Сърбия и Унгария ще опитат да намалят газовата си зависимост от Русия

И двете страни може да използват инфраструктурата на България за доставки от Азербайджан и други страни

Европейският съюз се стреми първо да намали и до няколко години да прекрати доставките на газ от Русия, след като Москва нахлу в Украйна на 24 февруари

Кирил Кирчев

Европейският съюз се стреми първо да намали и до няколко години да прекрати доставките на газ от Русия, след като Москва нахлу в Украйна на 24 февруари © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Сърбия, която е напълно зависима от руския газ, планира да купува синьо гориво от Азербайджан през 2023 г.,
Доскоро Белград нямаше намерение да предприема действия срещу NIS, но президентът Александър Вучич обяви, че на Белград може да се наложи временно да "поеме" от Русия компанията заради западните санкции
Унгария преговаря с Румъния за увеличаване до над 3 млрд. куб. метра годишно на капацитета на интерконекторен тръбопровод, който пресича техните граници.

Две от най-зависимите от руския газ страни в Европа - Сърбия и Унгария, обявиха намерения да увеличат доставките от други страни. По този начин Белград и Будапеща ще диверсифицират източниците си на енергия в условията на руската война в Украйна и геополитическите промени. Очакваните нови количества за двете страни ще преминават през територията на България. Гърция и България завършиха дълго отлагания газопровод, който се очаква да допринесе за намаляване на зависимостта на Европа от руския газ. Той ще пренася газ от северния гръцки град Комотини до Стара Загора в България и ще бъде свързан с друг тръбопровод, пренасящ азерски газ.

Сърбия преговаря с Азербайджан

Сърбия, която е напълно зависима от руския газ, планира да купува синьо гориво от Азербайджан през 2023 г., като очаква есента на следващата година да заработи интерконекторната връзка към българската газопреносна мрежа, обяви министърът на енергетиката Зорана Михайлович.

"В момента преговаряме с Азербайджан за резервиране на газови мощности за следващата година, тъй като интерконекторът Сърбия - България ще бъде завършен следващата година през септември", заяви Михайлович на енергийна конференция в Сараево през миналата седмица, цитирана от Reuters.

"Този интерконектор е за нас като жизнена сила - най-важното, което Сърбия прави в момента, когато говорим за газова диверсификация", каза Михайлович. И допълни, че след като бъде завършен интерконекторът с България, Сърбия ще може да получава втечнен природен газ и от Гърция.

Газовият и петролен сектор в Сърбия се държи от руски компании от 2008 г., но Белград си е поставил за цел да се присъедини към ЕС и беше подложен на натиск от Брюксел да приведе външната си политика в съответствие с блока и да наложи санкции на Русия. Михайлович каза, че петролната компания NIS, в която руските "Газпром нефт" и "Газпром" заедно притежават мажоритарен дял, търси да купува суров петрол от различни страни, след като руският е поставен под санкции, и че ще поръчва доставки от Ирак.

"Газпром" е мажоритарен акционер и в единственото газово хранилище в страната.

Доскоро Белград нямаше намерение да предприема действия по отношение на NIS, но в края на миналата седмица сръбският президент Александър Вучич обяви, че на Белград може да се наложи временно да "поеме" от Русия компанията заради западните санкции, макар че Сърбия формално не ги подкрепя. Москва се очаква да е против подобно действие.

Ако се наложи, ще се стигне до поемане на контрола от държавата, но нищо няма да се "краде", казва Вучич. Нуждата да се търси решение е практическа - дори например за намиране на резервни части за рафинерията. Купувачи на иракски петрол пък не искат да работят с компании, които са мажоритарна руска собственост (иракският петрол заедно с руския е основен във вноса на Сърбия).

Сърбия трябва да внася 10% от нужната електроенергия и вносът ще нарасне до 20-30% през зимните месеци, когато се очаква цените да се покачат с 15-20%. Страната произвежда 70% от електроенергията от въглища и правителството ще помогне на държавната енергийна компания EPS да внесе 4 млн. тона въглища, от които ще се нуждае до първото тримесечие на следващата година.

Унгария преговаря за внос на газ през България и Румъния

Унгария, която е 85% зависима от руския газ, обяви, че преговаря с Румъния за увеличаване до над 3 млрд. куб. метра годишно на капацитета на интерконекторен тръбопровод, който пресича техните граници.

Унгарският външен министър Петер Сиярто обясни, че планираното разширяване на капацитета за внос през Румъния ще подобри сигурността на доставките и ще предложи маршрут за евентуален бъдещ внос от Гърция, Турция или Азербайджан. Това означава използване на интерконектора Гърция - България. Румънският премиер Николае Чука заяви в началото на месеца, че газовата връзка е много важна за енергийната сигурност на Европа и е възможно да се използва за доставки през България и Румъния към Украйна и Молдова.

Друга възможност е използването на турската газопреносна мрежа и терминали за втечнен газ в Турция, през които да се пренася газ от различни държави. "Намираме се в напреднали дискусии за значително разширяване на капацитета на интерконектора, свързващ мрежите за природен газ на Румъния и Унгария", каза Сиярто на пресконференция в Букурещ с румънския си колега, цитиран от Reuters.

Интерконекторът, по който може да преминава газ в двете посоки, може да пренася 2.6 млрд. куб.м газ годишно до Румъния и 1.7 млрд. куб.м годишно до Унгария. Този капацитет първоначално ще се увеличи до 2.5 млрд. куб.м, а по-късно - до над 3 млрд. куб.м. Засега няма подробности за сроковете на изпълнението на проекта.

През миналата година Унгария подписа договор за 15 години с "Газпром", според който получава 3.5 млрд. куб.м газ годишно през България и Сърбия по "Турски поток" и още 1 млрд. по тръбопровод от Австрия.

Европейският съюз се стреми първо да намали и до няколко години да прекрати доставките на газ от Русия, след като Москва нахлу в Украйна на 24 февруари. Инвазията доведе до скок на цените, а "Газпром" в момента открито шантажира и не осигурява количествата по договорите, които е подписала с редица страни в ЕС.