Хазартът остана без господар

Във вторник Божков получи нови обвинения - за убийства, изнасилвания, рекет и отново като ръководител на организирана престъпна група, която действа от 2012 г. МВР дори отвори телефонна линия за пострадали от дейността на бизнесмена, като гарантира анонимността на свидетелите, а номерата бяха изписани на екрана на БНТ. Това се случи отново след публични изказвания на един от съдружниците му в "Еврофутбол" - Цветомир Найденов.

С добавените обвинения прокуратурата позиционира Божков в полето на криминалния сектор и това коренно променя общественото усещане. Досега т.нар. олигарси бяха обвинявани предимно във финансови измами, които не са много ясни на масовата публика, но свързването му с убийства и изнасилвания значително принизява Божков до криминален престъпник или мутра. Нещо, от което самият той винаги се е обиждал.

Активността на прокуратурата в този сюжет обаче не се ограничи само до собственика на "Нове холдинг" и част от съдружниците му. Миналия уикенд беше задържан и тогава все още действащият председател на Комисията по хазарта Александър Георгиев. По-късно той беше освободен под гаранция, а говорителят на главния прокурор обясни, че е направил самопризнания, че "е покровителствал бизнеса на Васил Божков". Това е вторият обвиняем шеф на комисията по хазарта след Огнемир Митев, като от заемалите този пост в последните пет години засега в прокуратурата не е викана публично само Мария Филипова, която преди година беше избрана за член на Комисията по финансов надзор.

Вследствие на тези обвинения в началото на седмицата беше сменен целият състав на Комисията по хазарта, а финансовият министър (който назначава председателя) обяви, че ще предложи структурни промени в законите и наредбите, които определят работата й, така че да е по-ясно кой носи отговорност.

Едновременно с това парламентът вече прие промени в Закона за хазарта, с които държавният тотализатор става монополист на пазара на моментна лотария.

До момента обаче всички действия на управляващите изглеждат по-скоро като повърхностни опити да се отиграе ситуацията така, че да се демонстрират някакви бързи действия и да се скрие отговорността за десетилетия, в които държавата беше изпуснала хазарта.

Малко по-долу ще видите по-големите въпроси (и възможните им отговори) за този сектор. До момента те не се обсъждат толкова сериозно на държавно ниво, но без тях, всякакви действия биха били само панически отговор на избухналата внезапно криза:

Как точно държавата ще регулира хазартния сектор оттук нататък?

Това е един от ключовите въпроси в целия сюжет покрай Васил Божков, защото от действията на държавата (или липсата им) ще стане ясно дали тя е отстранила най-големия играч в хазарта само от принципни съображения, или зад масираната атака на няколко държавни институции стои и желанието за пренареждане на силните в този бизнес.

До момента управляващите не са излезли с ясна позиция каква ще е политиката им спрямо хазарта оттук нататък. Като начало - ако съдим по казуса с лотариите, дори информация колко е голям този сектор, т.е. дали хазартът започва да придобива заплашителни за едно общество размери, няма. Където има финансови отчети на компаниите, те са с непълни данни, някои от международните букмейкъри също не публикуват информация за българския пазар. На теория държавният регулатор в лицето на комисията по хазарта би трябвало да има пълната картина, но ако досега тя си е затваряла очите, то нищо не гарантира и в бъдеще, че няма да има опити за избягване на плащане на държавни такси. Затова добра стъпка ще е държавата да изиска от всички компании с лиценз за хазартна дейност да публикуват числа за получени залози и изплатени печалби и да ги огласи публично.

По-дългосрочно обаче държавата трябва да ползва числата и да реши иска ли да продължи това хазартно опиянение, или да го ограничи. Защото то не е само при търкането на талончета - броят на игралните зали също расте. "Клиентелата на тези игрални зали отново са хора с ниски доходи - строителни работници, шофьори, охранители и др. Точно при този тип хазарт се установяват и тежките форми на хазартна зависимост, които изключително трудно се лекуват. Възможното решение на този проблем е отдавна измислено. Например в САЩ има въведени ограничени зони, където са разрешени игралните зали - щата Невада, Атлантик сити и някои индиански резервати. В Китай такъв район с особен статут е Макао", посочи преди време Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Към момента се действа на парче, ако се съди по законопроектите на лидера на НФСБ Валери Симеонов и на Министерството на финансите. Първият вече мина в парламента и предвижда лотарии с талончета да може да организира само държавният тотализатор. Обсъжданията обаче не бяха подплатени с някакъв анализ, който да показва къде е проблемът, какви са социалните и икономическите му измерения, дали това е най-добрият начин за решаването му. Обясненията на управляващи и вносител засега са в посока "нека тези милиони да отиват за спорт и да се спре "ограбването" на хората". А по-добра аргументация е нужна, най-малкото за да разсее подозренията, че акцията срещу Божков е с цел отнемане на бизнес за милиарди в полза на някой друг, по-близък до властта.

Втората законодателна инициатива е на ведомството на Владислав Горанов. Целта й е от колективен орган на управление Държавната комисия по хазарта да стане едноличен, който е на пряко подчинение на финансовия министър с мотив да е ясно кой носи отговорност персонално, както и по-голяма оперативност при вземане на решения. В момента всички решения на комисията се гласуват от петчленна комисия, в която влизат шефът на регулатора (назначаван от министъра на финансите), както и по един представител на НАП, ДАНС, Министерството на икономиката и Министерството на правосъдието. С преформатирането на ресорния регулатор обаче той трябва да стане и много по-прозрачен, за да няма съмнения, че контролът над този сектор удобно се заключва в едно ведомство и ще зависи от волята на този, който е министър на финансите в дадения момент. Като начало - освен информация на сайта за взети решения и издадени лицензи са нужни по-регулярни (например на тримесечие и по сегменти) отчети за събрани приходи от такси по Закона за хазарта. В момента няма и публичен общ регистър на издадените хазартни лицензи, каквато е практиката в ЕС, а единствено един pdf - файл с информация за организаторите на онлайн хазарт.

Извън това - не е ясно какво се случва с хазартните компании, в които Божков е акционер и които в момента според някои източници са с блокирани сметки. Те работят в няколко сегмента на пазара - освен за моментна лотария имат лицензи и за онлайн казина, спортни залагания и т.н. Ако държавата им отнеме лицензите или сметките им продължат да са блокирани за дълъг период от време, на практика с помощта на властите този бизнес ще бъде затворен, а печеливши ще са останалите играчи на пазара - основно компаниите с лицензи за онлайн хазарт като чуждите Bet365, Bwin и Pokerstars, както и българските Efbet на братя Найденови, Уин Бет на Валтер Папазки и Palmsbet на Мило Борисов. В интервю за "Капитал" от януари Боян и Цветомир Найденови заявиха, че нямат интерес да правят лотария, но пък искат да направят офлайн букмейкър. Ако получат лиценз, на практика тази компания ще е директен конкурент на монополиста в тази област "Еврофутбол". Т.е. рискът в крайна сметка е да се получи едно пренареждане на пазара без достатъчна гаранция, че новите, по-силни играчи няма да продължат да работят по порочния модел на Божков.

Защо е възможна рекламата на хазарт и защо сега никой не предлага да се ограничи?

Фотограф : Надежда Чипева

Лотарийните игри придобиха огромна популярност благодарение на два фактора - агресивна телевизионна реклама и достъпност. Сега Валери Симеонов предложи продажбата на талончета за търкане да се ограничи до обекти, които са получили лиценз от хазартния регулатор. Парламентът обаче прие неяснен текст, който отваря врата за широко тълкуване - т.е. талони ще се продават като досега, но просто на места с табелка "лотариен пункт". За забрана на непряката реклама вече не говори и промотирането на лесното забогатяване чрез търкане на талончета през националния ефир очевидно ще продължи, макар и билетите да минат към държавното тото.

Но това не е единственият проблем - отворете няколко сайта за спортни новини, а и не само, и оттам ще ви изскочат поне два банера или лога към някой от онлайн сайтовете за залагания. А по закон и в момента пряката реклама на хазарт е забранена, но явно държавната комисия по хазарта не контролира изпълнението му.

На хазартните компании им е разрешено да са спонсори на спортни, културни или образователни и социални мероприятия. Този текст в Закона за хазарта се появява през 2012 г. по времето на първото правителство на Борисов с идея, че бетинг компаниите са едни от основните спонсори на футболните отбори в много европейски държави. Освен това законът допуска обявяване на резултати от игри и тегления на тиражи на живо с идеи да няма измами (например при тиражите на тотото), но именно от тази вратичка години наред се възползват частните лотарии и излъчват телевизионни репортажи с печелившите и спечелените от тях суми. Тази врата в закона е отворена още преди да се появят игрите с търкане на талончета, но и след като се разбра, че благодарение на нея лотариите са толкова популярни, управляващите не посмяха да я затворят. Преди две години Валери Симеонов предложи забрана на каквато и да е реклама на хазарта, но тогава ГЕРБ се въздържа да го подкрепи и темата замря.

Нежеланието да се пипат текстовете, свързани с рекламата на хазарт, си има скрита причина - много медии и спортни отбори разчитат на финансиране от хазартните компании - дали през спонсорство или през договори за макретинг и реклама.

Най-големият получател на средства от "Национална лотария" е "Нова телевизия". По информация на "Капитал" става въпрос за суми от порядъка на около 20 млн. лв. годишно. Дори и след като беше решено лотариите да бъдат дадени на държавния тотализатор, нищо не пречи той да продължи договора с телевизията под предлог "да има повече пари за българския спорт".

Годишният доклад на УЕФА за развитието на европейския футбол за финансовата 2017 г. пък разкрива друга любопитна подробност - най-висока концентрация на спонсори от хазарта е в България. Според анализа в Първа лига десет от 14-те клуба са били спонсорирани от компании за хазарт или спортни залози.

Генерален спонсор на първенството в момента е Efbet на семейство Найденови, като те твърдят, че дават около 20 млн. лв. за спорт на година. Efbet е и генерален спонсор на "Лудогорец" на братя Домусчиеви, "Национална лотария" пък е генерален спонсор на "Левски" и т.н.

Колко годишно харчат българите за хазарт и какъв е делът на бизнеса на Божков?

След като тази седмица две от дружествата, контролирани от Божков - "Ню геймс" и "Национална лотария", публикуваха отчетите си с "цел пълна прозрачност и избягване на допълнителни внушения за прикриване на информация", стана ясно, че хазартният сектор е много по-голям, отколкото се смяташе до момента. И няма да е пресилено, ако се каже, че годишно приходите от направени залози в страната са около 4-5 млрд. лв. (или поне 4% от БВП) общо от лотария, тото, лото, залагания върху спортни събития, казина. Това е повече от бюджета на здравната каса и от пазара на цигари в страната.

Сметката за хазарта е приблизителна - част от компаниите имат в отчетите си информация за приходи от залози, други само - показателя GGR (Gross Gaming Revenue), което е разликата между събрани залози и изплатени печалби. Някои от онлайн компаниите са част от големи международни групи и не публикуват отделни данни за пазара си в България. От публичния отчет на GVC Group за 2018 г., които имат лиценз за онлайн казино и спортни залози в страната през Bwin и Pokerstars например, става ясно, че оценяват GGR за българския си пазар на 77 млн. паунда. За сравнение - румънският им пазар е в размер на 84 млн. паунда приходи от залози минус изплатени печалби при в пъти по-голямо население.

Доскоро пък хазартните компании от орбитата на Божков публикуваха в търговския регистър отчети, които бяха със заличени числа. Сега става ясно, че само за 2018 г. общо събраните залози от четирите големи дружества на Божков - "Еврофутбол" (спортни залози), "Евробет" (числови игри и онлайн залози), "Национална лотария" (онлайн залози и казино) и "Ню геймс" (лотария с талончета) са общо за почти 2.2 млрд. лв., а нетната печалба - едва 146 млн. лв.

Какво е получил Васил Божков от държавата през годините и при кое управление?

30 години хазартният сектор имаше един господар, но Божков не беше активен само там. Общият знаменател на бизнес и колекционерските му начинания е, че е бил недосегаем за властта, дори често под протекция. А в много от случаите е търсен вид монопол, подсигуряван от държавата. Ето и областите и някои примери:

- Хазарт

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Една от първите хазартни компании с лиценз в България е Ай Джи Ем, в която собственици са Васил Божков, Илия Павлов и Младен Михалев-Маджо и отваря казина. Регистрирана е в далечната 1993 г. Няколко години по-късно медиите открито пишат за съмнения за корупция при издаването на лицензи за откриване на игрални зали. А за преливането на кадри от хазартната администрация към бизнеса по това време медиите дават като индиректен пример факта, че няколко години по-късно начело на Ай Джи Ем застава Румен Йорданов, който е бил член на междуведомствената комисия (и бивш сътрудник на ДС), която регулира хазарта по това време. В структурите на "Нове холдинг" (на Васил Божков) пък в тези години влиза Павлин Неделчев, който е бивш зам.-министър на правосъдието в кабинета на Любен Беров. Съмненията, че държавният хазартен регулатор е под някакъв вид влияние на Божков, продължават да съществуват през годините. Еврофутбол", което е създадено от Божков и семейство Найденови, вече почти две десетилетия е единствената офлайн компания за спортни залози с лиценз. В сегмента на числовите офлайн игри пък единственият конкурент на държавното тото е друга компания на Божков - "Евробет".

Зад почти двугодишната сага с българския лиценз на един от най-големите онлайн букмейкъри в света, bet365, също прозират интересите на Божков. С бавенето си и неиздаването на лиценз Държавната комисия по хазарта (ДКХ) две години остави на пазара само три играча в онлайн залаганията на спортни състезания, от които два бяха свързани с Божков. Третият по това време е Betfair, но пък от лятото на миналата година след дълго протакане от страна на ДКХ лицензът им не беше подновен със странния мотив непълна документация.

При поредната идея за затваряне на безмитните магазини Васил Божков успява да се срещне с финансовия министър Милен Велчев Фотограф : Асен Тонев

- Безмитната търговия

Васил Божков влиза в безмитната търговия през април 2002 г., като по време на царското правителство приватизира "Трансимпекс". Тогава законът казва, че този вид обекти трябва да затворят в края на годината. Има поне десет опита на две правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев да закрият или просто да не подновят тази дейност. Като причината е влизането в евросъюза и подозренията, че през обектите минават контрабандни канали.

Поне девет пъти Асоциацията на компаниите за валутна търговия в България (лидирана от Божков) успява да удължи duty-free живота. Например през лятото на 2002 г. при поредната идея за затваряне Васил Божков (като представител на клуб "Възраждане") успява да влезе на заседание при финансовия министър Милен Велчев, забелязан е в парламента да разговаря с вътрешния министър Георги Петканов и депутати, за съюзник привлича и цялото ДПС, а резултатът е, че законът изобщо не влиза за разглеждане в парламента.

Следващият финансов министър Пламен Орешарски протака въпроса в първата си година. Едва след настояване от еврокомисията от началото на 2007 г. част от магазините по границата са затворени. Следва още протакане и така до 2008 г., когато все пак този бизнес е затворен и Божков излиза от "Трансимпекс".

- Колекцията с антики

Голям пробив на Васил Божков е изложбата "Великолепието на България", с която представя колекцията му с антики в Европейския парламент в първите дни от членството на страната в ЕС през 2007 г. Събитието е под патронажа на българското културно министерство и лидера на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Греъм Уотсън, който присъства на откриването лично. Негов съорганизатор е Националният исторически музей. Въпреки това нито културният министър Стефан Данаилов, нито шефът на НИМ Божидар Димитров уважават с присъствието си събитието. По това време в България колекцията "Божков" е обявена и регистрирана по силата на законови промени, приети през 2005 г., но не е призната за безспорно легална. Представянето й в ЕП обаче й създаде алиби и легитимира частните колекции с предмети на археологията въобще. Кулоарните информации бяха, че основен принос за това има евродепутатът от НДСВ Антония Първанова.

Изложбата проправя пътя и към амнистията на частните колекции с предмети на археологията, за която президентът Георги Първанов говори още от 2004 г. През април 2009 г. след около две години дебати парламентът приема нов Закон за културното наследство. Старият е негоден, преправян много пъти и несъвършен. Действието се развива в последните дни на правителството на Сергей Станишев. Лобито на големите колекционери обаче не е доволно от резултата. В категорията освен Васил Божков са хора като бившия шеф на Шести отдел на ДС Димитър Иванов, Боян Радев, братя Бобокови и пр. Почти веднага след като новият закон влиза в сила, омбудсманът Гиньо Ганев сезира Конституционния съд, че определени текстове са противоконституционни, най-вече в нарушение на неприкосновеността на частната собственост. Съдът ги отменя. Притежателите на антики вече могат да доказват правото си на собственост с какъвто и да е документ (не непременно официален), както и да се позовават на придобивна давност (че ги имат от баба си например). По това време властта в страната вече е сменена. Един от първите законопроекти, внесен от ГЕРБ в новия парламент, е за изменение на Закона за културното наследство в духа на решението на Конституционния съд. Това на практика позволява частните колекции с антики да бъдат легализирани.

- Пътното строителство

За дълъг период Божков контролираше "Холдинг пътища" и ПСТ, които бяха сред най-големите строителни компании в държавата. Групата му спечели търг за построяване на 49-километрова отсечка от магистрала "Тракия" по схемата най-ниска цена (209 млн. лв.) при първото правителство на ГЕРБ през 2010 г. Компаниите от холдинга му задлъжняха към подизпълнители и банки, така за тях за първи път беше приложена иновативна схема на доплащане от държавата - заради "открита" влага. 25 млн. лв. потекоха към фирмите на Божков, за да стабилизират почвите. Откритата през 2011 г. формула за бонус от парите на данъкоплатците беше прилагана многократно. Но конкуренцията в строителството постепенно порасна и Божков се раздели със строителния си бизнес, като го продаде на кредитора си ПИБ.

- Застраховане

През 1998 г. Божков влезе в съвета на директорите на застрахователно дружество "Бул инс". Това беше всъщност наследникът на СИК АД. Твърди се, че Божков е получил дял в застрахователното дружество срещу ангажимента "Бул инс" да получи застрахователен лиценз, след като правителството на Иван Костов отне лицензите на силовите застрахователи като "Вис 2", "СИК", "Корона инс", "Аполо и Болкан" и др. През последните години той няма участие в "Бул инс".

Законна ли е колекцията от антични предмети на Божков и доколко опитите на прокуратурата да я изземе са законни?

Законът за културното наследство позволява частни музеи, частни колекции и притежаването на движими архитектурни културни ценности - национално богатство. Преди време собствениците на подобни предмети получиха и възможност да ги легализират. От 2009 г. сградата на ул. "Московска" е със статут на музей, колекцията е собственост на музея, има всички необходими документи, обясниха от фондация "Тракия", която съхранява колекцията. Дали исторически колекцията "Божков" винаги е била законна - определено не. В България първо възникнаха частните колекции, а малко по малко и законодателството, което да ги регламентира. Твърди се, че частното колекционерство възниква с протекцията на държавните служби, които трябваше да опазват културно-историческото наследство. По едни или други причини те абдикираха и преотстъпиха това право на хора с повече финансови възможности или сами приватизираха дейността. Законно ли са събирани експонатите в колекцията "Божков"? Той казва "да". Навремето е купувал от хора, които са купували от иманяри. По-късно е придобивал предметите на аукциони, както изисква законът. Противното подлежи на доказване. Уязвимото място на частните колекции не е толкова в законността (законът подлежи на промяна, а големите колекционери са хора с възможности), колкото в целесъобразността и моралността. И тук нещата са спорни. За едни делото на частните колекционери е патриотично, доколкото запазва в страната културно-исторически ценности, които иначе биха били повредени или изнесени навън. За други със самото си съществуване те вдъхновяват иманярството, което разрушава културно-историческия контекст. Тоест макар и спасители на златни предмети, колекционерите са унищожители на историческа информация. За трети археологическите предмети национално богатство трябва да са собственост на всички, което в контекста на развитието в последните години би било равносилно на национализация. Във всеки случай независимо от историческите турбуленции веднъж събраното наследство е добре да бъде опазено.

По въпроса законни ли са опитите на прокуратурата да изземе антиките отговорът е в мъгла. Прокуратурата не е заявила ясно на какви основания иска изземването на колекцията. Юристите коментират, че подобен акт може да бъде юридически издържан само ако има доказателства, че културните ценности са били средство на престъпление. Божков припомня, че без съдебно разпореждане действията на прокуратурата са незаконни. Фондация "Тракия" твърди, че има всички необходими документи. От инспектората на Министерството на културата - че са регистрирани само 212 предмета, а 2700 още са в процедура. Защо е така също е спорно. От фондацията обясняват, че са подали документи за регистрация още през 2010 г., но държавата не ги е обработила. Според министерството причината е, че от фондацията не са искали да платят такси. Ясно е само, че при тази неяснота всякакви действия са прибързани. А и в последните дни прокуратурата не е подновявала опитите си за изземване на антиките.

Защо Дубай е оазис за подгонени?

През последните десетина години Дубай (част от Обединените арабски емирства) се сочи като убежище на редица издирвани от закона българи. Правната процедура за екстрадицията на такива лица е доста сложна и до момента не е известно да има българин, който да е върнат оттам. България няма двустранно споразумение за правно сътрудничество, на чиято основа Васил Божков и Георги Попов (формалният собственик на футболния "Левски") биха могли да бъдат върнати. Това не означава, че подобно действие не е възможно. "При отсъствие на двустранно споразумение (какъвто е случаят с България) действат местните закони, като прилагането им се съобразява с принципа на реципрочност в международното право. Искането за екстрадиция трябва да бъде изпратено от България по дипломатически канали и да е свързано с обвинен или осъден у нас. То отива при правните власти за международно сътрудничество", посочва Dnevnik.bg.

Появиха се неофициални информации, че Божков е направил инвестиция от около 300 хил. долара, с която получавал имунитет да бъде екстрадиран. Бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев обаче каза пред бТВ, че това е виза за пребиваване и в такива случаи тя няма тежест "Това, че той има пребиваване, не му дава имунитет. Просто му дава възможност да пребивава повече от 3 месеца за всеки 6 в страната. Това, че е задържан, не означава, че е арестуван и той в момента е в ареста. Отнемат паспорта на лицето, забраняват му да напуска страната, но му разрешават свободно да пребивава на територията на страната до вземане на решение", допълни Милен Керемедчиев пред бТВ.

В този казус се припомня и случилото се през 2012 г. с Христофорос Анаматидис-Таки, който беше издирван също като лидер на организирана престъпна група, но Дубай отказа да го екстрадира. По-късно обвинението срещу него беше свалено.

По темата работиха Вера Денизова, Боряна Генчева, Йово Николов