Краят на мира: За европейците старото клише, че войната е "немислима", вече не е вярно

Тези данни говорят за прекалибриране на единството в мненията, и то такова, каквото Путин може би не е очаквал да има. Това, че над 50% от европейците са единодушни, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява заплаха за сигурността на собствената им страна, може да се окаже "променящ играта" фактор за начина, по който тази криза протича.

Единството в позицията на европейците може да се окаже "променящ играта" фактор за начина, по който тази криза протича.

Дълго време мнозина в Европа гледаха на бъдеща "студена война" като на противопоставяне между САЩ и Русия или САЩ и Китай. Европейците биха били по-скоро зрители, отколкото участници в нея. И наистина, когато през лятото на 2020 г. започна струпването на руски войски до украинската граница, имаше много спекулации в медиите, че европейците не се интересуват от тези развития, а още по-малко биха се ангажирали със защитата на Украйна.

Проучването на ЕСВП опровергава тези предположения, дори да е вярно все още, че повечето европейци смятат Украйна за хаотична и дисфункционална. Днес преобладаващото мнение е, че страната трябва да бъде защитена от руските провокации. Въпросът обаче е кой трябва да се заеме с тази задача.

Установихме, че в почти всички от обхванатите в изследването страни хората виждат НАТО и ЕС като организациите, които са най-добре позиционирани да защитават Украйна. Забележително е, че в Полша с малка разлика повечето хора виждат ЕС като естествен защитник на суверенитета на Украйна, отколкото НАТО. Това оспорва общоприетото мнение, че по отношение на сигурността източноевропейците са готови да отхвърлят ЕС, защото гледат на САЩ като единствения си надежден партньор.

Когато става въпрос за това да защити интересите си, ЕС всъщност не е разделен между тези, които вярват на НАТО, и тези, които вярват на ЕС. Респондентите в Полша, Румъния и Италия се доверяват преди всичко на НАТО. Въпреки това над 60% от тях смятат, че ЕС би ги защитил, ако възникне конфликт. По същия начин, докато шведите и финландците се доверяват на ЕС, повечето от тях също вярват на НАТО.

Политическите различия вътре в тези страни хвърлят допълнителна светлина и може да са дори по-поразителни от различията между страните. В Германия например привържениците на управляващите лявоцентристки партии (социалдемократи, свободни демократи и зелени) декларират по-голяма готовност да защитават Украйна спрямо привържениците на Християндемократическия съюз. Въпреки че ХДС се обявява най-открито, че Германия трябва да защити Украйна, нашата анкета показа, че избирателите му са разделени почти поравно по този въпрос.

Във Франция поддръжниците на президента Еманюел Макрон и неговата дясноцентристка съперничка Валери Пекрес подкрепят най-много активната защита от страната им на Украйна, докато тези от спектъра на крайната десница са разделени. Същото важи и за Италия, където има консенсус сред симпатизантите на центъра, но разделение сред поддръжниците на крайнодясната партия на Матео Салвини. Същевременно в Полша голямо мнозинство от привържениците на всички партии искат правителството им да защитава Украйна, но не всички са уверени или се доверяват в способността на тяхната управляваща партия "Право и справедливост" да го направи.

Все още има известна резервираност по отношение на потенциалните въздействия, които могат да бъдат понесени заради намесата на Европа. Тя би могла най-добре да се обобщи с фразата "помнете какво ви направи Кремъл последния път". Например освен заплахата от потенциални руски военни действия срещу собствената им страна изследването установи опасения в Полша от миграционен натиск вследствие на тази криза; опасения в Германия, Финландия, Италия и Румъния, свързани с възможността Русия да спре енергийните им доставки; и опасения във Франция и Швеция от потенциални кибератаки.

Все още има известна резервираност по отношение на потенциалните въздействия, които могат да бъдат понесени заради намесата на Европа.

Това, което е ясно, е, че заплахите на Путин към Украйна сауспели в едно -да накарат европейците да се замислят за своя ред за сигурност. И това като следствие засили обединението на страните от ЕС. Идните седмици ще са тест дали европейците могат да направят прехода от свят, оформен от мека сила, към свят, дефиниран от устойчивост и способност за понасяне на болка в името на това да запазят ценностите и начина си на живот. Ясно е, че старото клише, че войната е "немислима", вече не е вярно.