Гърция е "спасена" с 50% редукция на дълга

"Вниманието на целия свят беше насочено към тези преговори", коментира Ангела Меркел пред репортери в ранните часове на деня. "Ние европейците показахме, че можем да вземем правилните решения", допълни тя, цитирана от Bloomberg.

Освен това се предвижда еврозоната да предложи пакет от "кредитни стимули" за общо 30 млрд. евро под формата на гаранции, чрез които се цели привличането на частния сектор в схемата. Отделно от това на срещата снощи беше постигнато споразумение размерът на втория спасителен пакет за Гърция да бъде увеличен до 130 млрд. евро. Според договорените през юли условия обемът му трябваше да е 109 млрд. евро. По време на преговорите снощи Словакия успя да издейства облекчения за участието си в плана.

"Словакия има клауза за неучастие (opt-out) и ще се включим в програмата само в рамките на първоначално договорените лимити, но не повече", коментира премиерът на страната Ивета Радичова, цитирана от чешката информационна агенция CTK. "Дадохме да се разбере, че имаме своите лимити и условия, които няма да прекрачим", допълва тя.  

Един трилион евро

Другата важна тема, по която лидерите на страните от еврозоната се споразумяха тази нощ, е увеличаването на капацитета на Европейския фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Facility, EFSF). От сегашните 440 млрд. евро той ще се увеличи до 1 трлн. евро.

Според информация на Financial Times най-вероятно и двата споменавани варианти за подсилването на фонда ще бъдат приложени едновременно. Единият от тях предвижда EFSF да гарантира около 20% от новоемитираните държавни облигации на закъсали страни, което би повишило потенциалния му капацитет до около 1-1.5 трлн. евро. Втората опция е да се създадат специални инвестиционни инструменти, които да изкупуват държавен дълг на страните с проблеми.

През седмицата световните агенции коментираха, че е възможно част от необходимото финансиране за увеличаването на капацитета на спасителния фонд за еврозоната да бъде набрано чрез специализирани фондове от страни като Китай и Бразилия. В информация от сряда АФП цитира източник от ЕС, според когото вече е получено принципно съгласие от страна на Китай.

Впоследствие стана ясно, че се очаква френският президент Никола Саркози да обсъди утре в телефонен разговор с китайския си колега Ху Дзинтао възможностите за участие на Китай в подсилването на EFSF. Апелът на Саркози ще дойде ден преди планираното посещение за среща с инвеститори в Пекин на главния изпълнителен директор на EFSF Клаус Реглинг, напомня Bloomberg.

От своя страна, бразилският финансов министър Гидо Мантега коментира, че страната му не предвижда подобни инвестиии, предаде CNBC. "Вярвам, че европейските страни нямат нужда от това фондове от Бразилия да купуват техни облигации", заяви той. "Бразилия не обмисля подобна стъпка. Те трябва да намерят решения на европейските проблеми в рамките на Европа", допълва Мантега.

Рекапитализиране на банките

Европейските банки ще трябва да увеличат до 9% капиталовата си адекватност от първи ред (Core Tier One) до 30 юни 2012 г. Ако банките не успеят да постигнат изискваните капиталови позиции в този срок, те ще трябва да се обърнат към правителствата си или да се възползват от спасителния фонд за еврозоната. Споразумението беше очаквано, тъй като по него ръководителите на страните-членки постигнаха съгласие още на предишната си среща в неделя.

Капиталовите резерви на банките трябва да са от "най-високо качество", обявиха лидерите на страните от ЕС в изявление, разпространено след днешната среща. За набирането на необходимите им средства за покриването на този праг, банките ще трябва да разчитат най-напред на финансовите пазари. Освен това те ще трябва да "се подложат на ограничения по отношение на разпределянето на дивиденти и бонуси, докато не постигнат поставената цел", се казва в изявлението, цитирато от Bloomberg Businessweek.

Агенция Bloomberg съобщи, че новият капиталов праг означава банките да осигурят допълнително 106 млрд. евро от своите акционери или от пазарите. Испанските банки ще нуждаят от 26.2 мрд. евро, а италианските - от 14.8 млрд. евро. Те получават срок до 25 декември да представят планове за рекапитализация пред националните регулатори. Ако не успеят да наберат нужните средства от пазара или акционерите си, банките ще се обръщат за помощ към националните правителства или EFSF.

Рекапитализацията на банките в еврозоната се наложи, заради големите им експозиции в държавен дълг на страни като Гърция, Италия, Испания, Ирландия. Оценяването на банковите резерви ще се направи "след като се вземе предвид пазарната оценка на експозициите им към държавен дълг" към 30 септември 2011 г., се посочва в изявлението на лидерите на ЕС.

Фотограф : Francois Lenoir Източник: Reuters