Енергиен махмурлук или нова реалност

Цените и регулациите

През 2022 г. видяхме най-големите амплитуди в енергийните цени, които историята помни. В определени августовски дни електроенергията например се търгуваше на европейските борси за над 800 евро/мВтч (дори над 1000 евро/мВтч в определени часове от деня), а през октомври стойностите спаднаха до около 100 евро мВтч и дори под 10 евро в някои северни държави.

При природния газ динамиката беше подобна. От над 340 евро мВтч през лятото цените на нидерландската борса TTF, която е бенчмарк за европейския пазар, спаднаха до 20 евро/мВтч през октомври и ноември, за да се върнат след това до над 115 евро.

Тази волатилност създаде както рискове, така и възможности. Търговците на ток и газ например имаха и все още имат проблем с осигуряването на достатъчно ликвидност за извършване на сделките при рязко повишаващи се цени, а след това изпадаха в невъзможност да продадат на печалба при спадовете. Например "Булгаргаз" излезе на загуба 28 млн. лв. за деветмесечието на 2022.

За производителите на ток обаче пазарът тази година беше като рог на изобилието, защото дори в по-ниските му състояния те пак реализираха големи печалби. Конкретно в България рекордът в това отношение се държи от АЕЦ "Козлодуй", който вероятно ще завърши годината със 7 млрд. лв. приходи и невероятните 5.5 милиарда лева брутна печалба (преди извънредните плащания към държавата). Но и останалите енергийни дружества са в много добро положение. Националната електрическа компания например е напът да отчете над 1 милиард лева печалба за 2022, а де факто фалиралата ТЕЦ "Марица-изток 2" очаква над 900 млн. лева.

Всички тези милиарди, които сега отиват за изплащането на компенсации към бизнеса, много бързо могат да се изпарят, ако цените на електроенергията се понижат, както стана в последните два месеца. Освен това от 1 декември е в сила регламентът на ЕС, който ограничава приходите на енергийните компании до 180 евро/мВтч. Което означава, че в месеците до 1 юли 2023, докогато ще важи въпросният регламент, всички постъпления над тази граница ще бъдат отнемани от компаниите.

На европейско ниво през 2023 г. ще действа и механизъм за налагане на таван на цената на газа. Той обаче е трудно приложим, защото ще се задейства на ниво от 275 евро/мВтч, което е близо до рекордните стойности от това лято и над два пъти повече от цените през ноември.

Тези регулации на практика трябва да гарантират, че няма да има нови екстремни стойности на енергийните продукти и да осигурят известна сигурност на пазарите.

Газът и ядреното гориво

Доста по-различен е въпросът с осигуряването на самите енергийни ресурси и най-вече природния газ. Тази зима например страните - членки на ЕС, успяха да напълнят газовите си хранилища благодарение на доставките на руски газ, които бяха драстично намалени чак в средата на лятото. Догодина обаче ситуацията ще е значително по-различна, тъй като количествата от "Газпром" ще са в пъти по-малки като цяло, а замяната им не може да се случи в пълен обем.

Основното решение е увеличаването на вноса на LNG. Очаква се например Германия, която през ноември подписа дългосрочен договор за доставки с Катар, да пусне в експлоатация два нови терминала за регазификация. При наличен механизъм за таван на цените обаче има риск европейският пазар да изгуби конкурентността си спрямо азиатския и танкерите да се насочат към Китай. Което в крайна сметка може да остави Европа без достатъчно количества за запасяването за следващия зимен сезон.

Конкретно за България неяснотите също са големи. Служебният кабинет на Румен Радев обяви търгове за доставки на LNG през 2023, но липсва официална информация дали и какво е договорено. Освен това планираните количества по тези търгове не са достатъчни за покриване на нуждите на вътрешния пазар, тъй като единствените сигурни други доставки са по азерския договор, който покрива около 30% от потреблението.

Важен е и въпросът с руското ядрено гориво за източноевропейските АЕЦ, включително българската "Козлодуй". Към момента доставките му не са засегнати от санкции, но се случват трудно заради ограниченията на руските транспортни компании и самолети. А при ескалация на войната в Украйна ситуацията бързо може да се влоши, което ще е истинско изпитание за електроенергийния сектор.

Българската ядрената централа засега има достатъчно запаси от гориво, така че да работи поне до 2027 г., дори да няма нови доставки. Но по-важното е, че догодина се очаква Агенцията за ядрено регулиране да лицензира американското ядрено гориво на Westinghouse, което може да се превърне в допълнителна конфликтна точка с "Росатом".

Пътят към Net Zero

Твърденията, че войната в Украйна и кризата в Европа ще забавят Зелената сделка на ЕС и прехода към нисковъглеродна енергетика, засега не се оправдават. На фона на цялата тази несигурност бизнесът все по-усилено търси алтернативни решения, така че да си намали разходите и да си осигури независимост от динамиката на пазарите. На практика през 2022 имаше бум на проектите за изграждане на соларни и вятърни мощности за покриване на собствените нужди от ток на компаниите, които реално ще влязат в експлоатация през 2023 и ще променят значително пазарната картина. Става дума за стотици такива инсталации по покривите и терените на фабрики, магазини и складове из цялата страна с общо около 200 мВт мощност, или колкото един блок на ТЕЦ "Марица-изток 2". Има дори случаи, в които вече се залага на геотермална енергия - като този във новата фабрика на "Шнайдер електрик" край Пловдив.

Отделно се изграждат и множество големи ВЕИ мощности - не толкова в България, колкото на Балканите и в Европа като цяло. Това обаче също ще има голямо отражение върху сектора. Например в определени седмици Гърция ще стане нетен износител на ток (през лятото това се случи за първи път в продължение на няколко дни) към България благодарение на евтината си и изобилна слънчева енергия.

С очакваното пускане на процедурите за финансиране на такива проекти за собствени нужди и за продажба на ток от възобновяеми източници по плана за възстановяване догодина тези инвестиции със сигурност ще се увеличат.

Всичко това означава по-малка необходимост от централизирано производство на ток и по-малко търсене като цяло. Това може да предизвика понижаване на цените или ограничаване на големите мощности в ТЕЦ, така че да се балансират търсенето и предлагането. При всички случаи перспективите пред въглищната енергетика не изглеждат розови въпреки огромните печалби от тази година.