Криза по румънска рецепта

Освен че може и да не получат на време парите от МВФ, румънците ги очакват сериозни затруднения в търсенето на алтернативни начини за финансиране на бюджета. Според агенция Reuters, която се позовава на високопоставен правителствен източник, заради усложнената политическа ситуация страната е била принудена засега да се откаже от плановете за пускането на емисия еврооблигации на стойност 1.5 млрд. евро. Сериозни удари понася и румънската валута, а очакванията са за още по-рязко обезценяване след президентските избори в края на ноември (първият тур е на 22 ноември, а балотажът на 6 декември). Тези затруднения може да докарат на Румъния редица проблеми по пътя към еврозоната, по признанието на настоящия кандидат-премиер Лучан Кроитору. Всичко това пък се развива на фона на растящо социално недоволство, а е повече от очевидно, че перспективите за скорошно подобряване на ситуацията стават все по-илюзорни. "Следващото правителство ще трябва да се изправи не само пред икономически предизвикателства, но и пред екзистенциални такива. Ще трябва да предприеме някои драстични мерки срещу кризата, в момент, когато синдикатите заплашват със стачки, а безработицата, особено в публичния сектор, расте", твърди Ане-Мари Блажан.

Просто предизборна кампания

Защо Румъния остана без правителство по-малко от година след последните избори е загадка, на която малцина могат да дадат логичен отговор. След разпадането на коалицията преди две седмици останалото без подкрепа в парламента правителство на либералдемократа Емил Бок направи нещо като политическо харакири, като се опита да заобиколи парламента и да прокара исканите от МВФ промени в пенсионния закон без гласуване. Очакваната реакция на опозицията пък беше поискан и приет със солидно мнозинство (254 срещу 176 гласа) вот на недоверие. Кой обаче печели от тези игрички така и не стана ясно.

Плюшено камикадзе нарече Бок коментаторът от в. "Евениментул зилей" Мирча Мариан. "Сметката на Бок е проста: депутатите и сенаторите няма да са съгласни да орежат собствената си пенсия, ще гласуват вота на недоверие, правителството ще загине достойно, зрителите ще се просълзят впечатлени", описа ситуацията Мариан. Според друг политически коментатор Дан Тапалага става дума за най-обикновен популизъм. "Можеше да предложат този закон преди месец, когато все още имаха мнозинство в парламента, но не го направиха", обясни той пред "Капитал". Тапалага обаче смята, че в случая опозицията също действа срещу обществения интерес. "Трудно е да се разбере защо опозицията атакува правителството и накрая дори успя да го свали от власт, защото това не им носи някакви очевидни ползи. Не е ясно какъв точно беше планът им", казва Тапалага. Повечето хора обаче са на мнение, че в основата на политическата криза са предстоящите президентски избори като традиционно силното противоборство между партиите допълнително се е изострило в този период. "Коалиционното правителство едва ли щеше да просъществува дълго, беше само въпрос на време да се разпадне. И двете партии имат кандидати за президенти, така че всичко е заради предизборната борба", обяснява Ане-Мари Блажан.

Мъгляво бъдеще

Какво следва оттук нататък е колкото логично, толкова и неясно, защото на парламента предстои да избере кабинет, който най-вероятно ще остане на власт само два месеца. Войнстващите румънски политици пък поне за момента трудно постигат някакъв консенсус. "Много е трудно да се каже какъв трябва да е изходът от тази криза. В идеалния случай правителство, съставено от технократи, би трябвало да бъде най-добрия вариант", смята Джоан Хоуи. Въпреки че трите най-големи опозиционни партии на социалдемократите, националлибералите и етническите унгарци се обединиха около идеята за кабинет от технократи и предложиха кмета на град Сибиу, Клау Йоханис, за премиер, идеята беше отхвърлена от Бъсеску. Президентът, който по закон номинира кандидат-премиера, се обяви за правителство от политически фигури и отхвърли кандидатурата на Йоханис, тъй като нямал достатъчно икономически опит. Вместо това предложи за премиер доскорошният съветник в централната банка и бивш представител в МВФ Лучан Кроитору - кандидатура, която изглежда обречена, тъй като само либералдемократите казаха, че ще гласуват за неговия кабинет. Бъсеску има право да предложи още един кандидат за премиер, преди да свика предсрочни избори. Според Дан Топалага тази втора кандидатура най-вероятно ще бъде приета от опозицията. Но всичко това вероятно ще се проточи до президентските избори и едва след тях може да има стабилно правителство, смятат повечето анализатори.

При всички случаи обаче, както отбеляза всекидневникът "Гъндул", какъвто и цвят да е правителството, пред него ще има само един възможен дневен ред - този на МВФ.

По темата работи и Светломира Гюрова.