С исторически най-нисък рейтинг Путин е изкушен за "малка победоносна война"

Тъй като няма добри новини за икономиката, Путин изтъква големите валутни резерви на Русия и минималния държавен дълг на страната. Тези статистически данни изглежда трябва да подкрепят стремежа му към национално "величие", което се е превърнало в синоним на неговото собствено авторитарно управление.

Така Путин се стреми да създаде една съвременна Спарта - държава, вманиачена изцяло и единствено във военната си мощ. След атаката на Русия срещу Грузия през август 2008 г., която разкри големи военни недостатъци, Кремъл предприе значителна военна модернизация, докато голяма част от останалата част от Европа продължи своето разоръжаване след Студената война.

Но относителната военна мощ на Русия вероятно вече е отминала връхната си точка. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира руските военни разходи са достигнали 62 милиарда долара през 2020 г., година, когато тези на САЩ са били 778 милиарда долара, а на Китай - 252 милиарда долара. Дори Индия изпревари Русия със своя военен бюджет от 73 милиарда долара.

В момента Путин може би си мисли, че ако Русия ще печели от военната си сила, то трябва да покаже мускули сега, преди икономическите фундаменти на държавата да ерозират още повече. Освен това тазгодишният бум на цените на суровините (особено на енергията и металите) засили стимула на Кремъл да кове желязото докато е горещо.

Подобно на притиснато в ъгъла животно, силите в упадък често са най-опасни. Както Греъм Алисън от Харвардския университет ни напомня в "Предопределени за война", именно една залязваща сила - Австро-Унгария, започва Първата световна война, като обявява война на Сърбия. В настоящия контекст изглежда, че руснаците планират танкова и артилерийна кампания, напомняща за Втората световна война. Ако е така, военната им машина е точно толкова остаряла, колкото и възгледите на Путин за Украйна.

Един съвременен миролюбив западен читател може да се запита защо Путин би искал да започне война. Нима той не е запознат с наследството на Вячеслав фон Плеве, руския вътрешен министър, прочут с крилатата си фраза от 1904 г.: "За да предотвратим революция, имаме нужда от малка победоносна война!" Скоро след това изказване Фон Плеве е убит от революционер. Въпреки това Руско-японската война от 1904-05 г. се състоя. Конфликтът не е нито малък, нито победоносен за Русия - и в крайна сметка катализира революцията от 1905 г.

Путин най-вероятно си мисли за собствените си малки, успешни войни в Грузия през 2008 г. и особено в Крим през 2014 г., която доведе до най-високите му рейтинги досега. Оттогава обаче одобрението му изкопава нови дъна и с натрупването на обществено недоволство той засили политическите репресии до равнище, невиждано откакто неговият герой, покойният съветски лидер Юрий Андропов, беше на власт (1982-84).

За да оправдае все по-екстремните репресии, Путин засили пропагандната машина на Кремъл до съветско ниво. Но антизападните послания няма да убедят населението да го подкрепи. Затова той се нуждае от още една изключително успешна война. И тъй като Русия няма шанс в голяма война срещу целия Запад, тя се нуждае от много по-ограничен конфликт. Оттук и изборът на Путин на Украйна, която той нарича западен васал.

Но и в Украйна не е възможна малка победоносна война. Както наскоро изтъкна новият украински министър на отбраната Алексий Резников: "Човешката цена за Украйна би била катастрофална, но украинците няма да скърбят сами. Русия също ще понесе огромни загуби. Снимките на ковчези, които се връщат в Русия от фронтовата линия в Украйна, ще се разпространят като вирус из социалните медии и скоро ще се окажат твърде много дори за цензорите на Кремъл. Голяма война в Украйна би хвърлила цяла Европа в криза."

Американските разузнавателни агенции предупреждават, че Русия мобилизира около 175 000 войници близо до границата си с Украйна. Но войска с такъв размер не би била достатъчна. Активните военни сили на Украйна се състоят от 250 000 войници, много от които с богат боен опит. Те ще защитават родината си срещу хора, които може да нямат по-висока цел от това да получат заплатите си.

Грешката на Русия през 1904 г. е, че тя не взима Япония насериозно като военна сила. Победата на Япония в конфликта фатално отслабва властта на царя, което позволява и последвалата революция да успее. Руско-украинската война през 2022 г. може да се окаже още по-голяма глупост, от която Путин едва ли ще оцелее.

Междувременно не трябва да се позволява на Кремъл да се облагодетелства от дрънкането на оръжия на вътрешнополитическата сцена. Западът отговори само с ограничени санкции след предишната агресия на Путин срещу Грузия и Украйна. Той трябва да се поучи от тези грешки и да застане изцяло с Украйна. Освен да осигурява страната с военни доставки и обучение, Западът трябва да наложи наистина опустошителни санкции срещу Русия. Байдън и държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обещаха поне това. Те и европейските съюзници на Америка сега трябва да изпълнят обещанията си.