Хърватия се стреми да се превърне в енергиен център на Източна Европа
Загреб планира да увеличи енергийния износ за съседите си
Павел Бонкин
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Хърватия разработва планове за удвояване на обема на петролопровода "Адрия" до 2 млн. тона месечно, което ще помогне и на други страни от ЕС - Унгария, Словакия и Словения, както и съседните Сърбия и Босна, които разполагат с терминали и рафинерии, свързани с нефтопровода, и се опитват да намалят зависимостта си от руския петрол.
- Петролните санкции срещу Русия покачиха напрежението между Сърбия и Хърватия
- Високите цени на енергията може да доведат до колапс икономиката на Словакия
Годишният капацитет за внос на LNG също ще се увеличи от 2.9 млрд. куб.м до 6.1 млрд. куб.м, а инвестиции във вятърна и слънчева енергия биха превърнали страната в енергиен износител, заявяват пред Financial Times анализатори.
Хърватия внася все по-големи количества петрол от Азербайджан и Казахстан и намали количествата от Русия до малко над една четвърт от общия си внос през 2020 г., което е най-ниското ниво от 2003 г. Съоръжението за регазификация в пристанището Омишал засилва независимостта на страната от руския газ, който според МВФ до 2020 г. вече е бил по-малко от 1% от общото енергийно потребление на страната. Вносът на LNG, главно от САЩ, замени руските доставки.
Енергиен износ за съседите
Унгария също подсилва енергийните връзки с Адриатика. Енергийната група MOL, базирана в Будапеща, е зависима от тръбопровода "Дружба", който пренася руски суров петрол през Украйна, за да снабдява рафинериите си край Будапеща и Братислава. Този модел сега е застрашен от санкциите на ЕС, евентуални военни щети или руско решение за спиране на доставките, както Москва направи с газа по газопровода "Северен поток". Резервният вариант на компанията е "Адрия", който започва от Омишал. MOL също така подготвя модернизация на рафинериите си, която може да струва 500 млн. евро, за да могат да преработват неруски суров петрол.
Тръбопроводът "Адрия", управляван от хърватската компания Janaf, може да пренася около 1 млн. тона петрол месечно. Планираното удвояване на капацитета ще покрие нуждите на рафинериите в Унгария, Словакия и Сърбия, заяви компанията. Janaf е увеличила цените за транзит на петрол към съседните страни, заявиха пред Financial Times запознати с въпроса. Компанията е отказала да отговори на въпросите на изданието, позовавайки се на неуточнени бизнес задължения.
Хърватия също така се стреми към бързо развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници като слънчева и вятърна енергия, заяви Дражен Якшич, директор на Hrvoje Požar Energy Institute в Загреб. Той добавя, че има инвеститорски интерес към нови проекти, които биха увеличили значително сегашния капацитет на Хърватия за производство на чиста енергия, който е малко над 1 GW.
Юлие Домац, енергиен съветник на президента Зоран Миланович, заяви, че правителството си поставя за цел да увеличи капацитета на слънчевата енергия от 160 MW до 7 GW и да удвои вятърната енергия от сегашните 1 GW, както и работи по модернизиране на нормативната уредба и мрежата, за да може страната да подава повече енергия от възобновяеми източници. Това ще позволи на Хърватия да постигне целта си за постепенно спиране на въглищните електроцентрали, които все още осигуряват 40% от нуждите от електроенергия, до 2033 г. и да има излишък от електроенергия за износ.
2 коментара
А в милата татковина шебеците, които се водят лидери на партиите, се надпреварвят да повтарят:
1. Кой е по-голям евроатлантик.
2. Как да дадем оръжие на Украйна
3. Защо един евроатлантик е строил Блакански поток, сякаш ни е забранено да правим каквито и да е проекти с Русия или пък да оценяваме ефекта им на база на цифрите в баланса и ОПР на Булгартрансгаз
4. Защо се забави гръцката връзка, която всъщност не се забави, защото първо трябваше да бъде построен ТАНАП, както и гърците да дадат своите разрешителни за строеж.
5. Еди какво си можело без Газпром, как бил поевтинял газът след новините за пълните хранилища...
Просто прекрасно. Дори няма да коментирам за идеята за газов хъб в Турция, която господата Путин и Ердоган искат да реализират. Просто можете да видите Хърватска. По-големи сме от тях по много показатели, но не и по този на стратегическо мислене и дефиниране на някакви общи приоритети. Единият си бае за Харвард и корупцията като умствено изостанал, другият напевно квичи, третият само за евроатлантизъм реве, четвъртият като най-първи акт да сме били давали и малкото ни оръжия, петият насред война да напуснем гравитационните центрове/съюзи около нас. Срам ме е, че единствените що годе адекватни в разговорите останаха пепелищата на БСП на Корни, Стефан Янев и ДПС.
До коментар [#1] от "Quandt":
Ами не си познаваме историята!
Подобен политически разврат, като днешния, е било управлението на Народния блок с кабинетите Малинов/Мушанов, когато всякакви партийки са се впили във властта, за да си я осребрят.
Циркът е свършил с военния преврат на Кимон от 19 май 1934 г., след което царят забранява политическите партии и до смъртта си управлява еднолично чрез назначаването във властта на видни обществени НЕПАРТИЙНИ фигури при НЕПАРТИЙНО (явно мажоритарно) НС.
Предвоенното десетилетие е най-успешното за икономиката, демографията и просперитета на БГ.
Вероятно и защото царят е умеел да лавира в суровата обстановка на войната и е могъл да казва "не", знаейки прекрасно, че това ще му коства главата.
Благодарение на цар Борис III държавата ни оцелява. Тогава.
С днешните - не съм сигурен, че руснаците няма да ни пришият към Сърбия (римейк на оная мечтана от Тито едерация), когато оръдията зъмлъкнат.
Трябва ни нов Кимон Георгиев!
На всяка цена!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.