НАТО се готви да действа глобално

Страните - членки на алианса, ще противодействат на хибридни операции, кибератаки, заплахи във и от Космоса и на все по-агресивния Китай

"Член Пети от устава на НАТО е свещен дълг", обяви американският президент Джо Байдън в Брюксел, с което препотвърди ангажимента на САЩ към европейската отбрана.

Светломира Гюрова

2 автори

"Член Пети от устава на НАТО е свещен дълг", обяви американският президент Джо Байдън в Брюксел, с което препотвърди ангажимента на САЩ към европейската отбрана. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

От тази седмица НАТО, която се приема за най-успешния отбранителен съюз в световната история, вече официално си има още един съперник в лицето на Китай. Въпреки че не бе експлицитно обозначен като "враг", режимът в Пекин беше отчетливият нов акцент на тазгодишната среща на лидерите на 30-те съюзнически държави, която се проведе в понеделник в Брюксел. Защото, както изненадващо откровено отбеляза и генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг, "Китай скоро ще има най-голямата икономика в света". "Те вече имат втория по големина военен бюджет, най-многочисления боен флот и инвестират в модерни способности като автономни системи, лицево разпознаване и изкуствен интелект, интегрирани в различни оръжия", продължи той. Според него обаче "нещата не са толкова прости", тъй като Западът трябва да се изправи срещу предизвикателствата, провокирани от възхода на азиатската суперсила, въпреки че много от съюзническите държави имат активни икономически връзки с нея.

"Всички лидери се съгласиха, че в епохата на глобалното съревнование Европа и Северна Америка трябва да застанат стабилно една до друга. За да защитят нашите ценности и интереси. Особено във времена, когато авторитарни режими като Русия и Китай отправят предизвикателство спрямо базирания на правила световен ред", обяви Столтенберг след края на форума в щаб-квартирата на НАТО. Срещата беше и ключов момент от първата европейска обиколка на американския президент Джо Байдън, който, за разлика от своя предшественик Тръмп, заяви твърд ангажимент за защита на Европа в случай на военна криза. "Китай бързо разширява своя ядрен арсенал с все повече бойни глави и все по-сложни системи за тяхното изстрелване, за да създаде своя ядрена триада. Липсва прозрачност при провеждането на военната модернизация на страната и при прилагането на публично декларираната стратегия за сливане между гражданския и военния сектор. Китай също така си сътрудничи във военно отношение с Русия, включително чрез участие в руски учения в евроатлантическата зона", беше записано и в заключителното комюнике на срещата.

Реална заплаха ли е Китай

"Китай не е противник, но също така трябва да се справим с предизвикателствата", обобщи ситуацията Столтенберг. По този повод обаче дипломатическата мисията на Китай в ЕС излезе с изявление във вторник и определи декларацията на държавите от НАТО като "клевета по отношение на мирното развитие на Китай и погрешна преценка на международната ситуация и собствената им роля в нея". "Не представляваме системно предизвикателство за никого, но ако някой отправи системно предизвикателство към нас, няма да останем индиферентни", добавят от китайското посолство в евросъюза.

Посланията, отправени от някои от водещите европейски лидери, обаче не бяха толкова консистентни и не създаваха усещанията за държави, застанали "стабилно една до друга" срещу системната заплаха, създавана от Китай. "НАТО е военна организация. Въпросът с отношенията с Китай не е само военен. Той е икономически. Стратегически. Става дума за ценности. За технологии", обяви френският президент Еманюел Макрон след срещата в Брюксел. И обобщи: "Много важно е да не подхождаме с предразсъдъци в отношенията си с Китай." Смекчена беше и позицията на германския канцлер Ангела Меркел. "Преди всичко голямото предизвикателство е Русия. Ако погледнем киберзаплахите, хибридните заплахи, сътрудничеството между Русия и Китай, тогава не може да игнорираме Китай... Но не мисля, че трябва да надценяваме важността на всичко това", коментира тя след форума в Брюксел.

Йенс Столтенберг обаче все пак е уверен, че китайската заплаха е реална и е от съвсем ново естество. "За да отговори на предизвикателствата в сферата на сигурността, провокирани от Китай, НАТО не трябва да ходи в Азия. Става дума най-вече за това, което правим вкъщи. Устойчивост, технологии, киберотбрана. Защото виждаме, че Китай идва все по-близо до нас", коментира той. И продължи: "Китай се приближава до нас в киберпространството. Виждаме ги в Африка. Вижаме ги в Арктика. Виждаме ги да се опитват да контролират нашата инфраструктура. Имахме дискусии и за 5G комуникациите."

Пекин чука на вратата

"Не става дума НАТО да ходи в Китай. Става дума за Китай, който идва в Европа, и трябва да направим нещо по този повод", убедена и Клаудия Майор, анализатор в германския Институт по международни отношения и сигурност, цитирана от FT. "Китайският флот идва в Индийския океан, в Персийския залив, в Червено море. Били са и в Средиземно море", коментира неофициално и висш британски военен пред изданието, добавяйки, че за момента азиатската суперсила не е изпращала подводници в Северния Атлантик, но може да се очаква да го направи в бъдеще. "Създаваш ядрени подводници заради техния обсег на действие и заради това, че са невидими. А Китай обича да тества границите на своите възможности", обобщава военният пред FT.

Именно комплексността на предизвикателствата, потенциално отправяни от все по-модерните китайски въоръжени сили, явно са накарали лидерите на държавите в НАТО експлицитно да разширят действието на прословутия член 5 от устава на алианса. Според него атаката срещу една страна членка се приема за нападение срещу всички и задействането му вкарва агресора във война с още 29 държави, три от които ядрени. В заключителното комюнике от срещата на върха е записано, че страните вече ще могат да искат подкрепа от алианса в случай на хибридно нападение, при кибератака, която е довела до значителни щети, както и при атака от космоса или спрямо нейни космически активи. "Призоваваме Китай да спазва международните си ангажименти и да действа отговорно по отношение на международната система, включително в космоса, киберпространството и по море", се казва в документа. Предстои да видим дали единната политика спрямо Пекин в сферата на сигурността наистина ще сработи, или само ще задълбочи пукнатините в стратегическата визия на съюзниците.

Студен мир

Очакванията за срещата между президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин в Женева не бяха високи. Нямаше и как да са други, след като при първото им заставане лице в лице преди десет години, Байдън (който тогава бе вицепрезидент на Барак Обама) казва, че е погледнал в очите на Путин и е видял, че "той няма душа". Преди няколко месеца, вече като президент, той се съгласи, че обитателят на Кремъл е "убиец" и заяви, че "ще си плати" за руската намеса в изборите в САЩ. Путин от своя страна предупреди мрачно през април за неуточнени червени линии и за "асиметричен, бърз и твърд" отговор от Москва, ако Западът ги пресече. Освен това Русия наскоро вкара САЩ в официалния си списък на "неприятелските държави".

На този фон Байдън бе критикуван, че със самото си съгласие да се види с Путин вече му е дал, което той иска - да застане като равен с американския президент. И все пак макар да не доведе до пробиви, срещата не бе безсмислена.

По думите на Путин по време на пресконференцията му (Байдън даде отделна) в Женева, срещата е била "ползотворна" и разговорите са били "конструктивни". Той обяви единствените конкретни резултати от срещата - двете страни са се разбрали да върнат посланиците си (извикани в собствените си столици "за консултации" от месеци) и да възобновят разговорите по контрола върху въоръжаването. Байдън от своя страна обяви, че е поставил на масата въпроса за човешките права и е дал да се разбере, че за Русия ще има "тежки последици" ако намиращият се в затвора опозиционер Алексей Навални умре. Американският президент приключи пресконференцията си видимо раздразнен от журналистически въпрос как може да се доверява на Путин без никакви действия от руския президент, които да оправдават това.

Всъщност макар и от двете страни да признават, че отношенията са в най-ниската си точка и срещата - без никаква изненада - да не доведе до пробиви, САЩ и Русия имат за какво да си говорят и диалогът в Женева е шанс за придвижване напред по теми от общ интерес. Такива са киберсигурността, разоръжаването и климатичните промени. Противопоставянето ще продължава, но без да затваря вратата за сътрудничество където и доколкото е възможно.