Ина Лулчева: В правовата държава прокуратурата не се бори за рейтинг

Презумпцията за невиновност и неотменно свързаното с нея право на справедлив процес е не просто конституционно закрепена, тя е базисен принцип във всички международни актове, гарантиращи основните права и свободи - Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека. За нарушаване на този принцип от представители на прокуратурата и другите власти България многократно е била осъждана от Съда в Страсбург именно заради рефлекса на властите у нас да използват наказателната репресия като политически аргумент. Лесно може да се прогнозира, че настоящата ситуация ще доведе до много нови дела в Страсбург. Това злепоставя държавата и неминуемо ще доведе до нейното осъждане и нови обезщетения за сметка на данъкоплатците.

В този смисъл какви са критериите за публичност, които трябва да спазва прокуратурата при обявяване на разследвания?

Поначало презумпцията за невиновност не забранява дефинитивно разпространяването на информация по водени наказателни дела, но не допуска публичните власти да представят обвиняемия/заподозрения като виновен преди влизането в сила на осъдителна присъда. Тази забрана се отнася до публични изявления на полицаи, следователи, прокурори, съдии, министри или други лица, заемащи държавна длъжност.

Особено важна в това отношение е Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Тя извежда правилото, че публичното разпространяване на материали от досъдебното производство не накърнява презумпцията за невиновност само ако то е необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване, или разпространението на материалите е от обществен интерес. Според §18 от Преамбюла на Директивата от интерес за наказателното разследване е показването на видеоматериал, за да се идентифицира предполагаемият извършител, а обществен интерес например съществува при необходимост да се информира населението за екологично престъпление с цел предпазване здравето и живота на хората. Директивата допуска и изнасяне на информация за "състоянието" на наказателното производство, за да се предотврати нарушение на обществения ред. Но и в тези случаи начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.

Медийната активност на прокуратурата по разпространяване на материали от водени досъдебни производства не отговаря на тези изисквания. Прокуратурата изтъква най-различни причини за това разгласяване, но нито една от тях не е сред предвидените в Директивата основания. През миналото лято например прокуратурата публикува материали от разследването за изтичане на данни от НАП, като обясни това с предстоящото разглеждане от Апелативния специализиран съд на протеста срещу отказа за задържане на един от обвиняемите. Другояче казано, оказва се натиск върху съда. По-късно бяха публикувани материали от същото производство, "за да се опровергае заявеното от защитниците", т.е. да се изнесе правният спор извън съда в медиите. Бяха разпространени и протоколи от разпити на свидетели, за да се установи, че са били рекетирани фирми, т.е., за да се убеди обществото, че обвиняемите са извършили престъпление. Всичко това е грубо нарушаване на принципа, че никой не може да бъде обявен за виновен преди постановяването на осъдителна присъда.

Един от най-драстичните случаи в това отношение е публикуването през януари т.г. на разговори на (цитирам): "лице, заемащо висша държавна длъжност - президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му". Информация за комуникации на президента беше разпространена и през юни. От една страна, разпространяването на информация, придобита със специални разузнавателни средства (СРС), извън целите на наказателното производство или за опазване на националната сигурност, е престъпление (чл. 145а НК). От друга страна, това накърнява презумпцията за невиновност, нарушава принципа за наказателна неотговорност на президента, злепоставя държавата и компрометира националната сигурност.

Оповестявайки доказателства, прокуратурата се позовава на чл. 198 НПК, който допуска разгласяването им с разрешение на наблюдаващия прокурор.

Това разрешение обаче може да се издава само при изчерпателно посочените в Директивата основания, прилагани обосновано и пропорционално. Освен това наблюдаващият прокурор не може "да разрешава" извършването на престъпления чрез незаконно разпространяване на информация, придобита чрез СРС. Наблюдаващият прокурор не може да дава разрешение за накърняване на конституционно защитената тайна на кореспонденцията чрез публикуването на телефонни разговори или електронни съобщения (включително на лица, които не са обвиняеми). Той е длъжен да съблюдава и конституционно гарантираната неприкосновеност на личния живот на гражданите.

Ако прокуратурата искаше да прилага закона, тя нямаше да допуска извършването на това престъпление, а ако такова престъпление бъде извършено, щеше да го разследва. Не съм оптимист обаче, че това ще се случи - от разгласяването на разговорите за "бебето от фризера" и до днес прокуратурата демонстрира, че законът не е задължителен за нея.

Какво е противодействието срещу това медийно правосъдие? Чуват се коментари, че независимо от мнението на юристите гражданството е склонно да одобрява този вид акции срещу "богатите и политиците", така че това вдига рейтинга на прокуратурата.

За мен те са проява на ниска култура и лош вкус. Снимките на богати къщи, скъпи дрехи, бижута или обзавеждане могат да предизвикат завист, дори омраза, но не установяват извършването на престъпление. Прокуратурата се опитва чрез тези неотносими или поне несъществени за наказателното производство картинки да насъска обществото срещу определени обвиняеми, за да отпадне интересът към конкретните обвинения срещу тях. А от конкретните обвинения най-често не се интересува и самата прокуратура - важното е да се упражни репресия и да се утвърди мантрата "ние се борим срещу олигарсите".

Що се отнася до "рейтинга" на прокуратурата, в нито една правова държава органите за законност не се борят за рейтинг. Разпространяването на пикантни или "тайни" факти, което естествено води до повече лайкове, не повишава качеството на прокурорската дейност. Всъщност забележително е, че почти по 100% от приключилите дела "от голям обществен интерес" присъдите са оправдателни. На практика това се случи например с делата, образувани по едно и също време срещу бившите министри и зам.-министри от Реформаторския блок във второто правителство на Борисов. Но и с много други обвинения.

В този контекст доколко е релевантно и легитимно искането на протестите за оставката на главния прокурор?

И правителството, и главният прокурор имат "право" да подадат оставка и са длъжни да го направят, когато бъдат лишени от общественото доверие.

Главният прокурор поощрява нарушенията на закона. Той се прави, че не съществуват сигналите за "Осемте джуджета", че не е чувал за фабрикуването на доказателства или за повдигането на явно несъстоятелни обвинения. Главният прокурор се появява по телевизията в ролята на шериф, дава интервюта преди и по време на полицейски акции, както и след тях, като с присъствието си и с всеотдайната си подкрепа на полицейските действия всъщност обезсмисля прокурорския надзор за законност върху тях.

Твърди, че оставката му се иска от лица, които били засегнати от действията на прокуратурата, че недоволни са само адвокатите и че щом хората не го харесват, значи прокуратурата си върши работата. Защо в другите европейски държави никой не иска оставката главните прокурори - те не си ли вършат работата? Нима хилядите млади хора, които протестират, са "клиенти" на прокуратурата? Защо прокуратурата не разследва случаите на полицейско насилие с настървението, с което "лови" например разговорите на президента?

Поведението на главния прокурор унижава прокурорите и следователите и е пречка за кариерно израстване на професионалистите сред тях. Те знаят, че за да се развиваш в кариерата, не е важно да спазваш закона, а да умееш правилно да насочиш мощта на наказателната репресия срещу конкретно лице.

Разследват се хора, а не престъпления. Поради това е възможно да се повдигне например обвинение за неправомерно предоставяне и придобиване на "тайна" информация за ситуацията в Либия, макар че тази информация се съдържа във вестниците, каквото е едно от обвиненията срещу президентски съветник. Възможно е също да обвиниш някого, че е хакнал пръскачките пред парламента, а после да получиш служебно поощрение. Без адекватна оценка остава и дейността на прокурори, които повдигат обвинения по множество дела, а впоследствие те приключват с оправдателни присъди "поради липса на престъпление". Наскоро излезе един анализ на Антикорупционния фонд, където имаше и констатацията, че от седем оправдателни присъди за корупционни престъпления по висшите етажи на властта през последните години пет са заради несъставомерност на деянието, т.е. извършеното не представлява престъпление.

Ако главният прокурор не подаде оставка, ВСС може да го освободи поради уронване престижа на съдебната власт предвид системното и упорито нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, защото със своето поведение той ежедневно нарушава изискванията за безпристрастност, справедливост, почтеност и благоприличие.

Последните събития все по-ясно потвърждават правилността на тезата за безконтролната българска прокуратура, която произволно образува досъдебни производства, но и отказва разследване по явни данни за престъпления. Само оставката на Гешев ще реши ли този проблем?

Разбира се, че само оставката на Гешев няма да реши проблема за модела на прокуратурата. Но без оставка на Гешев не може дори да започне решаването на този проблем, защото Гешев е естествен продукт на този модел и най-горещ негов поддръжник.

Необходима е сериозна реформа на съдебната система, която може да се извърши и от обикновено Народно събрание. Трябва да се въведат сериозни гаранции за независим съд и за отчетност на прокуратурата. И да се разсее митът, че отчетността ще накърни "независимостта" на прокуратурата. През последните 30 години прокуратурата доказа, че е зависима, но не може да ѝ се търси отговорност, защото е безконтролна.

Политическата ангажираност на прокуратурата е очевидна. Двойният стандарт - също. Как иначе да оценим обстоятелството, че се игнорират данните, които изнася Васил Божков, с обяснението, че той е обвиняем, а въз основа на обяснения на други обвиняеми (които според разпространената информация са и подсъдими по обвинение за наркотрафик) се задържат високопоставени служители на МВР?

Не сочи ли на политическа ангажираност обстоятелството, че прокуратурата не разпространява информация за проведени разпити на представители на властта (например на министър-председателя), а широко оповестява разпити на обикновени граждани? Защо прокуратурата смята, че мирните протести срещу правителството и главния прокурор представляват държавна измяна? Примерите са много.

Наскоро се появиха за пореден път коментари, че специализираният съд все повече се превръща в извънреден съд. Вие какво мислите?

Конституционният съд прие, че специализираният съд не е "извънреден", защото компетентността му е определена по предмет - главно престъпления, свързани с организираните престъпни групи. Беше преценено, че е оправдано тези дела да се концентрират в този съд, защото съдържат определена специфика. После към предметната компетентност се добавиха и делата срещу депутати, министри, директори на агенции, кметове, областни управители, магистрати и прочие, т.е. освен компетентността по предмет се добави компетентност и с оглед субекта. Наскоро законът възложи на специализирания наказателен съд и налагането на запори по сигнали на ДАНС - нещо, което е извън сферата на наказателния процес. Това "развитие" на компетентността на специализирания съд според мен го превръща в извънреден, дори и в контекста на мотивите на Конституционния съд, защото тя излезе далеч извън предметната.

Същевременно след близо осем години работа на специализирания съд по-голямата част подсъдимите бяха оправдани по обвинението за участие в организирани престъпни групи и ако изобщо са осъдени, то е за други престъпления, които по правило са извън компетентността на специализираното правосъдие. Това означава, че специализираната прокуратура без законово основание "изземва" компетентността на съответните районни и окръжни прокуратури, нарушавайки правото на обвиняемите делото им да се разгледа от съда, който е определен в закона за съответното престъпление.

През миналата година специализираната прокуратура дори образува дело по чл. 169г НК (престъпление срещу избирателното право), което е извън компетентността на специализираното правораздаване. Така специализираният съд се превръща в извънреден не само поради законово определената му компетентност, но и поради действията на специализираната прокуратура, която внася за разглеждане в този съд дела, подсъдни на редовните съдилища.

При създаването на специализирания съд тогавашният председател на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска писа, че се създава съд за делата, които властта иска да спечели на всяка цена. Парадоксално е, че въпреки натиска това засега не се случва, но усилията продължават.

Обратима ли е тази тенденция за разрушаване на съдебната система и превръщането на прокуратурата в явен политически играч?

Убедена съм, че всяка тенденция е обратима. Убедена съм, че много прокурори и следователи не харесват системата, в която работят. Идеите за истинска реформа трябва да дойдат от почтените професионалисти в съдебната система. Назряха и политически условия за реформа, защото хората показаха, че не вярват на шумните акции, на публичните арести и демонстрациите на груба сила. Показаха нетърпимост към демагогията и политиканстването, към липсата на законност и справедливост.

Интервюто взе Мирела Веселинова