Плюс или минус

А ситуацията в еврозоната (макар и оборудвана за в бъдеще с нов пакт и механизъм) е следната: спасените Гърция и Ирландия въобще не са спасени, съвсем скоро към тях вероятно ще се присъедини Португалия, а кризата съвсем не е приключила.

Пакт плюс механизъм

Новият пакт е цената, която Германия поиска от останалите да платят, за да посегне отново към портфейла си и да се съгласи да има по-стабилен и постоянен спасителен инструмент. С помощта на Франция пакетната сделка стана факт. Идеята е, че ако с координирането на икономическите политики на страните в еврозоната те въведат реформи в немски стил и ЕС заприлича на съединени германски щати, всъщност няма да има повече драми в стил Гърция. И надеждата е, че може би новият механизъм за стабилност няма да се наложи да бъде използван.

Затова първоначалният вариант на пакта, роден в Берлин и Париж, предвиждаше доста по-близка координация на финансовите, икономическите и социалните политики и в него бяха записани неща като хармонизиране на начина за изчисляване на основата при данък печалба, премахване на индексацията на заплатите в зависимост от инфлацията, съгласуване на пенсионните политики. В смекчения текст, който бе приет, сферите на координиране са доста по-широко формулирани и конкретните мерки си остават избор на всяко правителство.

Извън пакта решиха да останат само четири държави - Великобритания (за която еврото продължава да е анатема и често се изолира от политики на ЕС поради страх от посегателство върху суверенитета си), Швеция (която обмисля дали да се включи по-късно), Чехия (известна с най-евроскептичния президент в ЕС - Вацлав Клаус) и Унгария. Най-изненадващият член на тази група е Унгария, като мотивът на премиера Виктор Орбан е, че страната не желае да губи независимостта си по данъчните въпроси. В началото на седмицата група от осем изтъкнати унгарски икономисти призова с петиция Орбан да промени решението си. Според тях пактът не застрашава данъчния суверенитет, а и "след едно изгубено десетилетие не трябва доброволно да слизаме от влака на напредъка, който ще отведе страната до еврото".

Сделка минус решение

Целта на пакта - постигане на фискална стабилност и конкурентност, е дългосрочна и не прави нищо за потушаване на дълговия пожар в еврозоната. Идеята за постоянен спасителен механизъм е добра, но той ще бъде създаден чак през 2013 г., и то по спорен начин (вижте допълнителния текст).

"Пактът и механизмът може да помогнат за предотвратяването на бъдещи кризи. Но ще имат много малък ефект върху сегашната. Ако бяха приети през 2000 г., можеше и да нямаме Гърции", каза пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Centre for European Policy Studies.

Всъщност на последната си среща лидерите на ЕС не успяха да се договорят за най-важното нещо за разрешаване на непосредствените проблеми - увеличаване на твърдия капитал на сега действащия фонд за помощ на 440 млрд. евро. Решението за това беше отложено за юни и никак не изглежда сигурно на фона на задаващите се избори във Финландия, където набиращата сили популистка, евроскептична и антиимигрантска партия "Истински фини" се очаква да финишира втора и вероятно да влезе в следващото правителство. Не е ясно и какви ще са политическите ветрове тогава в Берлин и Париж, след като този уикенд канцлерът Ангела Меркел и президентът Никола Саркози претърпяха унизителни поражения в местни избори. Сегашният капитал на фонда ще е достатъчен за Португалия (която вероятно ще има нужда от около 75 млрд. евро), но не и за страна от мащаба на Испания.

В "голямата сделка" ги няма най-важните неща - начини за решаване на дълговите проблеми на Гърция, Ирландия и Португалия (например чрез преструктуриране на задълженията им) и за стабилизиране на европейските банки. Докато тези елементи липсват, сделката няма как да заслужи прилагателното голяма. И още по-малко пък да претендира, че слага край на кризата в еврозоната.