🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

САЩ и Китай си показаха мускули заради Тайван

Визитата на Пелоси повиши ненужно напрежението и е сигнал за непоследователната политика на Вашингтон към Пекин

Нанси Пелоси е най-високопоставеният политик от САЩ, който посещава Тайван, от 25 години
Нанси Пелоси е най-високопоставеният политик от САЩ, който посещава Тайван, от 25 години
Нанси Пелоси е най-високопоставеният политик от САЩ, който посещава Тайван, от 25 години    ©  Reuters
Нанси Пелоси е най-високопоставеният политик от САЩ, който посещава Тайван, от 25 години    ©  Reuters
Темата накратко
  • Посещението на Нанси Пелоси идва в деликатен момент за Китай и показва разнобой във Вашингтон.
  • Пекин отговори с военни учения, които може да доведат до блокада на острова.
  • Огромната икономическа обвързаност между САЩ и Китай засега трудно може да доведе до евентуален военен конфликт.

Нанси Пелоси обеща "железен" ангажимент на САЩ към Тайван при посещението си в страната в сряда, което вбеси Китай и предизвика предупреждения, че военните маневри, обявени в отговор от Пекин, ще се равняват на блокада на острова. Коментарите на председателя на Камарата на представителите на САЩ, направени по време на срещата с президента на Тайван Цай Ингвен, окуражиха тайванците, надяващи се на по-твърда подкрепа от Вашингтон, но повишиха допълнително напрежението с Китай.

"САЩ обещаха да бъдат винаги до Тайван и това посещение е напомняне за това, каза Пелоси в президентския офис в Тайпе. Днес нашата делегация дойде в Тайван, за да изясним недвусмислено, че няма да изоставим Тайван."

Краткото посещение на 82-годишната Пелоси, част от по-голяма обиколка в Азия, която включва Сингапур, Малайзия, Япония и Южна Корея, идва в момент на ескалиране на напрежението между Пекин и Вашингтон и е тест докъде е готов да стигне Китай за възпиране на чуждестранна подкрепа за Тайпе. Пелоси е най-високопоставеният американски представител от четвърт век, пътувал до Тайван, над който Китай претендира за суверенитет. Пекин осъди нейното пътуване като нарушение на политиката на САЩ за "единен Китай", според която Вашингтон признава правителството в Пекин за единственото легитимно в страната, но не приема претенциите му към Тайван.

Когато Пелоси кацна в Тайпе във вторник вечерта, Народната освободителна армия обяви планове за мащабни въздушни и военноморски учения и учения с бойна стрелба на далечни разстояния около Тайван. Ученията са планирани от четвъртък до неделя, след като Пелоси напусна острова в сряда.

В редакционна статия в китайския официоз PLA Daily се казва, че посещението е изпратило "погрешно послание" към тайванските "сепаратисти" и че "всички контрамерки, предприети от Китай, са оправдани, разумни и необходими". Министерството на отбраната на Тайван предупреди, че ученията "нарушават териториалните и прилежащите води и въздушното пространство на Тайван и застрашават международното корабоплаване и полети". Ученията "са равносилни на въздушна и морска блокада на Тайван", казва генерал Ю Чиен Чан, високопоставен служител в правния отдел на министерството.

Как да се разчете визитата

За Пелоси визитата в Тайван е възможност да затвърди за пореден път позицията си относно режима в Китай, като тя дори игнорира притесненията на американския президент Джо Байдън и военното министерство от визитата й на острова. Пелоси от години се противопоставя на китайското правителство по въпроси, които обхващат човешките права в Тибет и Синцзян и репресиите срещу демокрацията в Хонконг.

Един от начините да се погледне на посещението й в Тайван е като смело утвърждаване на принципите. Китай започна да тормози страни, които поддържат дори най-невинните връзки с острова, за който той претендира, че му принадлежи. Литва, с население 2.6 млн. души, изпита гнева на Китай, след като позволи на Тайван да отвори официално представителство в страната. Китай заплаши и Пелоси, като обяви, че армията му "няма да стои със скръстени ръце", ако тя посети Тайван - нещо, което тя има пълното право да направи и което Нют Гингрич, нейният предшественик като председател на Камарата на представителите, направи през 1997 г.

Друго тълкувание е, че пътуването е симптом на непоследователния подход на САЩ към Китай - единственият сериозен противник на Вашингтон в дългосрочен план. В този прочит визитата по-скоро показва липсата на цел на администрацията на Джо Байдън, отколкото силните аргументи на САЩ в отстояването на демократични принципи.

Времето на посещението е чувствително за Китай, поради което съществува риск от ескалация на отношенията между двете страни. Президентът Си Цзинпин е изправен пред големи вътрешни предизвикателства, докато се подготвя за конгрес на комунистическата партия, на който се очаква да си осигури трети петгодишен мандат като лидер, нарушавайки приетите норми. Затова и при последния си телефонен разговор с Байдън миналата седмица Си е казал на американския президент: "Онези, които си играят с огъня, ще загинат от него. Надяваме се, че САЩ ясно виждат това."

Другият проблем е очевидната липса на координация между Пелоси и Байдън. Запитан за плановете й, американският президент се позова на военни източници, според които пътуването "не е добра идея в момента". Вярно е, че Конгресът е отделен клон на властта в САЩ и Пелоси е третата по ранг след президента и вицепрезидента, но политиката към Тайван е твърде важна, за да става заложник на боричкания между Капитолия и Белия дом.

Байдън неведнъж е заявявал, че САЩ ще защитят Тайван от китайско нахлуване, пренебрегвайки дългогодишната позиция на "стратегическо двусмислие", при която предишни президенти умишлено избягваха конкретни ангажименти, отбелязва Economist. Но след всяко негово подобно изявление администрацията му смекчава позицията и превръща "стратегическото двусмислие" в "стратегическо объркване".

Икономиката е по-важна... засега

Въпреки нарастването на напрежението експерти са на мнение, че шансовете за военен конфликт не са големи, защото съществува огромна икономическа обвързаност между двете страни. Търговията на САЩ с Китай нарасна значително през последните десетилетия и е от решаващо значение и за двете страни. Днес Китай е най-големият износител за САЩ, а азиатската страна е един от най-големите експортни пазари за американски стоки и услуги. Това помогна цените в САЩ на редица потребителски стоки да спаднат и осигури по-високи печалби за корпорациите, но също така доведе и до негативи - милиони американци загубиха работните си места.

За американския и тайванския бизнес въпросът сега е дали Пекин ще отговори на визитата на Пелоси с директни икономически мерки. Тайван е уязвим, тъй като огромна част от икономиката на острова е директно обвързана с Китай. Неговият износ за континенталната част и Хонконг надхвърли 188 млрд. долара миналата година, което е над 40% от общия обем.

Китайските експерти прогнозират, че може да има още последствия за бизнеса и инвеститорите от визитата, която тества апетита на Китай за конфронтация, отбелязва New York Times. Икономическият растеж и търговията бяха сред точките от нейния дневен ред, но те бяха засенчени от геополитиката и яростния отпор на Китай. Пелоси разговаря с Марк Лиу, председател на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, най-големият производител на чипове в света. T.S.M.C. строи завод в Аризона, а Пелоси и Лиу обсъдиха наскоро приетия закон в САЩ, който предлага субсидии на компании, които отварят заводи за чипове в САЩ.

Бизнес реакцията на Китай към посещението на Пелоси включва забрана на вноса на риба и плодове от Тайван, но по-широкото въздействие може да достигне до САЩ. Bloomberg съобщава, че китайската CATL, най-големият в света производител на батерии за електрически автомобили, отлага решението си за фабрика в Северна Америка поради "напрежението" около пътуването.

Основанията на САЩ

САЩ имат своите основания да искат да защитят Тайван от нападение. Страната е прозападна демокрация с 23 млн. души, която играе важна роля в глобалната икономика, произвеждайки най-добрите компютърни чипове в света. Освен това е стълб на водената от Вашингтон политика в региона. Пекин от своя страна е наясно, че САЩ ще защитават острова, поради което няколко пъти тази година китайски самолети прелетяха близо до тайванското въздушно пространство. Така че Вашингтон ще трябва да се съсредоточи върху предотвратяването на инвазия чрез подобряване на военния капацитет на Тайван, отбелязват анализатори. Може например да предложи военна помощ по подобие на тази на Израел за закупуване на американски оръжия.

Администрацията на Байдън отбелязва, че посещението на Нанси Пелоси не променя статуквото. Тя изрази енергична подкрепа за своите тайвански домакини. Китай отговори очаквано с военни активности и икономически санкции срещу острова. Отговорът на Пекин може да продължи седмици и месеци, ако не и години. През това време истинският тест за ангажимента на САЩ е да направят така, че Тайван да стане по-устойчив.

Европейски неутралитет

Литва стана единствената страна от Европейския съюз (ЕС), която публично одобри противоречивото посещение на Пелоси в Тайван. "Сега, когато председателят Пелоси отвори много по-широко вратата към Тайван, сигурен съм, че други защитници на свободата и демокрацията ще минат много скоро", каза литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис в Twitter във вторник.

Евродепутати също се противопоставиха на Китай, като отидоха в Тайпе миналия ноември и през юли тази година. А коментарът на Ландсбергис за "други защитници на свободата" посочи планирано бъдещо посещение на комисията по външни работи на британския парламент.
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    borodino avatar :-|
    borodino
    • - 2

    Нищо ново. Така се почна и в Украйна с посещението на вицепрезидента тогава Байдън. Следва проамериканизация на властта там, военни договори, износ на демокрация и прочее процедури, които предшестват военни конфликти. И ако все пак РФ определено пази украинците, при толкова мтого китайци на континенга НОАК едва ли ще се бие с една ръка в Тайван. Със САЩ.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 1

    Студено, студено!
    Азия със западен тип логика не може да се обясни. Там е друга цивилизация, друг темперамент, друго усещане за време.

    Пък и нещо не се връзва: за да попречи на визитата, Китай извади два самолетоносача, приготви ракети със среден обсег, за трети път (след Корейската и Виетнамската войни) каза възловото словосъчетание, че НОАК няма да седи със скръстени ръце, пък Нанси кацна безпрепятствено в Тайван.
    И нищо не се случи. Натрупаното напрежение изтече като отрязано с нож.
    А дали е така?
    Ще предложа малко по-различен прочит на събитията.

    Би трябвало да се смята, че КНР е понесла репутационна щета, след като не успя да осуети визитата на Пелоси. Но вялата реакция на Пекин с очакваните закани след кацането й трябва да говори, че всъщност Нанси донесе на президента Си Royal Flush за предстоящия през есента възлов конгрес на ККП, защото вече никой в Китай не може да бъде убеден, че САЩ искат да водят диалог, а не търсят конфронтация с КНР.
    Нищонезначещото посещение на г-жата изби козовете на китайските комсомолци-западници и вероятно на конгреса Ли Къциян ще се прости с поста на премиер, а сподвижнците му - със своите. ККП ведемо ще се консолидира около националистическото ръководство на Си за десетилетие поне.

    С тектическата си победа от визитата на Нанси САЩ затвърдиха стратегически противник в лицето на Китай.
    А Пекин получи нагледен урок, че невоенните му средства за защита на националните интереси са много ограничени. И е повече от сигурно, че ще заложи на сила, за да реши веднъж завинаги Тайванския въпрос.

    Реално САЩ бяха факторът, които заради привличането на КНР на своя страна срещу СССР през 70-те години извадиха Тайван от ООН и на негово място вкараха комунистически Китай, който скоро стана и постоянен член на СС на ООН. Днес Китай в СС гласува с Русия или поне не й налага вето. Затова САЩ предприеха спрямо Пекин панически ходове, идентични на тези, които предприеха в последните години срещу другия си враг - Русия - в Украина.
    Ще стане ли Тайван китайската Украина?
    По-скоро да.
    Различното в случая е, че за разлика от Русия в Украина, в Тайван моментът Х ще бъде избран от Пекин.
    И часовникът чъка.

    Нередност?
  • 3
    aussie avatar :-|
    aussie

    Часовника цъка но и въоръжението е от друг тип.
    Само погледнете разликата между бвп-то на Украйна и Тайван. Да не говорим че Тайван е остров а не е гола безкрайна поляна.

    Нередност?
  • 4
    weiss avatar :-|
    Weiss
    • - 1

    Стара максима, приписвана ту на Чърчил, ту на ген. Патън, е, че генералите винаги се готвят за последната война. А пък им се налага да водят новата... Факт, Тайван е остров (което обаче е нож с две остриета), отделен от материков Китай от 180 км пролив, планински,богат и много добре въоръжен. При евентуална военна операция на НОАК това ще е военно-логистичен проблем, не стратегически. Визитата на Нанси се приема (далеч не от всички обаче, дори в собствената й ДП) като тактически успех. Стратегически е провал. Тя не беше необходима и няма да донесе полза на никого в САЩ, още по-малко в Тайван, а защо се случи все пак, е интересен въпрос. Препоръчвам по въпроса книгата на Ричард Ханания Public Choice Theory and the Illusion of Grand Strategy, в която се разкрива доста за вземането на решенията в американската външна политика.

    Нередност?
  • 5
    nik604 avatar :-|
    Nik Nikolov

    Ше им пръднат жълтаците на янкитата, ако искат да им фръкнат кашоните самолетогмуркачи мое се пробват...

    Нередност?
  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "weiss":

    В случая далеч по-съществен е механизмът за вземане на решения в КНР.
    Както споменах в горния пост по повод кацането на Нанси, невоенните средства за защита на националния суверенитет на Китай се оказаха силно неефективни. Дипломация, икономика - бошлаф.

    Остават оръжията.
    Китай на мига обяви военни маневри около Тайван в пет зони, които по същество откъсват острова от света, защото спират въздушния и морски транспорт. До 15 август, докогато са обявени ученията. Ако не ги удължат, което е повече от сигурно.

    Зоните на военна активност на НОАК са в зони на досегашни договорени демаркационни линии между Пекин и Тайпе, което трябва да говори, че тези договорености са вече минало. Особено съществена е китайската военна активност на изток и югозапад от острова, защото ВМС са розположени непосредствено срещу тайванските военни бази Хуалян и Тайдун на източното крайбрежие и Каошунг на ЮЗ.

    По всичко личи, че КНР привежда в действие опаративния си план за превземане на острова и го пробва в имитация на бойна обстановка.

    Докъде ще се стигне сега е трудно да се прогнозира, но не е зле да се изходи и от факта, че Китай прекрати ВСИЧКИ форми на военно сътрудничество със САЩ. Всички!

    Една бабешко краче, стъпило не където трябва, какви колосални бели може да донесе на родината си...

    Нередност?
Нов коментар