Гърция инвестира 341 млн. евро за 900 мВт батерии

"Увеличаването на наличния капацитет за съхранение на електроенергия в системата е от ключово значение за превръщането на мрежите в по-гъвкави и по-добре подготвени за бъдеще, в което възобновяемите енергийни източници формират гръбнака на декарбонизирания електроенергиен микс. Мярката за гръцката помощ, която одобрихме днес и ще бъде частично финансирана от Механизма за възстановяване и устойчивост, ще допринесе за развитието на конкурентни пазари за услуги на електроенергийната система, като същевременно ще помогне на Гърция да изпълни своите цели за намаляване на емисиите", коментира в официално изявление по темата Маргрете Вестагер, изпълнителният вицепрезидент отговаряща за конкурентната политика.

България също има мащабни проекти за батерии в Плана си за възстановяване, но засега не е предприела никакви стъпки в тази посока и става все по-малко вероятно да успее да ги реализира до 2026 г.

Енергийният план на Гърция

Енергийната криза и зависимост от чуждестранни ресурси - енергетиката използваше 40% руски природен газ и 25% руски нефт - тласна Гърция през последните години към един наистина стремглав преход към зелена енергия. Планът на южната ни съседка е да достигне до 25 гВт соларни, вятърни и други ВЕИ мощности до 2030 г. или над два пъти повече от всички налични централи в България в момента, включително АЕЦ и ТЕЦ.

Според изказвания през април на Костас Скрекас, енергийният министър на Гърция, целите в "Националния план за енергия и климат" са били ускорени и надградени, като първоначално са били запланувани 1.5 гВт от съхранителни инсталации, които да са готови до 2030 г. След ревизия от страна на гръцкото правителство целите сега са удвоени до 3 гВт.

Цялостната инвестиция, която Гърция смята да направи до 2030 г. в енергийния си сектор е 44 млрд. евро. Това включва 9 млрд. за ВЕИ инсталации, 11 млрд. за енергийна ефективност и 5.5 млрд. за инфраструктурни подобрения.

Най-големи на югоизточните Балкани

Хърватия също активно развива своите планове за модернизация на енергийната мрежа и подготвка за преход към голямо присъствие на ВЕИ мощности в енергийния си микс.

На 9 септември ЕК одобри финансиране чрез държавна помощ за частния проект на IE-Energy в размер от 19.8 млн. евро за изграждането на 50 мВт батерии.

Субсидията ще бъде под формата на директна и безвъзмездна финансова помощ, която се очаква да покрие 30% от капиталовите разходи на проекта.

IE-Energy е създадена през 2020 г. от Хърватската енергийна регулационна агенция (ХЕРА) и вече е започнала работа по проекта за батериите край Шибеник. Изграждането на съоръжението ще се извършва на етапи, като след първият ще има мощност от 10 мВт - 22 мВт/ч (може да отдава мощност от 10 мегавата в продължение на 2.2 часа) и от компанията се надяват да е готов до края на 2022 г. А след завършването на финалния етап през 2024 г. ще разполага с 50 мВт -110 мВт/ч.

Системата е част от визията на IE-Energy за цифровата платформа VPP, която ще включва производство, съхранение и потребление на енергия, така че да реагира бързо при промяна в търсенето от страна на операторите на преносните системи.

Румъния се разширява

Северната ни съседка също страда от застаряла инфраструктура и нужда от модернизация, за това планът е 30.7% от енергията в страната да идва от ВЕИ източници до 2030 г. Съществуват и някои мега проекти като инвестицията в офшорен вятър с мощност от 1.9 гВт.

4 хил. км. ще бъдат добавени към Румънската енергийна мрежа Фотограф : Юлия Лазарова

Според изчисленията на северните ни съседи в техния "Национален план за енергия и климат" нуждите им за модернизация в енергийния сектор за производство, пренос и разпространение на електричество възлизат на 22.6 млрд. евро.

Част от тях ще дойдат през "Модернизационния фонд", за който страната бе одобрена още през април за отделни инвестиции в размера 1.4 млрд. евро, най-много от всички 10 участнички - общата сума заделена за фонда е 2.4 млрд. евро.

В средата на август от румънското министерство на енергетиката пуснаха за обществена консултация и "Наръчника на кандидата - подкрепа за разширение и модернизация на електроразпределителната мрежа - Модернизационен фонд". По този начин в Румъния ще улесни заинтересованите компании да подават документи за разрастването на преносната мрежа.

Планът е да бъдат изградени приблизително 4 хил. км. далекопроводи разширения към електроразпределителната мрежа. Бюджетът за това е 1.1 млрд. евро, от които 100 млн. са за проекти през тази година.

България чака

На фона на тези действия на нашите съседи България изглежда да е като блокирала. Още в изготвения през 2019 г. План в областта на енергетиката и околната среда бяха посочени нуждите от инвестиции в размера на 16 млрд. евро, за подобряването на енергийната инфраструктура. Запланувани бяха няколко високопрофилни инвестиции за развитието на енергийния сектор в страната. Почти нищо обаче не се случва.

Изграждането на язовир "Яденица", който би спомогнал ПАВЕЦ "Чаира", все още е само на идеина фаза Фотограф : Георги Кожухаров

Един от тях бе увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ "Чаира" чрез изграждането на язовир "Яденица" за 220 млн. евро. В последствие проектът не успя да влезне и в Плана за възстановяване, а повишаващите се стойности в строителния сектор вдигаха прогнозите за неговото изпълнение около 300 млн. евро. Идеята за "Яденица" бе подхваната и от кабинета на "Петков" почти в навечерието на вота на доверие. Потенциалът на този проект е такъв, че би позволил на ПАВЕЦ "Чаира" да стане най-голямата енергийна батерия в Югоизточна Европа. От тогавашното обсъждане до сега все още не е имало развитие по този проект, но и самата помпена централа не работи заради аварии и няма яснота кога ще бъде пусната.

Фирмите все пак ще получат субсидиите в размер на 200 млн. лв. за батерии и изграждане на ВЕИ мощности, но мащабните планове за развитие на енергийната система с 6000 мВт гига-батерии, които да позволят включването на множество соалрни и други ВЕИ мощности, не връви.

В застой са и плановете за изграждане на нови електропроводи за подсигуряването на енерго мрежата между Марица Изток - Неа Санта (Гърция), София запад - Ниш, Пловдив - Марица Изток, Марица-изток - ТЕЦ "Марица-изток 3", Марица-изток до Бургас и Бургас до Варна.