Законопроект: Как България да изпълнява международните санкции

Така законът ще се прилага за:

• международните ограничителни мерки, приети с резолюции на Съвета за сигурност на ООН;
• правни актове на ЕС (решения, регламенти, общи позиции и други правни инструменти, с които се налагат ограничения);
• правни актове, приети в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други международни организации, които са задължителни за България по силата на международен договор.

По принцип актовете, с които такива санкции се налагат, са задължителни за държавата и без приемането на такъв закон, но у нас няма уредена процедура кой орган, кога, при какви условия осъществява необходимите действия по тези документи и съответно каква отговорност следва да се носи за неизпълнение, как се реализират тези мерки и т.н.

"Тази законодателна инициатива е силно закъсняла, особено с оглед продължаващата война на Русия в Украйна. Международни санкционни мерки в този смисъл са налице от 2014 г. като в отговор на неспиращата агресия на Русия се приемат нови и нови ограничителни мерки", се казва в мотивите на законопроекта и се подчертава, че България трябва да приеме този закон, ако има претенции, че изпълнява международните санкции.

Още повече че в средата на март Европейският парламент одобри с огромно мнозинство законопроект, който предвижда нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС да се наказва със затвор до пет години. Избягването на европейските санкции ще се възприема като престъпление във всяка от страните в ЕС. Държавите членки ще имат една година за въвеждането на това във вътрешното си право.

В този контекст "евроатлантическото мнозинство" в парламента няма сериозни основания да откаже да придвижи законопроекта на Надежда Йорданова и групата депутати, но в момента поведението на народното представителство е доминирано изцяло от предизборната кампания.

Проектът

Законът урежда реда и условията за участието на България в процеса на приемане на международни санкции, реда за прилагането им на територията на България, както и за издаване на разрешение за освобождаване от действието на ограничителните мерки. Законът обаче няма да се прилага за мерките, които са в обхвата на законите срещу финансирането на тероризма и за изпирането на пари. Изрично в заглавието на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, се добавя "по отношение на нефт и нефтопродукти", т.е. той ще се прилага само в този периметър.

Проектът предвижда създаването Междуведомствен съвет по прилагане на международните ограничителни мерки към Министерския съвет. Той ще осъществява координацията между ангажираните органи по прилагане на санкциите, ще осъществява общо методическо ръководство, ще решава въпроси по обхвата, съдържанието или действието на ограничителните мерки и т.н. Председател на Междуведомствения съвет да е вицепремиер, определен от МС, а зам.-председател - министърът на вътрешните работи или оправомощен от него заместник.

Проектът предлага дълъг списък от 18 институции, които ще са ангажирани с прилагането на международни ограничителни мерки, според естеството на съответната санкция. Така например финансовият министър ще отговаря за контрола по прилагане на финансовите и икономически мерки, външният министър - за отказа на издаване на визи, търговската дейност и придобиването на имоти от чужда държава или орган на местно самоуправление на територията на България, вътрешният министър - за предотвратяване на влизането в страната на санкционирани лица или транзитното им преминаване, икономическият министър - за външноикономическите и външнотърговските ограничения, забраните за внос и износ, министърът на правосъдието и Агенцията по вписванията - за придобиването на собственост от чуждестранни лица, търговски дружества, върху които те упражняват контрол, придобиване на недвижими имоти, сделки на управление и разпореждане с тях и т.н. Най-накрая в списъка са Съветът за електронни медии (СЕМ), който ще прилага ограниченията в областта на медийните услуги и услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, и Комисията за регулиране на съобщенията - за ограниченията в електронните съобщения.

Проектът предвижда, че когато при прилагане на международни санкции се установят финансови средства и други финансови активи и икономически ресурси, върху тях се налага запор, съответно възбрана, по искане на компетентния в случая орган или на Междуведомствения съвет. Тези обезпечителни мерки се налагат от публичния изпълнител по реда на ДОПК, а обжалването им не спира изпълнението.

Koгато ycтановените активи и ресурси принадлежат на юридически лица, чиито контролиращи лица са санкционирани по силата на международни ограничителни мерки, министърът на финансите по предложение на Междуведомствения съвет назначава особен търговски управител, който се вписва в партидата на лицето в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Особеният търговски управител поема оперативното управление и предприема действия за запазване на имуществото с грижата на добър търговец.

Предлагат се и високи глоби за неизпълнение на задълженията по привеждане на санкциите в изпълнение.