Завлечени в мирния процес

В същото време е трудно да се предвиди как турбулентните политически развития в региона могат да се отразят на ситуацията в Палестина. И окупираните територии лесно могат да се превърнат в буре с барут, което в даден момент да експлодира с всички възможни последици както за Тел Авив, така и за Близкия изток като цяло.

Проблемът е, че традиционно липсващото доверие между израелци и палестинци в момента е на едно от най-ниските си нива от години и нито една от страните не прелива от желание за преговори. Показателно е изказването на израелския министър на икономиката Нафтали Бенет от миналия месец, според което идеята за създаването на независима палестинска държава вече е "мъртва". И Тел Авив трябва да се стреми да се справя със ситуацията такава, каквато е, вместо да се мъчи със спасяване на обречения мирен процес.

Човекът, който (иска да) донесе мира

"Ако не беше Джон Кери, в момента изобщо нямаше да говорим за преговори", казва Нейтън Сакс. Откакто през февруари застана начело на американската дипломация, той направи шест обиколки в Близкия изток, при които неколкократно се срещна с всички заинтересовани страни в палестинския конфликт. И успя да притисне палестинците и израелците да седнат на масата за преговори. "Ясно е, че САЩ играят ключова роля в региона, а и в света, и нито една от двете страни в конфликта не би могла да си позволи да откаже на Кери", обобщава Сакс.

"На пръв поглед подходът му е почти същият като този на предшественика му Хилари Клинтън – дипломатически совалки в региона и срещи лице в лице с лидерите", разказва пред "Капитал" о.з. бригаден генерал Шломо Бром от Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив. "За разлика от нея обаче Кери приема мирния процес като своя лична кауза. Той вярва във възможността да се намери дългосрочно решение на конфликта и че това решение трябва да се търси именно сега, а не когато Израел и Палестина преценят, че го искат. Той е готов да работи неуморно за това и така успя да вдъхне живот на идеята."

Преди да обяви новината за възобновяването на преговорите, американският държавен секретар се постара да си осигури официалната подкрепа и на страните от Арабската лига. "Макар да действа относително бързо, Кери обръща внимание на редица пренебрегвани в миналото детайли", отбелязва Шломо Бром. И обяснява, че именно незачитането на позициите на арабските държави по време на мирните преговори в Дейтън през 2000 г. се е превърнало в един от поводите за провал на конференцията. "Кери познава региона много добре и е наясно с проблемите. Той знае, че те ще отнемат време и не трябва да се прибързва", твърди Бром.

Преговори без очаквания

"На практика израелският премиер Нетаняху се съгласи да участва в преговорите основно заради международния натиск и страха от изолация на страната му", казва Нейтън Сакс. Според него фактът, че Палестина бе приета в ООН въпреки усилията на Тел Авив да предотврати това, е подействал отрезвяващо на мнозина в израелската столица. А решението на ЕС да спре финансирането на израелски проекти на Западния бряг показа, че Израел вече не може да разчита на онази привилегирована и имунизирана срещу критики позиция от миналото. "При палестинците ситуацията е сходна – те не могат да си позволят да бъдат обвинени, че саботират преговорите, защото това би могло да доведе до орязване на международната помощ за автономията", допълва американският анализатор.

И все пак позициите на двете страни са твърде далеч една от друга по отношение на ключови въпроси като границите, правото на завръщане на палестинските бежанци, съдбата на израелските селища в Западния бряг, Източен Ерусалим и признаването на Израел като "държава на евреите". Затова и очакванията са ниски. Според Йоси Мелбърг това не е задължително нещо негативно. "Имайте предвид, че понякога обществените очаквания могат да се окажат в тежест на един подобен процес. Когато те са малки, дават на политиците известна свобода да се договорят за това, което към момента е възможно, и да поставят някакви основи за разрешаване на по-тежките проблеми в бъдеще", обяснява анализаторът. Това много зависи от самия начин, по който ще се случат преговорите, защото именно поради липсата на обществен натиск двете страни може да подходят към прегововорите формално и те да се окажат изпразнени от съдържание.

"Назначаването на бившия американски посланик в Израел Мартин Индик като специален пратеник на преговорите може да се разчете като положителен знак. Той познава проблемите на израелско-палестинския конфликт отблизо, в същото време е относително добре приет и от двете страни и е един от дългогодишните защитници на идеята за независима палестинска държава като единствено възможно решение на конфликта", посочва Нейтън Сакс. Според анализатора чрез продължаване на дипломатическата активност и известен международен натиск би могла да се създаде положителна инерция на разговорите и в крайна сметка да има напредък. "Дори да не се стигне до някакви разписани споразумения, може да се очакват промени на място в Западния бряг, като например изграждане на инфраструктура и може би изтегляне на част от израелските сили за сигурност оттам, което да позволи на палестинската автономия да упражнява реална власт върху контролираната от нея територия", обяснява Сакс.

Големите неизвестни

Какъвто и да е международният фон и уменията на посредниците, в крайна сметка решението остава в ръцете на самите преговарящи. "Ако ме питате от кого зависи докъде ще стигнат преговорите, отговорът е ясен - Нетаняху", казва Шломо Бром. И констатира, че за всички е ясно, че създаването на независима палестинска държава няма алтернатива. Запазването на настоящото статукво е твърде рисковано в дългосрочен план, а създаването на една обща държава би било неприемливо за израелците, които имат две основни очаквания, когато става дума за бъдещето на страната им - първо, тя трябва да си остане "еврейска по характер" и, второ, да бъде демокрация. Ако обаче жителите на Западния бряг и Газа получат израелско гражданство, това би означавало, че 40 - 50% от населението на общата държава ще бъдат палестински араби. Това би било краят на нейния "еврейския характер". "Мнозинството израелци подкрепят идеята за независима Палестина, те гласуват за партии, подкрепящи разделянето, и може да се очаква една добре договорена сделка за независима Палестина да бъде приета на референдум от гражданите", казва Бром. В този смисъл истинският въпрос е колко и какви отстъпки ще бъде готов да направи Нетаняху и дали ще успее да убеди собствената си партия "Ликуд" и останалите формации от коалицията, които са противници на разделянето, да ги приемат.

"Става дума за политически кураж да се търсят истински решения на проблемите", обяснява Мекелбърг. Поне за момента лидерите на двете страни не показват да имат такъв. Но смелостта се натрупва с времето и макар засега видимо да липсва, остава надеждата, че след няколко месеца все пак ще се прояви. Кой казва, че провалът е неизбежен?

Строежът на израелски селища на Западния бряг остава един от основните проблеми пред мирния процес Източник: Reuters