Лотарията в България - рядък случай на нерегулиран частен бизнес

- дали и какви форми на реклама трябва да бъдат допустими;

- дали е редно той да бъде толкова достъпен, включително и за подрастващите

- кое е разумното и справедливо облагане на този бизнес;

- и не на последно място - дали покрай законния хазарт не се извършват множество закононарушения и престъпления.

Когато се разглежда хазартният бизнес, на първо място, трябва да се направи ясно разграничение на различните видове игри, както и да се проучи опитът в другите развити пазарни и демократични държави. Съществуват няколко основни вида хазарт - томболи и лотарии, залагания на случайни събития (в т.ч. и всички видове игри, предлагани в казина и игрални зали), залагания за спортни резултати. И докато при залаганията на случайни събития и спортни резултати печалбата, оставаща при организатора, е сравнително ниска (в някои случаи и под 10% от приходите), то при лотариите тя може да достигне до 50% от стойността на направените залози.

Поради тази причина навсякъде в развитите държави печалбите от организирането на лотариите се използват изцяло за обществени функции - от директно постъпване в държавните бюджети, през финансиране на образованието, до най-различни форми на публични фондове, които финансират социални проекти.

България е един от изключително редките случаи, когато е допуснато лотариите да бъдат на практика нерегулиран частен бизнес. Дори сме отишли още по-надалеч - частните организатори работят при много по-благоприятни условия, отколкото държавният Български спортен тотализатор. Те заплащат много по-ниска такса, нямат ограничения върху средствата, които да отделят за разходи (в т.ч. и за реклама), не са ограничени от изискванията на Закона за обществените поръчки и не са задължени да превеждат цялата си печалба към Министерството на младежта и спорта. И всичко това довежда до абсурдната ситуация държавният организатор, който има около една четвърт от приходите на частния, да плаща към държавния бюджет почти същите по размер данъци, такси и отчисления.

Каква е ситуацията в другите държави. В САЩ организирането на лотарии е изцяло в правомощията на отделните щати и постъпленията от тях се използват по преценка на съответното правителство, като на повечето места се използват за финансиране на образованието. Във Великобритания държавата е предоставила правата за организиране на лотариите на частен оператор, но той разполага само с 5% от постъпленията от залози, допълнително има 5% за разпространителите, а останалите средства се разпределят - 50% за печалби, 12% данък и 28% за специален фонд, който финансира социални проекти. В Испания, Германия и Франция лотариите са изключително право на държавата. В много от тези страни до средата на ХХ век дори е имало забрана за лотарийни игри, а после са разрешени, за да може те да набират допълнителни средства, без да увеличават данъците.

И какво прави нашата държава в тази сфера. На първо място, приема изключително либерален закон за хазарта. Закон, който преди редакциите му в края на 2013 г. дори изключва лотариите от данъчно облагане. Който след това чрез много неясни текстове, даващи възможност за облагане само на разликата между залозите и изплатените печалби, а не на брутните приходи. Благодарение на тези неясни текстове частните организатори на лотарийни игри предлагат Общи условия, в които напълно в разрез с фактическата си дейност твърдят, че събират такси за участие в играта в размер на определен процент от цената на билета за всяка игра. Държавната комисия по хазарта услужливо приема тези правила, без да поиска корекцията на този текст и впоследствие събира държавната такса по много по-неблагоприятния за държавния бюджет вариант. Разбира се, и Министерството на финансите, и ДАНС повече от 5 години не забелязват този странен пропуск.

Никоя от контролните институции в държавата не реагира и на факта, че същите организатори ежегодно подават финансови отчети, които са напълно нечетливи и не дават възможност за оценка на реалните им приходи, на платените от тях данъци и на всеки друг аспект от дейността им. Това или е показател за пълна липса на контрол от страна на държавата върху този толкова рисков сектор, или още по-лошо - директен сигнал за корупция в институциите, призвани да охраняват правото и реда в държавата. И единствено започналата война между двама от ключовите играчи в хазартния сектор не позволи на държавните органи да продължават да си затварят очите за сериозното ощетяване на бюджета. Ключов въпрос остава дали за пореден път ще изгорят определени служители от ниските нива или ще се достигне до корена на проблема, който е на най-високите етажи на държавното управление.

Същият закон въвежда и много неясно дефинираното определение за "директна реклама", което дава възможност една част от генерираните огромни печалби да се използва за сериозни рекламни бюджети. Така се постигат две ключови цели:

- хората се подтикват да влагат все повече и повече средства в лотарийните игри;

- осигурява се медиен комфорт на хазартните босове, така че никоя телевизия да не дава гласност за това безконтролно разрастване на заразата.

Не случайно след приемането на закона актовете за недопустима реклама са изключение. А дори и при фрапиращото нарушение с рекламата за играта "Шоколад" с участието на отбора по гимнастика в крайна сметка съдът потвърди само актовете срещу излъчващите я телевизии, но не и този срещу организатора на играта и поръчител на рекламата - с мотива, че не е доказано какъв точно клип е поръчал, както и кога и къде точно е извършил нарушението.

Ключовият играч в този сектор - Васил Божков, сега се опитва да се изкара жертва и да налага тезата, че по-високи такси и по-стриктни ограничения върху игрите или евентуална забрана на частните лотарии ще доведат до намаление на приходите в бюджета. Какво обаче би се случило?

Наистина е вероятно след въвеждане на подобни ограничения сериозно да намалеят оборотите на лотариите. Част от средствата обаче ще се насочат към държавната лотария, където всичките печалби се връщат в държавния бюджет. Останалата част от средствата на българите ще се пренасочат към потребление на реални стоки и услуги (в т.ч. и на акцизни), които са с много по-високо данъчно облагане от хазарта. И съответно ще донесат по-високи сумарни приходи в бюджета, както и повече ползи за населението, в т.ч. и за дребния бизнес.

Законопроектът, внесен от Валери Симеонов, има много недостатъци. На първо място, на него му липсва цялостност. Той се опитва да реши само един конкретен проблем, и то го прави по начин, който само ще породи нови проблеми, в т.ч. и множество съдебни и арбитражни дела. Изцяло липсват текстове, които да регламентират по-добре ограниченията върху рекламите. Няма и предложения за промяна на неясните текстове за изчислението на таксите за хазарта.

Законопроектът на Министерство на финансите, особено след премахването на първоначално предложения вариант за облагане на лотариите върху брутната печалба на организатора, а не на всички приходи, е стъпка в правилната посока. В него обаче също липсват важни текстове и има нужда от прецизиране на други. Има един месец, през който всеки да прави предложения за промени и това е идеална възможност за провеждане на сериозна дискусия за проблемите в хазарта по-доброто регулиране на този сектор.

От "Демократична България" още през април 2018 г. предложихме законопроект, който да запълни много от празнотите в действащия закон. Тогава дори и ние не бяхме напълно наясно какви огромни средства се отклоняват и не бяхме предложили промяна в ставките на държавните такси. Сега в рамките на обществените обсъждания наново ще дадем своите предложения, а именно:

• по-строги правила за допустимите обявявания за хазартните игри
• продажба на лотарийни билети само в специализирани пунктове
• по-високи вноски за социална отговорност обвързани с оборотите на организаторите
• по-високи санкции при нарушение на правилата за обявяване на игрите, обвързани с оборотите на нарушителите
• административни и наказателни санкции при продажба на билети на непълнолетни
• гарантиране на прозрачността на дейността на организаторите на хазартни игри, в т.ч. и задължително обявяване на процентът на разпределяните печалби и начините на изплащане на големите печалби

Всички наши предложения стъпват върху разбирането ни за свободна частна инициатива, но при равнопоставеност на всички конкуриращи се субекти и при реално изпълнение на контролните функции на държавните органи. Също така те са резултат от нашата дълбока вяра, че успехът се постига с работа и самоусъвършенстване, а не е плод на красиви илюзии за огромни печалби от търкане на талончета.