Парадоксът Net Zero

Как се променя светът

Показателно за процесите, които текат, е, че за въглеродно неутралната трансформация на енергетиката и икономиката вече се говори не само в Европа и САЩ, но и навсякъде по света. Дори в Африка, за която сме свикнали да мислим като изостанал регион по отношение на новите технологии. Точно това изоставане обаче може сега да се окаже предимство и в новия нисковъглероден свят Африка да играе ролята на енергийна сила.

И това не е случайно. Там е може би най-добрият потенциал за производство на зелен водород в целия свят - обилно слънцегреене и добър вятър. Десетки проекти за производството на зелен водород вече са в напреднала фаза и до няколко години могат да се реализират, с което страни като Южна Африка и Намибия могат да се превърнат в еквивалент на арабския свят и петрола. Египет също развива силно ВЕИ мощностите си и дори се работи върху далекопроводен кабел, който да свързва страната с Европа - през Гърция. Това може да осигури огромни количества евтина зелена енергия за региона, с което България неминуемо ще трябва да се съобразява.

Подобни мегапроекти се движат и в Австралия, като там целевият пазар са страните от Югоизточна Азия и Япония. Китай също върви с големи крачки към нисковъглеродна трансформация. Да, през последните години се строят много нови въглищни централи и като цяло потреблението на въглища се увеличава, но като дял в общото енергийно производство ролята им намалява. Освен това пускането на новите ТЕЦ в голяма степен цели да замести стари централи, които излизат от експлоатация.

Индия, Индонезия и Виетнам лобират за копиране на модела, изпробван в Южна Африка, където богатите страни предоставят безвъзмездни средства и евтини заеми за закриване на въглищни централи.

Как се променя енергетиката

С все повечето нови ВЕИ мощности, включени в мрежата, ще има и все повече евтина и изобилна зелена енергия. И тъй като тя не може да се потреби на момента, все по-усилено се търсят начини за нейното съхранение. Един от тях е т.нар. зелен водород, който се произвежда чрез електролиза на вода. При наличието на почти безплатен зелен ток цената на зеления водород ще става все по-ниска и скоро той може да влезе в търговска експлоатация.

Подобни проекти могат да се реализират дори в България - в комплекса "Марица-изток", където има огромни площи за соларни централи, място за електролизьори, изградена електропреносна мрежа и специалисти, които да работят там. Въпрос е на политическа воля и дългосрочна визия.

Друг вариант за съхранение на енергия са батериите. И докато литиево-йонните и никеловите са добре познати, има компании, които търсят алтернатива - например чрез gravity energy storage (гравитационна батерия). Въпреки че получава силни критики в началото, технологията съвсем реално може да започне да навлиза в сектора и да дава решения за зеления преход.

Паралелно вървят и други важни за енергийната трансформация процеси - добивът и намаляването на цените на цветните и редки метали. През последната година капацитетът на добив на суровини като литий, силиций, кобалт, никел и други се увеличава непрекъснато, за да отговори на нарастващото търсене - тези елементи се използват в производството на всички ВЕИ - което не само успява да задържа цените им, но дори ги и понижава. А това от своя страна стимулира допълнително зелените инвестиции.

Как се променя бизнесът

Бизнесът действа според икономическите възможности и инвестициите през последните години ясно показват, че те са именно по пътя на Net Zero. Може би най-показателният пример в това отношение са големите петролни компании като ExxonMobil, BP, Shevron и Shell, които ясно обявиха плановете си за трансформация и постигането на въглеродно неутрален бизнес.

Металургията, която също е сред най-замърсяващите с CO2 индустрии, също търси начини да се декарбонизира и все по-често се говори за "зелена" стомана, която в бъдеще да замени основния материал, който използваме днес. Сред регионите, които първи залагат на зелените технологии, е Скандинавия. Там се подготвя една от първите зелени стоманолеярни - тази на норвежката Blastr Green Steel с инвестиция 4 млрд. евро. Инвестицията на шведската H2 Green Steel в нова база за произвеждане на зелена стомана пък е планирана да е готова през 2025 г. Тя ще работи за нуждите на друг голям зелен проект в региона - базата на Northvolt, производител на електрически батерии.

Но подобни промени се случват и в България. Най-големият медодобивен завод у нас - този на "Аурубис", вече е сертифицирал отпадъчния железен силикат като строителен продукт. Така вместо 800 хил. тона от него да се депонират, ще се използват в производството на цимент и строителни материали. Това е поредна екологична стъпка на "Аурубис", които изградиха и голяма соларна централа за собствени нужди.

Край Пловдив пък "Тракия икономическа зона" върви по пътя към своята въглеродна неутралност. Процесът по преобразяването й е многопластов и сложен, като включва 12 отделни компонента. Сред тях са подобряване на логистиката за доставките, иновации в е-мобилността, професионално образование и квалификации, дигитализация, социална отговорност, оптимизирането в ползване на локалните ресурси, трансфер на знания и технологии и др.

След въведената от "Лидл" и "Кауфланд" практика за събиране на пластмасови бутилки срещу парични ваучери "Нестле България" пък представи локално разработен модел за рециклиране на кафе капсули. Макар и малки, тези стъпки показват, че бизнесът сам започва да въвежда мерки за опазване на околната среда, защото вижда икономически смисъл в това.

Как се променя транспортът

В транспортния сектор също има иновации, и то не само по линия на електромобилите или водородните клетки. Авиацията също е поела път към декарбонизация и в момента масово се разработват беземисионни горива за самолетите. За масова употреба още е рано, но това показва пътя, по който се върви.

За кратки полети с малки самолети пък вече се използват електрически летателни апарати, които непрекъснато се усъвършенстват.

В градовете промяната има други измерения - нискоемисионни зони, каквито ще видим и в София още в края на тази година. Това пряко ще засегне ежедневието на много хора, които все още използват стари и замърсяващи автомобили.

Как се променят храните

Най-осезаема обаче ще е трансформацията при храните, тъй като те са най-близо до обществото. Българският розов домат например може да изчезне заради климатичните промени, но на негово място ще може да отглеждаме испански сортове, които са по-устойчиви на суша и горещини.

ЕС пък все по-усилено се отваря към протеините от насекоми въпреки пропагандата срещу тези храни. Още два продукта тази година влязоха в списъка с т.нар. нови храни, а други десетина чакат одобрение.

Говори се дори да разхлабване на правилата за генномодифицирани храни, така че да могат да издържат на по-крайните климатични условия.

Всичко това - климатичните промени, глобалното затопляне, трудностите по пътя към декарбонизацията, усещането за безизходица - предизвика и психични проблеми сред част от хората. Т.нар. климатична тревожност е ясно определена от психолозите и все по-често срещана, особено сред младото население. А едно от най-добрите лекарства за нея е човек да започне да се грижи за природата, макар и с малки стъпки.