Спасяването на банките в еврозоната ще струва 108 млрд. евро
Европейските лидери отложиха за сряда приемането на новите мерки за борба с кризата
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Още с пристигането си в Брюксел в неделя човекът, към когото са насочени всички погледи, охлади надеждите. "Не трябва да очакваме решения днес, а по-скоро в сряда", каза пред репортери германският канцлер Ангела Меркел. Същото беше и посланието на френския президент Никола Саркози преди началото на разговорите през уикенда - нужни са още "дълги часове разговори" преди лидерите на ЕС най-после да направят това, което се очаква от тях. А именно, след повече от година и половина колебливост и половинчати мерки най-после да направят нещо смислено и решително, с което да потушат най-опасната криза в историята на ЕС.
Единственият малък пробив от срещата в неделя е принципното съгласие какво да се прави с уязвимите европейски банки, държащи облигации на Гърция и други проблемни държави от еврозоната. Европейските лидери се разбраха, че банките се нуждаят от 108 млрд. евро допълнителен капитал до юни 2012 г. Така бе приета новата оценка на Европейския банков регулатор, че ще са необходими между 100 и 110 млрд. евро за заздравяване на банковата система, въпреки съпротивата на Испания, Италия и Португалия (чиито банки вероятно ще имат нужда от най-голяма рекапитализация). В началото на седмицата регулаторът оценяваше потребностите на 80 млрд. евро, но сега е представил по-висока оценка.
Според споразумението (което трябва да бъде допълнено с важни детайли и одобрено окончателно в сряда) банките трябва да се опитат сами да наберат нужните средства от пазара. Ако не успеят, ще се намесят правителствата, които ще инжектират в тях публични средства. Ако и това няма как да стане (примерно Италия, Испания, Португалия и Гърция трудно могат да изкарат големи суми за финансиране на банки), ще се намеси Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).
Точно ЕФФС, който разполага с 440 млрд. евро (част от тях използвани за спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия) продължава да бъде най-конфликтната точка, по която Меркел, Саркози и компания още не могат да се споразумеят. Но германският канцлер вече надделя - през уикенда френският президент призна, че неговата идея ЕФФС да бъде превърнат в своебразна банка и да ползва ресурсите на Европейската централна банка, вече е мъртва.
Опцията, по която се работи сега, е предпочитаният от Германия вариант - фондът (тоест всички държави, които участват в него) да стане гарант на част от новоиздадения дълг в еврозоната, вероятно на около 20%. Това ще повиши потенциалния капацитет на ЕФФС до 1-1.5 трлн. евро и ще успокои инвеститорите, че е безопасно да купуват испански и италиански облигации. Надеждата е това да спре тръгналата от Гърция зараза и да издигне защитна стена около атакуваните от пазарите уязвими страни в еврозоната. Този въпрос обаче, както и какво да се прави с гръцкия дълг и колко от него да бъде отписан, остават за сряда.
Всъщност по отношение на следващата среща държавите извън еврозоната постигнаха малка победа. Водени от Великобритания и Полша, те се пребориха на ключовия форум в сряда да присъстват лидерите на 27-те страни от ЕС, а не само 17-те от евроклуба, както беше първоначалната идея. Така страни като България, които още не са приели еврото, ще могат да участват във важните разговори.
28 коментара
Банките, та банките - абе домакинствата кой ще ги "спасява", тия съвсем обърнаха нещата надолу с главата...
До коментар [#1] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)":
Това трябва да ти е станало ясно още преди три години. Домакинствата не са too big to fail.
А цифрата 108 млрд. е много относителна. Както видяхме, всякакви цифри се въртят от една година насам. Всичко, оказва се, зависи от настроенията на спекулантите и медиите. Както видяхме в САЩ, продавачите на токсични ЦК са способни да се обзалагат срещу купувачите им и да печелят от това. Така че не бих се учудил на всякакви подмолни практики в името на $$.
Освен това виждаме, че маляците на юг са склонни към упражняване на средиземноморския спорт "окопаване на дъното чрез стачки", което прави ситуацията непредвидима.
Както се казва, слушайте, но не вярвайте на очите си!
Тук за съжаление спасяването на банките значи спасяване и на домакинствата. Иначе много се радвам че ефсф няма да става банка, това бе крайна глупост, която щеше да убие ецб, и то само за да може саркози да има шанс на следващите избори. Само не знам как точно ефсф ще рефинансира сега банките. Но саркози ще трябва да направи по сериозни бюджетни съкращения, това е сигурно, а рейтинга на франция ще падне преди този на САЩ в края на следващият месец, просто няма начин.
До коментар [#2] от "КЛЮЧАРЪ":
[quote#2:"КЛЮЧАРЪ"]Домакин
Ами държавите все пак са съвтупност от домакинства, не от банки. Банките трябва да обслуждат домакинствата (пряко или косвено), не обратното...
Интересно ми е как ще се повиши капацитета на ЕФФС от 440 млрд. евро на 1.5 трилиона евро. Значи ли това че ще има издаване на евро-облигации и кой ще поеме разходите по тези облигации или направо ще го монетаризират този нов дълг.
Малко късно се сетиха да спасяват банките в ЕС. Има ли швейцарски банки дали кредити на гърците? Кога Гърция ще върне дълга си, който с всеки ден нараства вместо да намалява? Банкерите като сбъркат в такъв мащаб се самоубиват. Засега няма такъв случай. Защо? Нещо в ЕС е сбъркано. Какво точно след някоя и друга година ще кажат националистическите избиратели на запад и предимно в Германия. Тогава вече ще е късно.
До коментар [#4] от "Майстор Балкански (00:00–24:00)"
Явно не си доловил иронията в изказа.
[quote#3:"Делян Делчев"]Само не знам как точно ефсф ще рефинансира сега банките. Но саркози ще трябва да направи по сериозни бюджетни съкращения, това е сигурно, а рейтинга на франция ще падне преди този на САЩ в края на следващият месец, просто няма начин.[/quote]
И аз очаквам Франция да загуби ААА на следващия рунд заедно с понижаване на Белгия от АА- и може би Люксембург.
Фондът все пак би могъл да отпуска ниско/безлихвени заеми на банките ако не успее първоначалния замисъл през гаранцията на дълга, не виждам принципен проблем в това, макар че би значело пореден провал.
При левъридж 1:5 парите не стигат за гарантиране на тежък дългов колапс, но и БРИКС може би ще подпрат, а и Щатите. Щатите са писали много СДС-и и загубите на емитиралите ги банки могат да оставят американските вложители без нищо като втори кредитор, тоест правителството опразва фонда за защита на депозиторите си и надали ще го допусне лесно, може да стане голяма беля. Европейските депозитори не са изложени на такъв риск, поне не директно.
МВФ също има пари, да не се покриват много :)
Иначе си мисля че е редно банките да поемат първия удар, после правителствата и чак накрая да се намесва Евро-фонда. Така е най-малко несправедливо за хората, неучаствали в баницата.
Ако фонда се намесеше директно, това би значело данъкоплатеца да покрива директно най-лошите кредитори, което би било прекрасно за Южната група но е и най-далеч от пазара.
Ако фонда успее да гарантира дълговете, риск примиумите ще паднат и банките ще успеят да наберат капитал от новоемитиран дълг на правителствата. Разбира се ако няма идиотии със забрани на агенции.
Това е моментът правителствата да придобият собственост насреща, за да пресекат по-нататъшни магарии от страна на банкерите. Не очаквам това да се случи.
Евро пик4ърс представя- Спаяване на Еврото, 45 епизод.
Увлечени в акция за спасяване на "неразумните" си банки, Меркел и Саркози ще довършат еврото. То не беше умуване, то не бе чудо. И двамата са политически трупове, при следващите избори.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.