Ние сме номер три
След като и Португалия влиза в клуба на спасените, добрата новина е, че засега Испания не изглежда застрашена. А лошата - ЕС продължава да няма идея как да сложи край на дълговата криза
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Капитулацията като цяло е тъжно събитие. Но тази на Португалия предизвика, ако не бурна еуфория, то поне въздишки на облекчение в Брюксел и доста други европейски столици.
След като близо година упорито отблъскваше натиска на партньорите си от ЕС да финансират закъсалата му страна, в сряда вечерта португалският премиер в оставка Жозе Сократиш размаха бялото знаме. Въпреки късния час зовът за помощ моментално получи отговор от Брюксел. В официално изявление президентът на Европейската комисия Жозе Барозу обеща, че искането на Лисабон ще бъде "разгледано по най-бързия възможен начин", а еврокомисарят по икономическата политика го определи като "отговорна стъпка за осигуряване на финансовата стабилност на еврозоната".
Настроението в самата Португалия е доста по-минорно. И съвсем обяснимо, след като досегашният опит на първите две държави в клуба на спасените - Гърция и Ирландия, не е особено окуражаващ. Няма и причини за оптимизъм, че съдбата на третото попълнение в тъжната група ще е по-щастлива. Изблици на радост не се очакват и в Мадрид. След като Португалия потърси закрила, сега погледите на изнервените инвеститори ще се насочат към съседна Испания. Добрата новина е, че за момента има шанс иберийската страна да не се превърне в четвъртата (и неспасяемо голяма) жертва на дълговата криза в еврозоната. Лошата е, че ако това все пак се случи, ЕС продължава да няма идея как да се справи със ситуацията.
Треска за спасяване
Въпросът отдавна беше не дали, а кога Португалия ще се предаде под все по-непоносимия натиск на пазарите и другарското, но твърдо настояване на останалите в еврозоната да приеме помощ. Ситуацията ескалира, когато към финансовата криза се прибави и политическа. На 23 март опитът на премиера Сократиш да прокара през парламента четвърти пореден пакет от строги мерки за ограничаване на бюджетния дефицит завърши с провал и оставка на правителството. Оттогава кредитният рейтинг на страната пое надолу, а лихвите, по които се финансира - нагоре.
В сряда Португалия бе принудена да плати определена от анализатори като "възпираща" лихва от 5.9%, за да пласира емисия дълг за 1 млрд. евро с падеж след една година, а доходността на десетгодишните й облигации скочи до близо 9% (при положение че 7% е границата, над която се счита, че една държава вече не може да си позволи да се финансира). Според Филипе Силва, ръководител на отдела за държавни облигации в Banco Carregosa, скокът на доходността при последния търг в сравнение със сходните дългови емисии отпреди месец означава, че страната трябва да плати допълнителни 11 млн. евро лихви. Същата вечер премиерът в оставка Сократиш капитулира.
С това драмата съвсем не приключва. Заемът тепърва ще бъде договарян с вероятната тройка кредитори - ЕС, МВФ и Европейската централна банка, като се очаква да бъде около 80 млрд. евро. По-важни от размера обаче са условията, които ще го придружават. Една от големите въпросителни тук е дали преходното правителство в Лисабон има достатъчен мандат да преговаря с ЕС и МВФ за дълбоки реформи в навечерието на предсрочните парламентарни избори на 5 юни. Другото ключово нещо е какво ще включват тези изисквани срещу парите мерки.
За да няма номер четири
Проблемите на последната (засега) обречена на спасение страна са различни от тези на другарчетата й по съдба - Ирландия и Гърция. Някогашният келтски тигър беше повален от прогнилите си банки, в които Дъблин ще трябва да налее нови 24 млрд. евро и така общата сметка ще достигне 70 млрд. Лисабон не носи подобно бреме, нито пък се е самосъсипал с безотговорно харчене в стил "Атина". Фаталната слабост на Португалия не е, че има колосален държавен дълг като Гърция (близо 150% от БВП), а че е най-мудната икономика в еврозоната, влачила се с едва 1.1% растеж между 2001 г. и 2007 г.
Страната има нужда от дълбоки, продължителни и болезнени структурни реформи, които да пренастроят икономиката й и да върнат изгубената гъвкавост и и конкурентоспособност. Ако вместо това ЕС и МВФ й предпишат нова порция драконовски бюджетни ограничения, има риск спасяването да се превърне в задушаване.
С Португалия кризата в еврозоната навлиза в нова фаза и от лидерите на ЕС зависи дали тя ще е финалната или просто поредния епизод в една все по-мрачна драма. "Отлагането престана да бъде опция. След Португалия Европа трябва да спре спиралата от лоши новини и неадекватни действия, преди да се е превърнала в черна дупка. Сега вече няма лесни, очевидни решения", коментира директорът на анализаторския център Re-Define Сони Карпур пред AFP.
Очевидно е, че трупането на още дълг няма как да спаси и без това затънали финансово държави като Гърция, Ирландия и Португалия. Започналият цикъл на повишаване на лихвите от ЕЦБ може само да влоши още повече ситуацията на слабите периферни икономики. Засега Испания не изглежда застрашена, но за да няма четвърта серия на дълговия трилър, лидерите на ЕС трябва да приемат, че преструктурирането на дълговете не е табу, а европейските банки имат нужда да преминат през чистилището на истински стрес тестове.
6 коментара
Къде по свое желание, къде с остена, доста държави правят или съвсем скоро ще започнат разтърсващи реформи в посока ефективност на държавното управление, образованието и социалните системи. Дори една закостеняла Германия опрости значително трудовото си законодателство, а миналата година се случи и немислимото допреди 5 години - въведе професионална армия. Плодовете вече са налице. Но не спират с реформите - въвеждат пробно т.нар. "турбоабитура" - досегашното 12-класно образование ще се завършва за 11 години. Докато у нас 11-класното го направиме изкуствено на 12- и дори 13-класно, но без следа от сравнение с 12-тия клас на запад от Калотина. Давам математиката за пример: в немския, холандския, сръбския и т.н. 12. гимназиален клас се учи аналитична геомертия, булева алгебра, нулева хипотеза и първите глави от интегрални уравнения. Да не говорим, че по немската система по-тъпите копелета учат до 10. клас, следвани от 1 до 3 години обучение с 3 дена ходене на работа и 2 дена теоретични занятия. Затова и коефициентът на заетост сред жителтие в трудоспособна възраст е 75 % и нагоре процента, а тук е 55-59%. Отпуснем ли педалите на реформата, конкуренцията ще ни прегази много брутално. С познатите ни последствия - беднотия и опустошителна емиграция
"Добрата новина е, че за момента има шанс иберийската страна да не се превърне в четвъртата (и неспасяемо голяма) жертва на дълговата криза в еврозоната."
Хм, добре, аз ще захапя стръвта - как ще стане това чудо?
В четвъртък сутринта Елена Салгадо каза, че рискът от "зараза" е "абсолютно изключен... пазарите вече знаят, че нашата икономика е много по-конкурентна". С това Испания минава добрия стар тест "нищо не е вярно, докато не бъде официално отречено". Испания има над 20% безработица, и бюджетен дефицит 9.2% (за 2010). С растеж от 2.5% (техни оптимистични прогнози, плюс-минус последните корекции), и без чувствителна инфлация, дългът им расте с около 6% годишно, преди лихви по дълга. Дългът им е около 70% от БВП (по оптимистични оценки - има такива за около 100%, но нека приемем 70%), и последният им търг за 3-годишни облигации извади доходност 3.57%, което ни дава още 70% х 3.57% = 2.5% растеж на дълга годишно, за общо 6% + 2.5% = 8.5%.
Това, разбира се, означава, че ако Испания не започне да прави над 11% растеж на БВП, дългът ще расте. Дори ако (голямо ако!) успеят да свалят бюджетния дефицит до 3%, това все още значи 4.8% растеж само за да се стабилизира ситуацията, и по-висок, за да се изплаща дълг.
Междувременно, ЕЦБ започва да покачва лихвите, и еврото се засилва. Испания има дефицит по търговската сметка (макар и не голям), така че това няма да помогне.
За да стане чудото, трябва или испанците да станат естонци (при вече болезнено висока безработица, и спукан имотен балон) - да консумират като луди при намаляващи държавни разходи; или французи, германци, португалци, и италианци (експортните им партньори) да развият някакъв небивал вкус за испански стоки.
Междувременно, с всяка изминала година, положението с дълга им се влошава.
Окей, шанс има, ама аз го продавам по 10 евроцента за 1 евро номинал, ако има купувачи.
До коментар [#1] от "cinik":
И аз винаги съм твярдял, че големия проблем на страната ни, е че няма реформи? От 2001 г. до сега??? Б.Б. само имитира половинчати промени!?
До коментар [#3] от "dobrich":
Урокът на историята е еднозначен - който не се променя (в смисъл усъвършенства) - умира! Днешна България е един обесник, който се крепи на едно столче от има-няма 1 милион ефективни данъкоплатци. Съберат ли си и те багажа, туловището от 6 милиона, което те хранят, ще висне на примката с цялата си тежест. Трябват жестоки реформи, за да стане съотношението от 1:6 на поне 4:3. Край на фиктивното студентство, ранното пенсиониране, изкуствения 12. клас, детската градина до 7 г. и пр. пясък в скоростната кутия
При положение, че цялото население на дадена държава плаща данъци и на властта в тази държава не и стигат тия пари ами взима назаем срещу лихва още значи тази власт си е за бой. Практиката все повече го доказва - растежът осигурен с държавни пари, особено взети назаем си е измамен. Пък държавите с дълг без да са осигурили растеж сигурно са три пъти повече от тези осигурили някакъв растеж. И с растеж и без растеж накрая ситуацията е еднакво близка до трагедия. Обяснението е просто, държавата не може да е ефективен стопанин, който и да е на власт.
До коментар [#1] от "cinik":
Бъдещето ни като държава, като нация започва от образованието.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.