За "Моленбек", конспирациите и раждането на ектремизма в Европа

Когато в понеделник отива на работа в едно от училищата в Брюксел, социалният работник Блери Леши е посрещнат на вратата от разтревожени ученици. "Какво означава това, което каза вътрешният министър? Кого иска да изчисти от "Моленбек"? Мароканците?! Мюсюлманите?! Защо го каза? Какво съм направил аз? Какво са направили родителите ми?"

Въпросите го засипват. Той се опитва да успокои децата, макар самият да е разтревожен. "Думите имат значение", казва Блери Леши, който освен със социална работа с младежи, се занимава и с политическа философия и документалистика. "Ако използваш такъв език, ако изсипеш толкова полиция в "Моленбек" и още повече медии, ако влезеш с взлом в домовете на невинни хора, не бива да те изненадва, че все повече хора тръгват по пътя на екстремизма".

Миналата година фламандското седмично списание Knack обяви Леши за един от най-влиятелните чужденци в Белгия. 34-годишният политически философ е от албански произход и е един от най-силните гласове в страната по темите на социалното неравенство, идентичността и мултикултурното съжителство.

Пред "Капитал" той разказа за другото лице на брюкселското предградие "Моленбек" - това, което разкрива причините за радикализацията на младежи в сърцето на Европа.

Столицата на младежката безработица

Леши смята, че полицейските рейдове в квартала през седмицата са били в голямата си част шоу за пред медиите и смята, че етикетирането на "Моленбек" като "европейска столица на джихада" е преувеличено. 

Брюкселското предградие има около 100 хиляди жители и 41 младежи, които са станали бойци на "Ислямска държава". За сравнение фламанският град Вилвоордe, който не е далеч от Брюксел, има 40 хиляди жители и 35 души, за които се знае, че са в Сирия в момента. Цифрите следва да се поставят в контекст, казва Леши, а медиите не правят това усилие.

Преди да вземат участие в мемориалната служба, участниците в събирането бяха щателно претърсвани от полицията Фотограф : Yves Herman

В същото време той признава, че не е съвпадение, че тъкмо младежи от "Моленбек" и Вилвоордe се радикализират. Според него това са двете места в Белгия с най-голямо социално неравенство. Леши цитира данни, според които младежката безработица в брюкселското предградие достига 41%. В същото време младите хора са най-голямата демографска група в квартала. Един от трима младежи отпадат от училище. Повече от половината население на "Моленбек" има право на социално настаняване заради бедност, казва Блери Леши, а реално само 8% живеят в социални жилища.

"Много хора отричат връзката между екстремизма и социално-икономическата ситуация, твърдейки, че не всеки беден се превръща в екстремист, но в Европа неравенството играе роля. В Пакистан например младежите от средната класа стават екстремисти, но в Европа повечето идват от бедни семейства. В Германия около 80% от заминалите за Сирия идват от семейства със социални проблеми, във Великобритания около 75%. В Белгия е почти същият процент. Не може да не споменаваме това и да не е част от дискусията след атаките", категоричен е политическият философ.

Има ли расизъм в либерална Белгия

Към лошите социално-икономически условия, в които растат младежите с мигрантски произход в "Моленбек", Блери Леши прибавя и дискриминацията, която срещат на пазара на труда. "Няма друга западноевропейска държава, в която да има толкова малък брой имигранти, активни на трудовия пазар", казва той. "Ако пощенският ти код е 1080 (той показва, че живееш в "Моленбек" - бел.авт.), ти казват: добре, следващият".

В същото време това не е тема, която получава обществено внимание. Според него за осем години в белгийския парламент е дискутиран само един случай на дискриминация на трудовия пазар. Блери Леши посочва и изследване на UNICEF, според което образователната система в Белгия поставя децата на имигрантите в особено неравностойно положение спрямо връстниците им, които не са с мигрантски произход.

Мохамед Абделсалам, брат на един от терористите, участвал в атаките в Париж, поставя свещи пред дома си в "Моленбек", за да почете паметта на жертвите на атентатите Фотограф : Stringer/belgium

А за капак, добавя Блери Леши, академични изследвания посочват расизма в полицията като един от най-сериозните проблеми за младежта в Брюксел. Той цитира изказване на главния комисар на полицията в "Моленбек", според който е имало кандидати за полицаи, които са искали да ги разпределят в предградието, само за да могат да бият араби.

Всички тези фактори накуп влияят лошо върху самочувствието на младежите с имигрантско потекло в Белгия. "Те не се чувстват ценени и приети от обществото. Постоянно слушат от медиите и политиците, че техните традиции, култура, религия, произход не се вписват в това общество. Не се чувстват у дома тук", казва Леши.

Какво е решението

Това е повтаряща се тема в разговорите, които той води в училище с тези младежи. Те срещат много несправедливост във всекидневието си, която нямат капацитета да поставят в контекст и попадат на лесните обяснения и пропагандата на групировки като ИДИЛ, които са широко достъпни в интернет . "Това, което ми се налага да правя всеки ден е не да ги информирам, а да деконструирам конспиративните теории, на които попадат в интернет. Не е лесно", признава социалният работник.

Изходът според него е в овластяване на младежите, в това да им дадем повече инструменти да се справят сами. Блери Леши разказва, че има много ученици, които сами са успели да убедят приятели и приятели на приятели да не заминават за Сирия: "Имаме нужда от честен, позитивен разказ, за да се противопоставим на ИДИЛ. Трябва да си признаем - направихме грешки и ще се опитаме да ги поправим. Да опитаме да променим реалността, в която живеят."