като изтъква и трудната за поддържане теза, че в този период би могла да продължи да функционира сложната и многобройна организирана престъпна група, очертана в прокурорското обвинение, при положение че всичките ѝ членове са идентифицирани и разпитани. В нито един момент не е изследвана опасността Стайков да извърши престъпление в контекста на неговото здравословно състояние - няколко хронични заболявания, преди всичко претърпян исхемичен инсулт и сериозно намаляване на двигателните му способности.

Тези и много други неясноти и противоречие в актовете на съдилищата от различните инстанции през този период водят до заключението, че съдебните органи не са обосновали в достатъчна степен своите заключения за опасност Стайков да извърши нови престъпления или да упражни натиск върху свидетели, ако бъде освободен, като се мотивират преди всичко с тежестта на повдигнатите му обвинения. Тези съдилища са възприели "стереотипен подход", вместо да извършат задълбочен еволюиращ във времето анализ, коментира ЕСПЧ.

Без обезщетение за Стайков

ЕСПЧ обаче не му присъжда обезщетение за вреди поради това, че защитата на Стайков е пропуснала срока да представи валидно искане в рамките на делото. При това закъснялата претенция да се присъдят сумите, посочени в предложението за приятелско споразумение, което той е съобщил в рамките на извънсъдебната фаза на производството, е предявена, без да е придружена от искане за удължаване на срока по уважителни причини, каквато процедурна възможност съществува по делата в Страсбург. По тази причина съдът отказва да приеме искането за справедливо обезщетение като валидно направено. Накрая на този раздел, посветен на обезщетението, ЕСПЧ отбелязва: "Освен това, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, съдът не открива каквито и да било важни съображения, които да налагат справедливо обезщетение."